Еверест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еверест
Everest kalapatthar crop.jpg
Изглед към Еверест от вр. Кала Патар, Непал
Височина 8848 m
Координати 27°59′17″ с. ш. 86°55′31″ и. д. / 27.988056° с. ш. 86.925278° и. д.
Местоположение Непал, Тибет, Китай
Планина Хималаи
Първо изкачване 29 май 1953 Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей
Еверест в Общомедия
MountEverestRelief.png

Еверест (на тибетски: ་མོ་གླང་མ - Джомолунгма: "Богинята - майка на света", на непалски: सगरमाथा - Сагарматха: "Високо в небесата") е връх в Хималаите, най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята.

Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8 848,20 m. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830 - 1843 г. Откъм Непал е разположен в Национален парк Сагарматха, който е биосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

Статутът на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат[1]. Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошото време и силният вятър.

Експедициите до върха са значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство изисква от експедициите разрешително за изкачване, което може да достигне от $10 000 до $25 000 щатски долара на човек, отделно другите разноски варират до около $65 000 на човек[2] Условията в "Зоната на смъртта" са толкова тежки, че повечето трупове са оставени там, където човекът е загинал, и понякога са демотивиращ фактор, тъй като се виждат по стандартния и други маршрути за изкачване.

История[редактиране | edit source]

Откриването и измерването на Еверест през 1852 г. е свързано с големи трудности, тъй като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите.

Височината на Връх Еверест е измерена след дългогодишни усилия с помощта на теодолити с голямо увеличение, даващи възможност да се измерят точки на разстояние над 200 km. Самият връх Еверест е измерен от разстояние 170 km от тогавашния директор на Индийската топографска служба Андрю Уо. Резултатите от измерването, височина от 8 848,8 m са потвърдени от началника на Изчислителния отдел Радханатх Сикдхар. Тогава Андрю Уо предлага този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на полковник Джордж Еверест, който от 1823 до 1843 създава първата подробна триангулачна мрежа в Британска Индия.

Най-висок връх от 1852 г.; отбелязан дотогава като Пик XV, преименуван 1865 г. на Еверест, височината e коригирана на 8 848 m през 1955 г. след измерване от индийския топограф Гулатий, но тъй като Хималаите се издигат с 5 cm годишно е възможно височината му вече да е над 8 850 m. През 2007 се пише, че е висок 8 863 m (но не е доказано).

През 2005 г. екип от 50 китайски учени, картографи и планински изследователи оспорват тези данни, като извършват съответните измервания на най-високия връх на планетата и обявяват актуален размер от 8 844,43 m. В сравнение с китайските данни от 1975 г. регистрираният спад е с 3,65 m. Според предишно измерване от 2003 г. пък най-високата точка на Хималаите се издига на 8 848,45 m, а през 1966 г. е била 8 849,75 m.

Експедиции[редактиране | edit source]

Хималаите и връх Еверест (в средата, под облаците), изглед от спътник, маршрутите отбелязани

Първи експедиции – английски 1921, 1922, 1924 г.

На 29 май 1953 г. Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей покоряват върха и забиват 4 флага – индийски, непалски, на ООН и английски; ръководител на експедицията е Джон Хънт, англичанин.

Най-подходящо време за изкачване е началото на май.

По-забележителни изкачвания[редактиране | edit source]

  • жени: първа Джунко Табей (Япония) 1975 г., най-възрастна – Тамае Уатанабе 64 г. (Япония), най-млада – Дики Долма (Индия) 19 г.
  • мъже: най-възрастен – Юичиро Миура 75 г. 2008 г.(Япония), най-млад – Джордан Ромеро (САЩ) 13 г. 2010 г.
  • Първо изкачване на югозападната стена на върха от експедицията на Крис Бонигтън. Върха достигат Дъг Скот, Дъгъл Хейстън, Питър Бордман, шерпът Пертемба и вероятно Мик Бърк, забелязан за последен път малко под върха.
  • зимно изкачване, първо – Лешек Чихи и Кшиштоф Виелицки (Полша) 1980 г.
  • полет с параплан, първи; най-бързо спускане (11 минути) – Жан Марк Буавен (Франция)1988 г.[3]
  • спускане със ски - Даво Камицар от Словения, 10 октомври, 2000[3]
  • спускане със сноуборд - Марко Зифреди (Франция) 2001 г.
  • без кислород, първо изкачване - Райнхолд Меснер и Петер Хабелер, 1978[3].
  • най-дълъг престой на върха - шерпа Бабу Чири - 21 часа и 30 минути [3]
  • най-много са загиналите на Еверест от Непал - 47 (към 2011)[3].

Българи, изкачили върха[редактиране | edit source]

Маршрути за изкачване[редактиране | edit source]

Съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест - югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях съществуват и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. От двата главни маршрута, югоизточният е технически по-лесен и по-често използван. Този маршрут е бил използван от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 година, при първото покоряване на върха.

Щурмуването на върха се прави предимно през месец май, преди да започне сезонът на мусоните.

Югоизточен ръб[редактиране | edit source]

Изкачването през югоизточния ръб започва с преход по южната част на планинската верига до Базовия лагер на височина 5 380 m. Експедициите обикновено летят до град Лукла (2 860 m) и преминават през Намче-Базар. Катерачите продължават пеша до Базовия лагер, което отнема от 6 до 9 дни, позволявайки плавна височинна аклиматизация, за да се избегне височинната болест. Оборудването и провизиите се пренасят с товарни животни и носачи до Базовия лагер на глетчера Кхумбу.

Базов лагер

Катерачите прекарват няколко седмици в Базовия лагер, аклиматизирайки се към височината. През това време шерпите, заедно с част от експедицията, поставят въжета и стълби по протежение на опасния ледопад Кхумбу. Пукнатините в леда и приплъзващите се ледени блокове правят ледопада една от най-опасните части на маршрута; много катерачи и шерпи са загубили живота си точно на това място. За да намалят рисковете, катерачите обикновено започват изкачването доста преди изгрев, когато много ниските температури спояват ледените блокове в стабилна маса.

Лагер 1

Над ледопада се намира Лагер 1 на 6 065 m. От Лагер 1 катерачите продължават нагоре през Западното седло (наричано още Долината на Мълчанието) към подножието на Лхотце.

Лагер 2

На 6 500 m се намира Лагер 2. Западното седло е сравнително равна, плавно издигаща се долина, прорязана в центъра от огромни пукнатини, които не позволяват директен достъп до горната част на Седлото. Катерачите са принудени да преминават далеч от дясната страна, близо до подножието на Нупце към малък коридор. Голямата надморска височина и ясните, безветрени дни могат да направят тази част от изкачването непоносимо гореща за катерачите. От Лагер 2 катерачите изкачват Лхотце по фиксирани въжета.

Лагер 3

Лагер 3 се намира на малка скална тераса на височина 7 470 m. От там има още 500 m нагоре до Лагер 4 на Южната седловина (7 920 m). От Лагер 3 до Лагер 4 катерачите срещат две допълнителни трудности - скалните образувания "Женевски контрафорс" и "Жълтия пояс". "Женевският хребет" е скално ребро с формата на наковалня, именувано от швейцарска експедиция през 1952 г. "Жълтият пояс" е секция от срещащи се слоеве мрамор, филит и шисти, за преодоляването на които също са необходими около 100 m фиксирани въжета.

Лагер 4

Лагер 4 е разположен на лицето Лхотце на 7 926 - 8 000 m и първото среднощно престояване в "Зоната на смъртта", която се смята 26 000 футовата граница. Колкото повече престоява катерачът на тази височина, толкова по-голяма е вероятността да развие височинна церебрална едема или височинна пулмонарна едема. И в двата случая се касае до напълване на съответно мозъка или белите дробове с физиологични течности[4]. По Южната седловина катерачите навлизат в Зоната на смъртта. Те могат да оцелеят най-много 2 или 3 дни на тази височина, като през това време се правят финалните щурмове към върха. Ясното време и слабите ветрове са основни фактори за определяне на решението кога точно да се тръгне нагоре. Ако през тези 2 - 3[4] дни времето е лошо, катерачите са принудени да се спуснат по-надолу, понякога чак до Базовия лагер[4].

Към върха

От Лагер 4 катерачите започват щурма към върха (1 000 m по-нагоре) около полунощ, като се надяват да го достигнат за 10 - 12 часа. Първата им спирка на 8 400 m (27 500 фута)[4]. е "Балконът" - малка скална платформа, където могат да починат за кратко и да наблюдават върха под лъчите на изгряващото слънце. Продължавайки по билото, пътят е преграден от серия каменни стъпала, да се преместят по на изток, където обикновено трябва да се пробива път през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8 750 m малък купол от сняг и лед бележи Южния връх.

Everest base camp.jpg
Изглед на югоизточната част на билото на Еверест

От Южния връх катерачите преминават по острия югоизточен ръб по протежение на "Корниза", където по пътя се редуват сняг и скали. Това е най-оголената секция от маршрута, където една грешна стъпка вляво може да запрати катерача в 2 400 m пропаст, а при грешна стъпка вдясно може да се сблъска с падане 3 050 m. В края на това препятствие, на височина 8 760 m, се намира внушителна каменна стена, наречена "Стъпалото на Хилари". Стъпалото е високо 21 метра и принуждава катерачите да използват въжета[4]. Хилари и Тенсинг са били първите хора, изкачили се на Стъпалото, като те са го постигнали с примитивно оборудване и без фиксирани въжета. Днес катерачите преминават с помощта на фиксирани въжета, предварително поставени от шерпите. След това препятствие пътят до върха е сравнително лесен, като преминава през различни снежни склонове. През последните години потокът от хора, изкачващи се към върха, се е увеличил прекомерно, като понякога това води до задръствания на Стъпалото, където катерачите са принудени да чакат реда си доста време, и това води до проблеми с трафика надолу и нагоре към върха. Достигнали до "покрива на света" катерачите имат най-много половин час горе, тъй като при прекомерно забавяне може да посрещнат нощта по време на спускането към Лагер 4, или да изчерпат запасите си от кислород.

Кислородната концентрация на върха е една трета от тази на морското равнище [4], а средната нощна температура е -36°C[5].

Североизточен ръб[редактиране | edit source]

Еверест - североизточен ръб

Североизточният ръб (наричан просто северен) започва от северната страна на планината, в Тибет. Експедицията прави преход пеша по каменист път до ледника Ронгбук , където на 5 180 m се намира Базовият лагер. За да достигнат Лагер 2, катерачите преминават през средно големи морени по източната страна на Ронгбук до базата Чангце на 6 100 m. Лагер 3 (Преден базов лагер) се намира под Северното седло на 6 500 m. За да достигнат до Лагер 4, катерачите се изкачват по ледника, след което по фиксирани въжета достигат до върха на Седлото (7 010 m). Оттам следва изкачване по каменистия северен ръб, до Лагер 5 на 7 775 m. Следва диагонално подсичане на северното било до Жълтия пояс, където се намира Лагер 6 на 8 230 m. Оттам катерачите атакуват върха.

Катерачите се сблъскват с коварното препятствие, което представлява Първото стъпало на 8 534 m. Следва Второто стъпало (~8 600 m). За неговото преодоляване се използва съоръжение, наречено "Китайската стълба" - постоянна метална стълба, поставена през 1975 г. от китайска експедиция. Оттогава тя неизменно служи на катерачите, и на практика всеки атакуващ върха е минал през нея. Третото стъпало (8 689 - 8 800 m) се преодолява почти пълзешком. След стъпалата до върха остават снежен наклон под почти 50 градуса и финалният хребет."

Everest 3D.gif - - - The Northern Part of Everest 3D version 1.gif

3D Обемна визуализация на Еверест

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Панорамна снимка на Еверест

Източници[редактиране | edit source]

  1. Why K2 Is Deadlier Than Mount Everest?, Ed Viesturs, 2008-08-04, All Things Considered, National Public Radio
  2. [http://geography.about.com/od/specificplacesofinterest/a/mounteverest.htm The World's Tallest Mountain - Mount Everest, Matt Rosenberg, 2011-03-02, About.com Guide "The cost to climb Mount Everest is substantial. The permit from the government of Nepal can run from $10,000 to $25,000 per person, depending on the number in a group of climbers. Add to that equipment, Sherpa guides, additional permits, helicopters, and other essentials and the cost per person can be well over $65,000."].
  3. а б в г д "Fast Facts About Mount Everest", from Mount Everest: Highest Mountain in the World, Stewart Green, About.com Guide, 2011
  4. а б в г д е EverestNews.com, посетен на 2011-06-05]
  5. Everest, Mount Everest, Everest Himalaya, Everest Expeditions, Everest Sources, "the summit temperature averages about -36° C (about -33° F) and can drop as low as -60° C (-76° F). In July, the warmest month, the average summit temperature is -19° C (-2° F)".