Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То се явява част от Атлантическия океан като се свързва с него посредством Гибралтарския проток и покрива площ от около 2,5 млн. км².
Името (на гръцки: Μεσόγειος Θάλασσα, на латински: Mare Mediterranea — букв. море по средата на Земята) е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин — според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.
Средната дълбочина на Средиземно море е 1500 м, а максималната 5267 м.
Съдържание |
История [редактиране]
Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан Тетис, който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. Реликти от океана са също Аралско, Каспийско, Черно и Мраморно морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между Северна Африка и Иберийския полуостров, като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал Югоизточна Европа с Мала Азия.
История на мореплаването в Средиземно море [редактиране]
Първи сведения за мореплаване в Средиземно море получаваме от финикийците, макар че мнозина учени смятат, че още homo sapiens е успял с прости лодки да преплува морето при протока Гибралтар. Финикийците проучили целия басейн и създали свои колонии по африкански, испански и други брегове. Според някои източници, дори успели да прекосят Гибралтар.
След финикийците елините и египетските мореплаватели продължили морското дело и колонизирането на средиземноморския басейн. Те също създали свои морски колонии, които впоследствие се превърнали в градове.
Морски битки в Средиземно море [редактиране]
В Средиземно море са се състояли някои доста грандиозни морски битки в историята. Още от древни времена в морето е развито мореплаването, което означава, че има и вражда между народите плаващи във водите на Средиземно море. Всеки е желаел контрол над басейна, като още финикийците правят колонии по бреговете му и водят няколко сражения с местни племена в Северна Африка. Морските битки са били неизбежни и поради факта, че Средиземно море е било свърталище на пирати от африканските брегове и Европа (гръцки, италийски и тракийски). Още през 12 век преди новата ера съществували пиратски кораби които атакували крайбрежни селища с цел грабителство.
По-късно, когато Римската империя овладява басейна на морето, тя ликвидира пиратството, което било голям проблем за корабите на империята. Юлий Цезар се се справя с пиратите, като води доста морски сражения с арабските пирати и със силните елински кораби.
В по-късни епохи са се състояли още множество морски битки в Средиземно море, като Битката при Лепанто, Битката при Негропонт, Битката при Спецес и др.
Търговия в Средиземно море [редактиране]
Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по водите на морето в търсене на пазар за стоките си датират от времето на финикийците, 1200-900 г. пр.н.е.. [1]
След тях елините, египтяните, персите и римляните също усвоили мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е било в праисторическата епоха, а напротив - превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит. [2]
По късно, когато римляните усвоили цялото крайбрежие на Средиземно море, те ползвали водите му за пренос на роби, храни и войска дo всички части на империята си. [3]
В нашето съвремие Средиземно море е също важен маршрут, свързващ държави като Украйна, България, Грузия, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за осъществяването — преноса на стоки и хора.
География [редактиране]
Големи острови в Средиземно море:
- Кипър, Крит, Евбея, Родос в източната част
- Сардиния, Корсика, Сицилия, Малта в средната част
- Ибиса, Майорка, Менорка (Балеарски острови) в западната част
Съвременни държави и автономни територии с излаз на Средиземно море:
- Европа (от запад на изток): Испания, Франция, Монако, Италия, островната държава Малта, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция и Турция.
- Азия (от север на юг): Турция, Сирия, островната държава Кипър, Ливан, Израел и Палестинската автономия.
- Африка (от изток на запад): Египет, Либия, Тунис, Алжир и Мароко
Средиземно море се подразделя на по-малки морета (от запад на изток):
- Алборанско море между Испания на север и Мароко и Алжир на юг
- Балеарско море между Балеарските острови и Пиренейския полуостров
- Лигурско море на север от Корсика
- Тиренско море между Сардиния, Апенинския полуостров и Сицилия
- Адриатическо море между Апенинския полуостров и Далмация
- Йонийско море между Италия и Гърция
- Егейско море между Гърция и Турция с Бяло море в северната част
- Критско море южна Гърция, около остров Крит
Климат [редактиране]
| Януари | Февруари | Март | Април | Май | Юни | Юли | Август | Септември | Октомври | Ноември | Декември | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Марсилия [4] | 13 | 13 | 13 | 14 | 16 | 18 | 21 | 22 | 21 | 18 | 16 | 14 |
| Барселона [5] | 13 | 13 | 13 | 14 | 17 | 20 | 23 | 25 | 23 | 20 | 17 | 15 |
| Валенсия [6] | 14 | 13 | 14 | 15 | 17 | 21 | 24 | 26 | 24 | 21 | 18 | 15 |
| Неапол [7] | 15 | 14 | 14 | 15 | 18 | 22 | 25 | 27 | 25 | 22 | 19 | 16 |
| Малага [8] | 16 | 15 | 15 | 16 | 17 | 20 | 22 | 23 | 22 | 20 | 18 | 16 |
| Гибралтар [9] | 16 | 15 | 16 | 16 | 17 | 20 | 22 | 22 | 22 | 20 | 18 | 17 |
| Атина [10] | 16 | 15 | 15 | 16 | 18 | 21 | 24 | 24 | 24 | 21 | 19 | 17 |
| Ираклион [11] | 16 | 15 | 15 | 16 | 19 | 22 | 24 | 25 | 24 | 22 | 20 | 18 |
| Малта [12] | 16 | 16 | 15 | 16 | 18 | 21 | 24 | 26 | 25 | 23 | 21 | 18 |
| Пафос [13] | 18 | 17 | 17 | 18 | 20 | 24 | 26 | 27 | 26 | 24 | 22 | 19 |
| Ларнака [14] | 18 | 17 | 17 | 18 | 20 | 24 | 26 | 27 | 27 | 25 | 22 | 19 |
| Лимасол [15] | 18 | 17 | 17 | 18 | 20 | 24 | 26 | 27 | 27 | 25 | 22 | 19 |
| Александрия [16] | 18 | 17 | 17 | 18 | 20 | 23 | 25 | 26 | 26 | 25 | 22 | 20 |
| Тел Авив [17] | 18 | 17 | 17 | 18 | 21 | 24 | 26 | 28 | 27 | 26 | 23 | 20 |
Флора и фауна на Средиземно море [редактиране]
Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като тюлен монах. В Средиземно море могат да се срещнат риба тон, риба меч и няколко вида акули, включително и бяла акула, която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води.
Местни видове [редактиране]
Инвазионни видове [редактиране]
В Средиземно море след прокопаването на Суецкия канал навлизат доста видове от Индийския океан и Червено море.
В Средиземно море може да се срещне още и бяла акула, която обаче е по-скоро временно навлизащ вид и не обитава постоянно водите му. Тя обаче е доста опасна за плажуващите по бреговете на Гърция, Франция и Хърватска, където са най-големите курорти в Средиземноморието.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857
- ↑ Енциклопедия „История на света“, ISBN 9546252697
- ↑ Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857
- ↑ [1] Марсилия — температура на морската вода
- ↑ Температура на морската вода по бреговете на Барселона
- ↑ Валенсия - температура на морската вода
- ↑ Неапол - температура на морската вода
- ↑ Температура на морската вода - Малага
- ↑ Гибралтар - годишна температура на морската вода
- ↑ Атина, Гърция - температура на морската вода
- ↑ Ираклион - температура на морската вода
- ↑ Малага - температура на морската вода
- ↑ Пафос - температура на морската вода
- ↑ Ларнака - температура на морската вода
- ↑ Лимасол - температура на морската вода
- ↑ Александрия - температура на морската вода
- ↑ Израел - температура на морската вода