Седловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за земната форма. За селото в Област Кърджали вижте Седловина (село).

Седловина се нарича късо понижение на планинско било, ограничено между два съседни върха. Основните геоморфоложки фактори, които влияят върху образуването на седловините, са ледниковата ерозия във високите части на планините и регресивната ерозия на реките.

Външния вид на седловината се обуславя от петрографския състав на билото, степента и характера на ерозивните процеси, както и от миналите тектонски движения в околността.

През седловините често минават пътища и пътеки, свързващи двата противоположни склона на билото. В този случай седловината се явява най-високата точка на пътеката или маршрута. В планинските райони седловините се използват за придвижване между два върха, понеже по тяхното протежение минава най-късата и удобна пътека между връховете.^[1]

В туристическите среди и сред местното планинско население седловините се назовават с различни имена според спецификата на терена - превал (седловина със заоблена билна част), премка (плитка седловина), порта (седловина с по-голямо понижение в най-ниската си част, U-образна седловина), преслап (седловина при било със заоблено напречно сечение - често денудационни повърхнини в билните части), ръб (седловина в планински район с ледникова дейност, при контактната линия на два съседни циркуса).