Било (планина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Било.
| Било | |
 Поглед от Ботевград, на юг към Било планина. На преден план е ридът Ветрилото с най-висок връх Ветрилото (930,6 m) | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Маняков камък |
| Надм. височина | 1439,2 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Било в Общомедия | |
Било планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на север от Етрополска планина. По северното и източното ѝ подножие преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север.
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината Било се издига в най-източната част на Западна Стара планина. На север се спуска стръмно към Ботевградската котловина, а източно от град Правец, чрез седловина висока 658 м се свързва с планинския рид Лакавица на Предбалкана. На юг чрез седловина висока 1140 м, на около 1 км южно от хижа „Рудината“ се свързва с Етрополска планина на Стара планина. На запад долината на река Бебреш я отделя от планината Мургаш (също част от Стара планина), а на изток – долината на река Малки Искър – от планинския рид Лисец, който е част от Предбалкана.
Дължината ѝ от запад на изток е 22 км, а ширината – 5 км.
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
Най-високата точка е връх Маняков камък (1439,2 м), разположен на около 2 км североизточно от хижа „Рудината“.
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Маняков камък | 1439,2 |
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Изградена е от палеозойски кристалинни скали и триаски и юрски варовици и пясъчници.
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
Северните и североизточните ѝ склонове са силно разчленени от притоците на Бебреш и Малки Искър.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Почвите са кафяви горски и сиви горски.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Склоновете ѝ са обрасли предимно с букови гори, а билото е заето от пасища.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
В северното подножие на планината са разположени градовете Ботевград и Правец, а по югоизточното – град Етрополе и селата Горунака и Бойковец.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
- В най-западната ѝ част, над Ботевград се намира вилното селище и летовище „Зелин“.
Хижи[редактиране | редактиране на кода]
В Било се намират следните хижи: В южната ѝ част на 1295 м н.в. е разположена хижа „Рудината“, която е изходен пункт към билото на Стара планина
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Рудината“ | 1295 | Да | 60 | Да | Да |
Пътища[редактиране | редактиране на кода]
През западната и северозападната част на Било планина, на протежение от 19 км преминава участък от автомагистрала „Хемус“, като по трасето ѝ са прокопани тунелите „Топли дол“ и „Ечемишка“.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 46.
- Стара планина пътеводител