Шпицберген
Архипелагът Шпицберген, известен и като Свалбард (на норвежки: Svalbard), е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Включва над 1 000 острова с обща площ 62,7 хил. кв. км. Най-големите острови са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Административен център е град Лонгийър.
Съдържание |
[редактиране] География
Релефът е планински, като над 60% от островите са покрити с ледници. Най-високият връх е Нютон (1712 m). Климатът е арктичен. Средните температури са от -12 до +5 градуса по Целзий. Има находища на въглища.
Шпицберген има връзка по море с Тромсьо в Норвегия и Мурманск в Русия от юни до ноември. От 1974 г. има въздушен път между Тромсьо и Свалбард. [1]
[редактиране] История
Архипелагът е ничие владение до 1920 г., когато Норвегия предявява правата си върху острова, където вече се осъществява въгледобив от американски, английски, норвежки, съветски и шведски предприятия. През 1925 г. Норвегия го обявява официално за свое владение, приемайки Закон за Свалбард. В миналото правата на Норвегия върху архипелага са оспорвани, особено от СССР, заради богатите залежи на полезни изкопаеми.
През 1920 г. САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Нидерландия и Швеция подписват Парижкия договор за Шпицберген, като към него се присъединява и СССР през 1935 г. Всички страни, подписали договора (39), имат право свободно да осъществяват там стопанска дейност. От 1947 г. СССР има право да добива въглища на островите.
[редактиране] Статут
Шпицберген и Мечи остров образуват норвежкия окръг Свалбард, който се управлява от губернатор. Съществуват ограничения, свързани с облагането с данъци (зона без данъци), опазването на околната среда, военната активност и др., наложени от Парижкия договор за Шпицберген и по-късни международни споразумения.
[редактиране] Население
| Година | Общо | норвежци | руснаци | поляци |
|---|---|---|---|---|
| 1990 | 3 544 | 1 125 | 2 407 | 12 |
| 1995 | 2 906 | 1 218 | 1 679 | 9 |
| 2000 | 2 376 | 1 475 | 893 | 8 |
| 2005 | 2 400 | 1 645 | 747 | 8 |
[редактиране] Стопанство
След Втората световна война остават само норвежките и съветските селища. В днешно време само Русия и Норвегия развиват икономическа дейност, главно въгледобив, най-вече на остров Западен Шпицберген.
[редактиране] Източници
- ↑ Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
- ↑ Svalbardstatistikk 2005
|
|||||||||||||||||
