Лисец (Предбалкан)
Тази статия е за плански рид в Предбалкана. За други значения вижте Лисец.
| Лисец | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Софийска област, Област Ловеч) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Черти град |
| Надм. височина | 1283,6 m |
| Подробна карта | |
 | |
Лисец е планински рид в Западния Предбалкан, Софийска област и Ловеч, вододел между реките Малки Искър и Вит, най-високата част на Западния Предбалкан.[1]
Планинския рид Лисец се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан, като се простира от север на юг на протежение от 20 км между долините на реките Малки Искър и Вит, а ширината му от запад на изток е около 10 км. На изток склоновете на рида се спускат стръмно, а на много места и отвесно към река Вит и лявата я съставяща река Черни Вит. На запад склоновете са полегати и достигат до долините на реките Малки Искър и десния ѝ приток Стара река (Лопянска река). На юг се ограничава от левия приток на Черни Вит Свинска река и река Ямна (десен приток на Стара река), като при село Ямна чрез седловина висока 880 м се свързва със Златишко-Тетевенската планина на Стара планина. На север достига до долината на река Зоренишки дол (ляв приток на Вит), а в южната част на град Ябланица чрез седловина висока 456 м се свързва с рида Драгоица от Западния Предбалкан.[1]
Най-високата точка е връх Черти град (1283,6 м), издигащ се в южната част на рида, на 3 км по права линия североизточно от село Ямна. Връх Черти град е най-високата точка на Западния Предбалкан. Реките течащи към Вит са къси, бурни и с голям наклон, а тези към басейна на Малки Искър по-дълги, по-спокойни и с по-малък наклон, поради това, че вододелът между двата басейна минава в източната част на рида.[1]
Лисец е изграден от юрски и долнокредни варовици и песъчливи мергели, дълбоко прорязани от карстови форми – пропасти, понори и пещери (Бенковска пещера). Билото и склоновете на рида са силно залесени, обрасли с буково-габърови гори, редуващи се с хубави пасища.[1]
Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 11 населени места, в т.ч. 2 града и 9 села:
- Община Тетевен – Гложене, Голям извор, Тетевен (квартали Байовица, Банков дол, Здравец, Крушов дол, Недковци и Полатен) и Черни Вит;
- Община Ябланица – Малък извор и Ябланица;
- Община Етрополе – Брусен, Лопян, Малки Искър, Оселна и Ямна.
- Община Правец – Джурово.[1]
Северозападно от Лисец, през седловината свързваща го с рида Драгоица преминават участъци от автомагистрала „Хемус“ и първокласен път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.[1]
В северната част на рида, високо над село Гложене е разположен Гложенския манастир.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 287.