Вилем Баренц
Вижте пояснителната страница за други значения на Баренц.
|
||||||||||
Вилем Баренц (на нидерландски: Willem Barentsz) (1550 — 20 юни 1597) холандски мореплавател, изследовател на Арктика.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Първа експедиция (юни – септември 1594)[редактиране]
През 1594 г. експедиция с четири кораба тръгва от Амстердам, като два от корабите са под негово командване. Командирите на другите два кораба са съответно Корнелиус Корнелисзон Най и Брант Исбрантсзон Тетгалес. Целта на изследователите е да бъде открит морски път до Азия от север. Близо до устието на река Кола Най и Тетгалес се отделят от флотилията, продължават на изток, преминават през протока Югорски Шар и достигат до западния бряг на п-ов Ямал на около 71° с.ш.
Баренц повежда своите два кораба на североизток с намерение да заобиколи от север Нова Земя. На 10 юли достига до западното крайбрежие на Северния остров на Нова Земя, след което поема на север до 77º 15` с.ш. Открива п-ов Адмиралтейство (75º с.ш., тогава остров), нос Карлсен (на 29 юли 77º с.ш.) и Оранските о-ви (на 1 август), близо до носа, но преди да достигне най-северната точка на архипелага, е принуден да се върне поради непроходими ледове.
У остров Матвеев (69° 28` с.ш.) флотилията се съединява и през септември се завръщат н Холандия.
Втора експедиция (юни – ноември 1595)[редактиране]
През следващата година започва нова експедиция със седем кораба, като Баренц е назначен за главен щурман на флотилията и за капитан на един от корабите. Холандците правят неуспешен опит да преминат между крайбрежието на континента и остров Вайгач, през протока Югорски Шар, но достигат до него твърде късно, когато той вече е почти напълно замръзнал.
Трета експедиция (16 май 1596 - юни 1597)[редактиране]
Правителството на Нидерландия отпуска висока премия за този, който успее да открие Североизточния проход и амстердамския сенат окомплектова два кораба с ковандири Якоб Гемскерк и Ян Рейп. Баренц е назначен за щурман на кораба на Гемскерк. отчитайки миналогодишния неуспех експедицията започва още през пролетта, на 16 май 1596 г. На 9 юни, на е открит Мечия остров (178 км2) и след като пребивават там четири дни холандците се насочват на север. На 19 юни, на 80º с.ш. е открит част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, а след това експедицията проследява крайбрежието на острова на юг. По пътя са открити Вуд фиорд (21 юни, 79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (23 юни, 79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.), като е проследен целият му западен бряг.
На 1 юли корабите се връщат до Мечия остров и там започват разногласия между капитаните. Баренц настоява Североизточния проход да се търси на изток от Шпицберген, Гемскерк се съгласява с неговото мнение и корабите се разделят. Рейп след неуспешен опит да проникне на север от Шпицберген се завръща в Холандия.
Баренц и Гемскерк вземат курс на изток. На 17 юли, на 73º 20` с.ш. достигат до западното крайбрежие на Нова Земя и поемат на север. На 19 август заобикалят най-северната точка на Нова Земя и навлизат в Карско море. Опасявайки се от гибел сред ледовете, експедицията се установява на брега на открития на 26 август Леден залив () и 17-те холандци се подготвят за презимуване. През зимата на 1596-1597 всичките моряци, в т.ч и Баренц заболяват от скорбут и двама от тях умират. След като неуспяват да освободят кораба от ледовете, през юни 1597 екипажът потегля с две лодки на юг покрай западния бряг на Нова Земя. На 20 юни 1597 Баренц умира и тялото му е спуснато в морето, което от 1853 по предложение на немския географ Август Петерман е наречено Баренцево море. На 28 юли останалите живи холандци достигат до южния бряг на Нова Земя, където се срещат с руски рибари, които ги запасяват с провизии. С големи усилия на 2 септември двете лодки се добират до устието на река Кола, където заварват три холандски кораба под командването на Ян Рейп, който същото лято е плавал до Архангелск. На 1 ноември останалите 12 живи спътниците на Баренц се приберат в Амстердам.
Наследство[редактиране]
Неговото име носят:
- Баренц – връх в северната част на остров Земя Принц Карл в архипелага Шпицберген;
- Баренцово море – море в Северния ледовит океан;
- Баренц – нос (), най-източната точка на остров Нортбрук в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- Баренц – остров в югоизточната част на архипелага Шпицберген;
- Баренц – о-ви () край западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- Баренц – проток между островите Фуглесанген и Кловнинген в архипелага Шпицберген;
- Баренцбург – селище на архипелага Шпицберген;
- Вилем – остров край западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
Литература[редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Кольские карты
- «Шкипер эпохи» статья в журнале «Вокруг света» (№ 11 (2818), ноябрь 2008)
- Gerrit de Veer, Om de Noord : de tochten van Willem Barentsz en Jacob van Heemskerck en de overwintering op Nova Zembla, zoals opgeteken (The three voyages of William Barentz to the Arctic regions, 1594, 1595, and 1596)
- Фридрих Гельвальд, Путешествия Виллема Барентса и его открытия. (Из книги «В области вечного льда. История путешествий к Северному полюсу с древнейших времен до настоящего», 1881 г.).
- Де-Фер Геррит, Плавания Баренца
- ЭКСПЕДИЦИИ ВИЛЕМА БАРЕНЦА
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 25-27. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 180-186. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
