Тромсьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тромсьо
Tromsø
— Град —
    Герб
Tromsø view.jpg
Норвегия
Red pog.png
Тромсьо
Тромс
Red pog.png
Тромсьо
Страна Флаг на Норвегия Норвегия
Фюлке Тромс
Площ 2516 km²
Население 71 627±1 души
Официален сайт http://www.tromso.kommune.no/
Тромсьо в Общомедия

Тро̀мсьо (на норвежки: Tromsø (ˈtrʊmsø, Трумсьо произношение произношение); на северносаамски: Romsa) е град и едноименна община в Северна Норвегия. Разположен е около бреговете на пролива Грьотсун и на остров Трьомсьой във фюлке Тромс. Първите сведения за града датират от 1252 г. Получава статут на град през 1794 г. Получава статут на община на 1 януари 1838 г. Има летище и риболовно пристанище. Корабостроене и туризъм. Отправен пункт и база за поддръжка на полярни експедиции. Тромсьо е най-големият град в северната част на Норвегия с население от 68 337 жители според данни от преброяването към 1 януари 2011 г.

Най-важният работодател е университетската клиника на Северна Норвегия, която осигурява около 4 500 работни места. В града се намират Норвежкото висше училище по риболов, центърът за изследване на околната среда „Polarmiljøsenteret“, управлението на едноименната провинция и пивоварната Мак („Mack“).

Тромсьо е един от най-северните градове в света, като към 2012 г. няма по-северно населено място, чието население да надвишава 15 000 души. Университетът в Тромсьо е най-северният университет в света. В Тромсьо се намират и най-северните катедрала и джамия в света. [1]

Университетът в Тромсьо е един от четирите държавни университета в Норвегия. [2]

Полярният музей
Старата катедрала в Тромсьо

В Тромсьо се намира норвежкият Полярен музей, документиращ историята на норвежките полярни експедиции. В града има два паметника на Руал Амундсен[3]

География[редактиране | edit source]

Тромсьо се намира на 344 км северно от полярната окръжност по права линия. Географската ширина е същата като на северна Аляска.

Площта на града е 2 516 km² [1] (по други данни 1 434 km² на континента и 1 124 km² на острови), което го прави вторият по площ град в Европа (след Рованиеми във Финландия). Университетът, летището и центърът се намират на остров Трьомсьой.

Тромсьо е един от двата града (заедно с Мурманск), от които има връзка по море с Шпицберген от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард[4]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Тромсьо е умерен океански.[1]

Посредством продължението на Гълфстрийм температурите на водата са много високи предвид северното положение. От 20 май до 23 юли слънцето не залязва, а през следващите 4 месеца денят постепенно намалява; от 25 ноември до 17 януари слънцето не изгрява[5], а през следващите около 4 месеца съответно нощта постепенно намалява. Поради заобикалящите града планини слънцето се вижда за първи път в началото на февруари. Слънцето грее средно по 1 250 часа на година. Средногодишните валежи са от 1031 mm, до април има около един метър сняг. На 29 април 1997 г. е постигнат рекорд от 2,4 метра снежна покривка.

Спорт[редактиране | edit source]

Градът кандидатства за домакинство на Зимните олимпийски игри 2018 през 2007 г. [6], но не успява да спечели.

Футбол[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града носи името Тромсьо ИЛ. Играл е в най-горните две нива на норвежкия футбол. Вторият футболен отбор от града е Тромсдален Фотбал. Състезава се във второто ниво на норвежкия футбол Адеколиген.

Ски[редактиране | edit source]

Първото ски състезание, макар и неофициално, е проведено в Тромсьо през 1943 г. [7]

Шахмат[редактиране | edit source]

В Тромсьо ще се проведе 41-вата Шахматна олимпиада през 2014 г. [8]

От 2006 до 2010 г. в града се провежда Арктическата купа по шахмат. [9]

История[редактиране | edit source]

Районът на Тромсьо е населен от 8000 г.пр.Хр. Културата на сами съществува поне от 1 век. В средата на 19 век Тромсьо се превръща в отправна точка за трапери в арктическия регион. В началото на 20 век се превръща в отправна точка за експедиции към Арктика и Антарктика, които му дават прякора „Порта към Арктика“. [1]

По време на Втората световна война, на 12 ноември 1944, край Тромсьо е потопен германският кораб „Тирпиц“. [10]

Личности[редактиране | edit source]

В града са родени мнозина от участниците в екипите на експедициите на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен[3]

Родени

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Тромсьо има осем побратимена града: [11]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Key facts about Tromsø. // visitnorway.com/. Innovation Norway. Посетен на 29 януари 2013 г..
  2. Образование в чужбина и езикови курсове в чужбина от Inter Advice Group, от сайта обучениевчужбина.com, посетен на 19 февруари 2012 г.
  3. а б Чествания на годината на Нансен и Амундсен в България, статия в сп. ЕС Парламенти от 8 декември 2011 г.
  4. Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
  5. Minifacts about Norway 2011. // http://www.ssb.no/.+Statistics Norway. Посетен на 10 март 2012 г..
  6. Тромсьо - кандидат-домакин на Зимна олимпиада 2018, статия в Дарик от 31 март 2007 г.
  7. „Алпийска ски техника“, Кръстьо Згуровски, Петър Янков
  8. ШАХМАТНИЯТ ЕЛИТ ИЗБРА ДА СЕ РАЗХОЖДА С КОЖУСИ В ТРОМСЬО ВМЕСТО ПО БАНСКИ В АЛБЕНА, ПРЕДИ ТОВА ЩЕ ИГРАЕ КЮЧЕК, статия в CenterSprort.bg, посетена на 19 февруари 2012 г.
  9. Past years - Arctic Chess Challenge, посетен на 19 февруари 2012 г.
  10. 12 ноември 1944: "Тирпиц" е потопен край Тромсьо, статия в Дневник.БГ от 11 ноември 2008 г.
  11. ((no)) Vennskapsbyer - Tromsø kommune, посетен на 20 февруари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tromsø“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.