Етрополска планина
| Етрополска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Мара Гидия |
| Надм. височина | 1789,8 m |
| Подробна карта | |
 | |
Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.
Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.
Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход[1] (1401 м).
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Мара Гидия | 1789,8 |
| Етрополска Баба | 1787,2 |
| Челопечка Баба | 1722 |
| Баба Звездец | 1654,8 |
| Мургана | 1639 |
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Хижи[редактиране | редактиране на кода]
В Етрополска планина се намират следните хижи:
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Чавдар“ | 1450 | Да | 30 | Да | Да |
| „Звездец“ | Да | Да | Да | ||
| „Мургана“ | 1385 | Да | 60 | Да | Да |
| „Кашана“ | 1340 | Да | 30 | Да | Да |
Пътища[редактиране | редактиране на кода]
По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1972 – 1973.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 203.
- Стара планина пътеводител