Средиземно море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сателитна снимка на Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То се явява част от Атлантическия океан като се свързва с него посредством Гибралтарския проток и покрива площ от около 2,5 млн. км².

Името (на гръцки: Μεσόγειος Θάλασσα, на латински: Mare Mediterranea — букв. море по средата на Земята) е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин — според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.

Средната дълбочина на Средиземно море е 1500 м, а максималната 5267 м.

Съдържание

История [редактиране]

Изглед от кулат в Ксленди, Малта
Средновековна карта от 1582

Съвременното Средиземно море е остатък от древния океан Тетис, който е бил доста по-широк и се е простирал далеч на изток. Реликти от океана са също Аралско, Каспийско, Черно и Мраморно морета, съответстващи на най-големите му дълбочини. Вероятно Тетис някога е бил изцяло заобиколен от суша, включително между Северна Африка и Иберийския полуостров, като в района на днешния Гибралтарски проток е имало провлак. Подобен сухопътен мост е свързвал Югоизточна Европа с Мала Азия.

История на мореплаването в Средиземно море [редактиране]

Първи сведения за мореплаване в Средиземно море получаваме от финикийците, макар че мнозина учени смятат, че още homo sapiens е успял с прости лодки да преплува морето при протока Гибралтар. Финикийците проучили целия басейн и създали свои колонии по африкански, испански и други брегове. Според някои източници, дори успели да прекосят Гибралтар.

След финикийците елините и египетските мореплаватели продължили морското дело и колонизирането на средиземноморския басейн. Те също създали свои морски колонии, които впоследствие се превърнали в градове.

Морски битки в Средиземно море [редактиране]

Испанска морска победа при Битката при Лепанто, 1571

В Средиземно море са се състояли някои доста грандиозни морски битки в историята. Още от древни времена в морето е развито мореплаването, което означава, че има и вражда между народите плаващи във водите на Средиземно море. Всеки е желаел контрол над басейна, като още финикийците правят колонии по бреговете му и водят няколко сражения с местни племена в Северна Африка. Морските битки са били неизбежни и поради факта, че Средиземно море е било свърталище на пирати от африканските брегове и Европа (гръцки, италийски и тракийски). Още през 12 век преди новата ера съществували пиратски кораби които атакували крайбрежни селища с цел грабителство.

По-късно, когато Римската империя овладява басейна на морето, тя ликвидира пиратството, което било голям проблем за корабите на империята. Юлий Цезар се се справя с пиратите, като води доста морски сражения с арабските пирати и със силните елински кораби.

В по-късни епохи са се състояли още множество морски битки в Средиземно море, като Битката при Лепанто, Битката при Негропонт, Битката при Спецес и др.

Търговия в Средиземно море [редактиране]

Търговски пътища на финикийските мореплаватели.

Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по водите на морето в търсене на пазар за стоките си датират от времето на финикийците, 1200-900 г. пр.н.е.[1]

След тях елините, египтяните, персите и римляните също усвоили мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е било в праисторическата епоха, а напротив - превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит. [2]

По късно, когато римляните усвоили цялото крайбрежие на Средиземно море, те ползвали водите му за пренос на роби, храни и войска дo всички части на империята си. [3]

В нашето съвремие Средиземно море е също важен маршрут, свързващ държави като Украйна, България, Грузия, Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за осъществяването — преноса на стоки и хора.

География [редактиране]

Гибралтар

Големи острови в Средиземно море:

Сателитна снимка на Гибралтар и западната част на Средиземно море

Съвременни държави и автономни територии с излаз на Средиземно море:

Средиземно море се подразделя на по-малки морета (от запад на изток):

Климат [редактиране]

Температура на водата (°C)
Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември
Марсилия [4] 13 13 13 14 16 18 21 22 21 18 16 14
Барселона [5] 13 13 13 14 17 20 23 25 23 20 17 15
Валенсия [6] 14 13 14 15 17 21 24 26 24 21 18 15
Неапол [7] 15 14 14 15 18 22 25 27 25 22 19 16
Малага [8] 16 15 15 16 17 20 22 23 22 20 18 16
Гибралтар [9] 16 15 16 16 17 20 22 22 22 20 18 17
Атина [10] 16 15 15 16 18 21 24 24 24 21 19 17
Ираклион [11] 16 15 15 16 19 22 24 25 24 22 20 18
Малта [12] 16 16 15 16 18 21 24 26 25 23 21 18
Пафос [13] 18 17 17 18 20 24 26 27 26 24 22 19
Ларнака [14] 18 17 17 18 20 24 26 27 27 25 22 19
Лимасол [15] 18 17 17 18 20 24 26 27 27 25 22 19
Александрия [16] 18 17 17 18 20 23 25 26 26 25 22 20
Тел Авив [17] 18 17 17 18 21 24 26 28 27 26 23 20

Флора и фауна на Средиземно море [редактиране]

Скатът Himantura uarnak, един от инвазионните видове дошли след прокопаването на Суецкият канал

Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като тюлен монах. В Средиземно море могат да се срещнат риба тон, риба меч и няколко вида акули, включително и бяла акула, която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води.

Местни видове [редактиране]

Инвазионни видове [редактиране]

В Средиземно море след прокопаването на Суецкия канал навлизат доста видове от Индийския океан и Червено море.

В Средиземно море може да се срещне още и бяла акула, която обаче е по-скоро временно навлизащ вид и не обитава постоянно водите му. Тя обаче е доста опасна за плажуващите по бреговете на Гърция, Франция и Хърватска, където са най-големите курорти в Средиземноморието.

Вижте също [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857
  2. Енциклопедия „История на света“, ISBN 9546252697
  3. Владимир Попов, история на стария свят ISBN 9789544277857
  4. [1] Марсилия — температура на морската вода
  5. Температура на морската вода по бреговете на Барселона
  6. Валенсия - температура на морската вода
  7. Неапол - температура на морската вода
  8. Температура на морската вода - Малага
  9. Гибралтар - годишна температура на морската вода
  10. Атина, Гърция - температура на морската вода
  11. Ираклион - температура на морската вода
  12. Малага - температура на морската вода
  13. Пафос - температура на морската вода
  14. Ларнака - температура на морската вода
  15. Лимасол - температура на морската вода
  16. Александрия - температура на морската вода
  17. Израел - температура на морската вода