Марица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марица.

Марица
гр. Έβρος
тур. Meriç
MaritsaInPlovdiv.jpg
река Марица в Пловдив
Дължина 472 km
321,6 km в България
(4-то място в България)
Разположение Flag of Bulgaria.svg България
Софийска област
Област Пазарджик
Област Пловдив
Област Стара Загора
Област Хасково
Flag of Greece.svg Гърция
Flag of Turkey.svg Турция
Извира от Маричините езера,
Източна Рила
Образувана от
42°09′40″ с. ш. 23°35′50″ и. д. / 42.161111° с. ш. 23.597222° и. д.
Надм. в-на на извора 2 378 m
Влива се в Бяло море (Егейско море)
40°43′49″ с. ш. 26°02′11″ и. д. / 40.730278° с. ш. 26.036389° и. д.
Ширина на устието делта
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 53 000 km2България 34 166 km2, 30,8% от територията на България))
Среден отток 110 m3/s (при Свиленград)
Marica Map of the Bassin1.jpg
Карта на водосборният басейн на река Марица
Марица извира от Маричините езера в Рила
р.Марица през с.Радуил над Долна баня
Пролетно пълноводие на р. Марица при Харманли
Река Марица при Одрин

Марица (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич) е река в Южна БългарияСофийска област и области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково, Североизточна Гърция и Европейска Турция, вливаща се в североизточната част на Бяло (Егейско море) Дължината на реката е 472 km, от които на българска територия 321,6 km (4-то място по дължина в България след Дунав, Искър и Тунджа). Марица е една от най-големите реки на Балканския полуостров.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Изво), Маришки чал (2 765 м, на юг) и Близнаците (2 779 м, на запад) в Рила.[редактиране | edit source]

Горно течение[редактиране | edit source]

Горното течение на реката е частта от извора до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон — над 300 ‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположни стъпала.Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до водоразделните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100 ‰. От кота 1400 м н.в. долината на Марица приема съвършено друга форма. Същата на места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват срутища. Речната долина е асиметрична — левият склон е по-стръмен от десния. От кота 1000 м н.в. реката навлиза в местността Маришко присое, което представлява едно късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 м н.в.). До тук склоновете на долината са стръмни, като наклонът им надминава 70‰. Същите са изцяло залесени със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на коритото е 67,5 ‰. То има типичен планински характер — скалисто, каменисто и покрито с едри камъни.

От село Радуил Марица тече през широката и трапецовидна Долнобанско-Костенецка котловина в посока североизток-изток. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2—2,5 км и е високо между 500 и 800 м н.в.. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците Очушница, Бистрица и Стара река. Речното корито не променя характера си, само широчината му става по-голяма (средно 15—25 м). В котловината наклонът е 17,65 ‰.

От устието на Стара река (Костенецката река) котловината се стеснява и Марица навлиза в Моминоклисурския пролом, като посокат ѝ става югоизточна. Същият е дълъг 16 км и завършва след град Белово. Склоновете не са много високи, но доста стръмни, скалисти и обезлесени. Реката в този участък тече праволинейно. Коритото е широко към 30 м. Бреговете му са скалисти и високи. Дъното е скалисто, насипано с чакъл. В началото на пролома надлъжният наклон е 7 ‰, но след това се увеличава на 11 ‰.

Средно течение[редактиране | edit source]

Средното течение на реката обхваща участъка през Горнотракийска низина от град Белово до напускането на реката на българската територия при село Капитан Андреево. След град Белово Марица навлиза в Горнотракийска низина. До град Пазарджик низината е широка до 10—15 км. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки километри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1,0 ‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо.

След Пазарджик Марица тече бавно и монотонно, по-близо до Родопите по южния край на низината в широко песъчливо корито, където прави множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300 м, а дълбочината му— над 1,5 м. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден с широко няколко десетки км дъно. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от 6-те сиенитни тепета и Овчите хълмове. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите — по-полегати и по-обезлесени. Наклонът в Пловдивското поле е много малък — 0,13 ‰. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци характерното е това, че правят много ръкави преди вливането си, а левите — като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към град Първомай надлъжният наклон става средно 1,20 ‰. Реката прави няколко по-извити меандри. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо.

След село Скобелево, Марица навлиза в сравнително по-тясна долина с по-високи склонове. В този участък тя е много пълноводна и тече при много малък наклон — 0,70 ‰. Образува много пясъчни острови и едри средно извити меандри. Дъното на речното корито е покрито с пясък, а на места и с дребен чакъл.

При град Симеоновград реката взема югоизточна посока, минава през широк пролом сред Източнородопските разклонения и Сакар планина и при село Капитан Андреево напуска България и навлиза в Одринското поле. В този участък реката прави също така много ръкави и пясъчни острови със значителна дължина и големина. Описвайки слабо извити меандри, в почти обезлесени долини при надлъжен наклон 0,23 ‰, напуска територията на страната.

Долно течение[редактиране | edit source]

Долното течение на реката обхваща участъка от напускането на реката на България до устието ѝ. В този участък реката е вече много пълноводна и голяма. На места коритото ѝ достига до 1 км, като генералното ѝ направление е на юг, но в района на гръцкия град Димотика прави доста завои. По цялото си протежение до устието си реката служи за граница (с малко изключение в района на град Одрин) между Гърция и Турция. Недалеч от гръцкия град Фере реката се разделя на три ръкава, а впоследстие и на още няколко, които представляват делтата на Марица. Влива се в североизточната част на Бяло (Егейско море) недалеч от турски град Енос, като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Водосборен басейн[редактиране | edit source]

След Дунав река Марица е с най-големия в България водосборен басейн. Общата площ на водосборния басейна на реката е 53 000 km2, от които в България са 34 166 km2, което представлява 30,8% от територията на страната. Реката отводнява североизточната част на Рила, почти целите Родопи (с изключение на южните и югозападните им части), Средна гора (без западните и северните склонове на Ихтиманска Средна гора), по голямата част от южните склонове на Средна и Източна Стара планина с Подбалканските котловини, Тунджанската хълмиста и нископланинска област, повече от 80% от европейската територия на Турция и цялата крайна североизточна част на Гърция.

Границите на водосборният ѝ басейн са следните:

  • на северозапад и север водосборният басейн на реката граничи в водосборните басейни на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, вливащи се в Дунав. От връх Маришки чал границата продължава през връх Мусала, спуска се на север до Боровецката седловина, преминава по билото на рида Шумнатица, пресича западното гърбище на Септемврийски рид, минава източно от язовир "Искър", завива на изток през седловината Ушите и село Вакарел, изкачва се до най-високия връх на рида Белица — Голяма Икуна (1 221 м), завива на север по гърбището на рида Гълъбец и достига до връх Звездец (1 655 м) в Етрополска планина на Стара планина. От връх Звездец в Етрополска планина до прохода Вратник (1 097 м) вододелът следи билото на Стара планина.
  • на североизток и изток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките вливащи се директно в Черно мореКамчия, Айтоска река, Русокастренска река, Средецка река, Факийска река, Велека, Резовска река и други малки реки в Турция, вливащи се в Черно море. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на Сливенска и Стидовска планина, пресича Карнобатския проход (310 м) и продължава на изток по билото на Карнобатска планина до бившето село Рътлина. От там завива на юг, след това на запад по билото на възвишението Хисар и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 м), най-високата точка на възвишението Бакаджици. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината Странджа и се изкачва по билото ѝ, пресича българо-турската граница и продължава на югоизток по билото на планината до 41°19′05″ с. ш. 28°12′44″ и. д. / 41.318056° с. ш. 28.212222° и. д..
  • на югоизток водосборният басейн на Марица граничи в водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Мраморно море и най-североизточната част на Бяло (Егейско море). Границата започва от по-горе цитираните координати и следи билата на възвишенията Текирдаг и Яйладаг и достига до устието на Марица при град Енос.
  • на югозапад водосборният басейн на Марица граничи с водосборния басейн на река Места. Границата започва от връх Маришки чал, следи билото на Източна Рила на изток до връх Славов връх, завива на юг и достига до Аврамовата седловина. От там продължава на югозапад, а след това на югоизток по слабо изразен вододел, достига до село Змеица, завива на юг и достига до българо-гръцката граница западно от село Буйново. След това продължава по държавната граница между двете държави по билата на Ардински дял, Гюмюрджински снежник и западната част на рида Мъгленик до най-високия му връх Коджаеле (1 266 м). След това границата завива на югоизток през гръцка територия, преминава по билото на рида Пеперуда и достига до устието на Марица.

Притоци[редактиране | edit source]

На територията на България Марица има около 100 по-значителни притока (тук не са влючени реките Тунджа и Арда), които са разположени симетрично спрямо главната река, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 1000 км2 са Сазлийка — водосборна област 3293 км2, Тополница — 1790 км2, Въча — 1645 км2, Стряма — 1395 км2, Чепеларска — площ 1010 км2. От останалите притоци, 47 са с водосборни области под 100 км2, 46 между 100 и 500 км2 и само 6 реки с водосборни области между 500 и 1000 км2. Марица има среден наклон 7,3 ‰ и гъстота на речната мрежа 0,74 км/км2. Средният наклон на притоците на Марица до град Първомай се движи в границите между 5 ‰ (река Потока) и 113 ‰ (р. Петварска, приток на Въча), като на 40 % от тях средният наклон е над 40 ‰. Изключение прави река Азмака със среден наклон 1 ‰. За притоците в областта между град Първомай и границата средният наклон чувствително намалява и варира от 1,5 ‰ (река Овчарица, приток на Сазлийка) до 18,5 ‰ (река Каламица), като 70% от тях имат среден наклон под 10 ‰. Тази голяма разлика в средните наклони се дължи на високопланинския характер на реките в горното течение на Марица и преобладаващо равнинния характер на притоците към средното и долното течение. Голямата разлика в средната надморска височина на водосборните области на отделните притоци към горното и долното течение на главната река дава своето отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Така, ако се вземе същото сравнително деление, което е прието за характеристиката на средния наклон на водосборната област на Марица, то за горния участък 60% от притоците имат гъстота на речната мрежа над единица, като гъстотата варира между 0,40 км/км2 (река Потока) и 2,4 км/км2 (река Саръяр), а за долния участък този процент намалява на 8% и се движи между 0,3 км/км2 (Узунджовска река) и 1,2 км/км2 (река Колуфардере).

Коефициентите на развитието на водоразделната линия и извитост за Марица са съответно 1,7 и 1,4.

За притоците коефициентът на развитие на водоразделната линия варира между 1,22 (река Беглишка) и 2,47 (река Арпадере). Изключение прави река Очушница с коефициент 1,01, чиято водосборна област почти има формата на една окръжност. Същата река има и голяма гъстота на речната мрежа — 2,1 км/км2. Променливостта на коефициента на извитост е в границите между 1,04 (Софан и Юручка) и 3,0 (Тополница).

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Националният институт мо метеорология и хидрология в България поддържа 21 автоматични хидроложки станции във водосборния басейн на реката, като 7 от тях са по течението на Марица (при Радуил, Белово, Пазарджик, Пловдив, Първомай, Харманли и Свиленград). След Дунав река Марица е най-пълноводната българска река. Средният годишен отток при станция Свиленград е 110 m3/s, като максималният отток е през месеците март и април, а минималният — август.

Въпреки, че цялото корито на реката в България и по-нататък в гръцка и турска територия е коригирано с водозащитни диги (изключение правят участъците преди и след град Симеоновград, където реката образува два къси пролома), много често Марица причинява големи наводнения, като излиза от коритото си. Най-скорощни са наводненията през февруари-март и август 2005 г. и март и май 2006 г., когато на българска територия бяха разрушени няколко моста по течението ѝ.

Селища[редактиране | edit source]

Плодородните земи и важният транспортен коридор, който предоставя долината на реката е бил предпоставка за образуването на множество селища по течението ѝ още от дълбока древност. В момента по течението на реката в трите държави има общо 51 населени места, от които: в България (12 града и 21 села); в Гърция (2 града и 6 села); в Турция (3 града и 7 села).

Населени места в България[редактиране | edit source]

Населени места в Гърция[редактиране | edit source]

Дикея, Дилофос, Маразия, Стасипитион, Петрадес, Димотика (Дидимотихон), Софлу (Суфлион), Лагина

Населени места в Турция[редактиране | edit source]

Капъкуле, Одрин, Караагач, Ююктатар (Ююклютатар), Елчили, Дойран, Арнауткьой, Кюплю, Ипсала, Енос

Стопанско значение[редактиране | edit source]

По самата река Марица няма, но по много от нейните притоци са изградени 12 от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки, стотици микроязовири и други хидротехнически съоръжения. Водите на язовирите се използват за електродобив — водноенергийните каскади — Баташки водносилов път, "Белмекен-Сестримо", "Доспат-Въча" и локални ВЕЦ-ове. Цялата Горнотракийска низина енабраздена от главни и второстепени напоителни канали, водите за които се осигуряват от Марица и нейните притоци. Почти всички селища по течението и са водоснабдени от крайречните плитки подпочвени води, а множество промишлени предприятия използват водите на реката за промишлени нужди.

Още от древността долината на реката се използва за бърз и удобен транспорт. От град Костенец до град Одрин в Турция преминава европейски път Е 80, идентичен с първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа КалотинаКапитан Андреево.

Още преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. по долината на реката е прокарано и влязло в експлоатация част от трасето на трансевропейската жп линия ПарижИстанбул.

В миналото реката е била плавателна за лодки до Белово, но поради включването на голяма част от водите ѝ за напояване нивото ѝ се понижава. Сега Марица е плавателна за малки речни съдове до Одрин и то при пълноводие. Има изготвен проект реката да възстанови плавателността си до Пазарджик, но същата е необходимо да бъде шлюзована.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]