Средиземно море

Сателитна снимка на Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То се явява част от Атлантическия океан като се свързва с него посредством Гибралтарския проток и покрива площ от около 2,5 млн. км².

Името (на гръцки: Μεσόγειος Θάλασσα, на латински: Mare Mediterranea — букв. море по средата на Земята) е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин — според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.

Средната дълбочина на Средиземно море е 1500 м, а максималната 5267 м.

История

Изглед от кулат в Ксленди, Малта

Средновековна карта от 1582

Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан Тетис, който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. Реликти от океана са също Аралско, Каспийско, Черно и Мраморно морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между Северна Африка и Иберийския полуостров, като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал Югоизточна Европа с Мала Азия.

История на мореплаването в Средиземно море

Първи сведения за мореплаване в Средиземно море получаваме от финикийците, макар че мнозина учени смятат, че още homo sapiens е успял с прости лодки да преплува морето при протока Гибралтар. Финикийците проучили целия басейн и създали свои колонии по африкански, испански и други брегове. Според някои източници, дори успели да прекосят Гибралтар.

След финикийците елините и египетските мореплаватели продължили морското дело и колонизирането на средиземноморския басейн. Те също създали свои морски колонии, които впоследствие се превърнали в градове.

Морски битки в Средиземно море

Испанска морска победа при Битката при Лепанто, 1571

В Средиземно море са се състояли някои доста грандиозни морски битки в историята. Още от древни времена в морето е развито мореплаването, което означава, че има и вражда между народите плаващи във водите на Средиземно море. Всеки е желаел контрол над басейна, като още финикийците правят колонии по бреговете му и водят няколко сражения с местни племена в Северна Африка. Морските битки са били неизбежни и поради факта, че Средиземно море е било свърталище на пирати от африканските брегове и Европа (гръцки, италийски и тракийски). Още през 12 век преди новата ера съществували пиратски кораби които атакували крайбрежни селища с цел грабителство.

По-късно, когато Римската империя овладява басейна на морето, тя ликвидира пиратството, което било голям проблем за корабите на империята. Юлий Цезар се се справя с пиратите, като води доста морски сражения с арабските пирати и със силните елински кораби.

В по-късни епохи са се състояли още множество морски битки в Средиземно море, като Битката при Лепанто, Битката при Негропонт, Битката при Спецес и др.

Търговия в Средиземно море

Търговски пътища на финикийските мореплаватели.

Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по водите на морето в търсене на пазар за стоките си датират от времето на финикийците, 1200-900 г. пр.н.е.. 

След тях елините, египтяните, персите и римляните също усвоили мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е било в праисторическата епоха, а напротив - превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит. 

По късно, когато римляните усвоили цялото крайбрежие на Средиземно море, те ползвали водите му за пренос на роби, храни и войска дo всички части на империята си. 

В нашето съвремие Средиземно море е също важен маршрут, свързващ държави като Украйна, България, Грузия, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за осъществяването — преноса на стоки и хора.

География

Гибралтар

Големи острови в Средиземно море:

• Кипър, Крит, Евбея, Родос в източната част
• Сардиния, Корсика, Сицилия, Малта в средната част
• Ибиса, Майорка, Менорка (Балеарски острови) в западната част

Сателитна снимка на Гибралтар и западната част на Средиземно море

Съвременни държави и автономни територии с излаз на Средиземно море:

• Европа (от запад на изток): Испания, Франция, Монако, Италия, островната държава Малта, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция и Турция.
• Азия (от север на юг): Турция, Сирия, островната държава Кипър, Ливан, Израел и Палестинската автономия.
• Африка (от изток на запад): Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко

Средиземно море се подразделя на по-малки морета (от запад на изток):

• Алборанско море между Испания на север и Мароко и Алжир на юг
• Балеарско море между Балеарските острови и Пиренейския полуостров
• Лигурско море на север от Корсика
• Тиренско море между Сардиния, Апенинския полуостров и Сицилия
• Адриатическо море между Апенинския полуостров и Далмация
• Йонийско море между Италия и Гърция
• Егейско море между Гърция и Турция с Бяло море в северната част
• Критско море южна Гърция, около остров Крит

Климат

Температура на водата (°C)

	Януари	Февруари	Март	Април	Май	Юни	Юли	Август	Септември	Октомври	Ноември	Декември
Марсилия	13	13	13	14	16	18	21	22	21	18	16	14
Барселона	13	13	13	14	17	20	23	25	23	20	17	15
Валенсия	14	13	14	15	17	21	24	26	24	21	18	15
Неапол	15	14	14	15	18	22	25	27	25	22	19	16
Малага	16	15	15	16	17	20	22	23	22	20	18	16
Гибралтар	16	15	16	16	17	20	22	22	22	20	18	17
Атина	16	15	15	16	18	21	24	24	24	21	19	17
Ираклион	16	15	15	16	19	22	24	25	24	22	20	18
Малта	16	16	15	16	18	21	24	26	25	23	21	18
Пафос	18	17	17	18	20	24	26	27	26	24	22	19
Ларнака	18	17	17	18	20	24	26	27	27	25	22	19
Лимасол	18	17	17	18	20	24	26	27	27	25	22	19
Александрия	18	17	17	18	20	23	25	26	26	25	22	20
Тел Авив	18	17	17	18	21	24	26	28	27	26	23	20

Флора и фауна на Средиземно море

Скатът Himantura uarnak, един от инвазионните видове дошли след прокопаването на Суецкият канал

Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като тюлен монах. В Средиземно море могат да се срещнат риба тон, риба меч и няколко вида акули, включително и бяла акула, която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води.

Инвазионни видове

В Средиземно море след прокопаването на Суецкия канал навлизат доста видове от Индийския океан и Червено море.

В Средиземно море може да се срещне още и бяла акула, която обаче е по-скоро временно навлизащ вид и не обитава постоянно водите му. Тя обаче е доста опасна за плажуващите по бреговете на Гърция, Франция и Хърватска, където са най-големите курорти в Средиземноморието.

Вижте също

• Мраморно море
• Босфор
• Дарданели
• Далмация
• Сицилия
• Суецки канал
• Малта