Вилем Баренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баренц.

Вилем Баренц
холандски мореплавател
Вилем Баренц 
Роден: 1550
Терсхелинг, Фризия
Починал: 20 юни 1597
Баренцово море

Вилем Баренц (на нидерландски: Willem Barentsz) (155020 юни 1597) холандски мореплавател, изследовател на Арктика.

Биография[редактиране | edit source]

Първа експедиция (юни – септември 1594)[редактиране | edit source]

През 1594 г. експедиция с четири кораба тръгва от Амстердам, като два от корабите са под негово командване. Командирите на другите два кораба са съответно Корнелиус Корнелисзон Най и Брант Исбрантсзон Тетгалес. Целта на изследователите е да бъде открит морски път до Азия от север. Близо до устието на река Кола Най и Тетгалес се отделят от флотилията, продължават на изток, преминават през протока Югорски Шар и достигат до западния бряг на п-ов Ямал на около 71° с.ш.

Баренц повежда своите два кораба на североизток с намерение да заобиколи от север Нова Земя. На 10 юли достига до западното крайбрежие на Северния остров на Нова Земя, след което поема на север до 77º 15` с.ш. Открива п-ов Адмиралтейство (75º с.ш., тогава остров), нос Карлсен (на 29 юли 77º с.ш.) и Оранските о-ви (на 1 август), близо до носа, но преди да достигне най-северната точка на архипелага, е принуден да се върне поради непроходими ледове.

При остров Матвеев (69° 28` с.ш.) флотилията се съединява и през септември се завръща в Холандия.

Втора експедиция (юни – ноември 1595)[редактиране | edit source]

През следващата година започва нова експедиция със седем кораба, като Баренц е назначен за главен щурман на флотилията и за капитан на един от корабите. Холандците правят неуспешен опит да преминат между крайбрежието на континента и остров Вайгач, през протока Югорски Шар, но достигат до него твърде късно, когато той вече е почти напълно замръзнал.

Трета експедиция (16 май 1596 - юни 1597)[редактиране | edit source]

Правителството на Нидерландия отпуска висока премия за този, който успее да открие Североизточния проход. Амстердамският сенат окомплектова два кораба с командири Якоб Гемскерк и Ян Рейп. Баренц е назначен за щурман на кораба на Гемскерк. Отчитайки неуспеха от предишната година, експедицията започва още през пролетта - на 16 май 1596 г. На 9 юни, на 74°26′ с. ш. 19°00′ и. д. / 74.433333° с. ш. 19° и. д., е открит Мечия остров (178 км2); след като пребивават там четири дни, холандците се насочват на север. На 19 юни, на 80º с.ш. е открит част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, а след това експедицията проследява крайбрежието на острова на юг. По пътя са открити Вуд фиорд (21 юни, 79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (23 юни, 79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.), като е проследен целият му западен бряг.

На 1 юли корабите се връщат до Мечия остров и там започват разногласия между капитаните. Баренц настоява Североизточният проход да се търси на изток от Шпицберген, Гемскерк се съгласява с неговото мнение и корабите се разделят. Рейп след неуспешен опит да проникне на север от Шпицберген се завръща в Холандия.

Баренц и Гемскерк вземат курс на изток. На 17 юли, на 73º 20` с.ш. достигат до западното крайбрежие на Нова Земя и поемат на север. На 19 август заобикалят най-северната точка на Нова Земя и навлизат в Карско море. Опасявайки се от гибел сред ледовете, експедицията се установява на брега на открития на 26 август Леден залив (76°20′ с. ш. 68°30′ и. д. / 76.333333° с. ш. 68.5° и. д.) и 17-те холандци се подготвят за презимуване. През зимата на 1596-1597 всичките моряци, в т.ч и Баренц, заболяват от скорбут и двама от тях умират. След като не успяват да освободят кораба от ледовете, през юни 1597 екипажът потегля с две лодки на юг покрай западния бряг на Нова Земя. На 20 юни 1597 Баренц умира и тялото му е спуснато в морето, което от 1853 г. по предложение на немския географ Август Петерман е наречено Баренцово море. На 28 юли останалите живи холандци достигат до южния бряг на Нова Земя, където се срещат с руски рибари, които ги запасяват с провизии. С големи усилия на 2 септември двете лодки се добират до устието на река Кола, където заварват три холандски кораба под командването на Ян Рейп, който същото лято е плавал до Архангелск. На 1 ноември останалите 12 живи спътници на Баренц се прибират в Амстердам.

Наследство[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Литература[редактиране | edit source]