Планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Връх Кук (Аораки) в Нова Зеландия, снимка от въздуха

Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти. Планината е много по-стръмна или по-обемна от хълма, но има определено застъпване между двете понятия, така че употребата им зависи и от местните обичаи и условия. Също така има известно застъпване и с понятието плато. Различават се ниски, средни и високи планини. Долната граница за ниска планина е 600 метра над морското равнище.[1] Най-високата планина в слънчевата система е Олимп, която се намира на Марс и е от вулканичен произход. Височината ѝ е 21 171 m. На земята най-високата планина е Хималаите и по-специално връх Еверест със своите 8 848 m.

Планината може да съществува отделно, но също така като част от големи планински масиви. Могат да се разделят основно на тектонични, ерозионни и вулканични, но това разделение е условно, тъй като тези процеси могат да зависят едни от други.[2]

Планини покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка.[3] Като цяло 24% от световната повърхност е заета от планини. Всеки 1 на 10 души живее в планински регион. Всички главни реки се подхранват от планински източници и повече от половината човечество зависи от тези реки.[4][5]

Международният ден на планината е 11 декември.

Характеристики[редактиране | edit source]

Високите планини достигнат до по-студените слоеве на атмосферата. Следователно те са предмет на заледяване и ерозия. Тези процеси създават формата на пирамидалните върхове. Някои от тези планини имат ледникови езера, създадени от топенето на ледниците; така например има около 3,000 ледникови езера в Бутан. Планините вследствие на ерозия и атмосферни влияния могат да променят своите характеристики с течение на времето.

Високите планини имат различни климатични условия на върха и в основата си, което е предпоставка за различна флора и фауна. На най-високите места дървета не могат да растат, и климатът е от алпийски тип, подобен на този на тундрата. Непосредствено под тази линия, където растат дърветата, може да се намерят субалпийски гори от иглолистни дървета, които могат да издържат на студ и суша.[6] В регионите със сух климат, стремежът към повече валежи, съчетано с по-ниски температури, спомага за различни условия на живот, което от своя страна довежда до различни растителни и животински видове.[7][8] Някои растения и животни, открити в тези зони са склонни да останат изолирани, тъй като условията над и под тази зона остават особено негостоприемни за тях и ги ограничават териториално и оттам биологичното им разпространение. От друга страна, птиците, които могат да летят, се възползват от миграцията от един район в друг, който в противен случай би бил недостъпен.[9] Тези изолирани екологични системи или микроклимати, са известни като „небесни острови“.[10]

Причината планините да са по-студени от равнините е свързана с това как слънцето затопля земната повърхност. На практика топлината на повърхността на Земята идва от слънцето под формата на слънчева енергия. Слънчевата радиация се абсорбира от сушата и моретата, откъдето се отделя топлина във въздуха. Въздухът по принцип е изолатор, така че топлопроводимостта от земята в атмосферата е незначителна. Топлината се прехвърля главно в атмосферата в резултат на конвекция и радиация. Топлият въздух се издига, защото е по-лек, което води до конвективно движение. Когато топлината се излъчва от повърхността на земята, тя е във формата на вълни с голяма дължина на вълната, които не пътуват по въздуха много ефективно. Тази лъчиста топлина се поглъща временно от газове в атмосферата, като например въглероден двуокис и водна пара. По този начин, в по-ниските части на тропосферата, повече от 50% от всички въздушни маси лежат под нивото на най-високия връх на планетата Еверест, т.е. образува се покривка от въздух, която задържа топлината. Това е известно и като парников ефект. Колкото по-високо се отива, толкова по-малка е вероятността от тази покривка да запази топлината. По този начин високите планини са по-студени от обкръжаващите ги равнини.[11] Температура на въздуха в най-ниския слой на атмосферата, тропосферата, намалява с увеличаване на надморската височина. Степента, с която температурата пада с надморската височина, не е постоянна (може да варира денонощно или сезонно), но нормална средна величина е около 5,5 °С на 1000 метра.[12][13]

Планините са обикновено по-малко предпочитани от човека за обитаване отколкото низините, където времето е благоприятно и има равен терен подходящ за земеделие. При много голяма надморска височина, има по-малко кислород във въздуха и по-малко защита от слънчевата радиация (най-вече ултравиолетовото излъчване). Остра планинска болест (в следствие на хипоксия - липсата на кислород в кръвта) може да настъпи над 3500 m при хора, които прекарат повече от няколко часа на тази височина.

Части[редактиране | edit source]

Към елементите се отнасят:

В планините, особено високите, се срещат голям брой видове микрорелефни форми (малки земни форми, които не превишават няколко метра в диаметър и височина), нехарактерни за равнинните райони на земната повърхност.

Образуване и състав[редактиране | edit source]

Фиц Рой, Аржентина

Сблъсъкът на тектонични плочи води до образуването на множество планински системи.[14] Вулканичната дейност, метаморфизмът, огъването и разломите са също фактори, които трябва да се вземат предвид при образуването на планинските вериги.[15][16] Много планини са формирани при вулканична дейност, изригването на вулканите спомага за издигане на някои части над други.[17] Килиманджаро и Фуджи са типични примери за това.

Основните съставни части на планините са пръст и скали (минерали). В историята на земята съществуват поне три периода на формиране на планините. Първият започва преди 400 милиона години. Вторият е от преди 270 милиона години, и последният около 35 милиона години.

Използване и експлоатация[редактиране | edit source]

Алпинизъм[редактиране | edit source]

Алпинизмът е вид високопланински спорт и се състои в катерене на планини, най-често с цел покоряване на най-високите планински върхове. В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида – снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.

Планински туризъм[редактиране | edit source]

Повечето планини предлагат идеални условия за туризъм. Планинските пътеки с живописни, красиви и разнообразни гледки през различните сезони привличат много туристи от всички възрасти. Наред с красивата природа днес планините предлагат удобни хотели, съоръжения и развлечения. Езерата и реките са удобни за риболов, а горите за лов, бране на билки и гъби и конен спорт. Модерни ски курорти и писти са място за много начинаещи и напреднали скиори и сноубордисти през зимата.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „България“. София, 1978-1996.
  2. Горы, Большая советская энциклопедия
  3. Panos. High Stakes. // 2002. Посетен на 2009-02-17.
  4. International Year of Freshwater 2003. // Посетен на 2006-12-07.
  5. The Mountain Institute. // Посетен на 2006-12-07.
  6. Tree. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
  7. Biotic Communities of the Colorado Plateau: C. Hart Merriam and the Life Zones Concept. // Посетен на 30 January 2010.
  8. Mountain Environments. // United Nations Environment Programme World Conservation Monitoring Centre. Посетен на 30 January 2010.
  9. Taylor, Richard Cachor. A Birder's Guide to Southeastern Arizona. American Birding Association, 2005. ISBN 1-878788-22-1. с. 2–4.
  10. Tweit, Susan J.. The Great Southwest Nature Factbook. Alaska Northwest Books, 1992. ISBN 0-88240-434-2. с. 138–141.
  11. The Atmosphere: An Introduction to Meteorology. Prentice Hall, 1998. ISBN 0-13-742974-6. с. 15–17, 30–35, 38–40.
  12. Temperature. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
  13. Atmosphere. // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993-2002. 60210-442-1635445-74407.
  14. Steven M. Stanley. Mountain building. // Earth system history. 2nd. Macmillan, 2004. ISBN 0716739070. с. 207.
  15. Chapter 6: Mountain building. // Science matters: earth and beyond; module 4. Pearson South Africa, 2002. ISBN 0798660597. с. 75.
  16. Andrew Goudie. Encyclopedia of geomorphology; Volume 2. Routledge, 2004. ISBN 0415327385. с. 701.
  17. Victor Schmidt, William Harbert. Planet Earth and the New Geoscience. 4th. Kendall Hunt, 2003. ISBN 0787293555. с. 46–47.