Анапурна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анапурна
Южната стена на Анапурна I
Южната стена на Анапурна I
28.5961° с. ш. 83.8203° и. д.
Местоположение на картата на Непал
Общи данни
МестоположениеНепал
Част отХималаи
Надм. височина8091 m
Изкачване
Първо изкачване3 юни 1950
Морис Ерцог
Луи Лашенал
Анапурна в Общомедия
Тази статия се отнася за планинската верига. За индийската богиня вижте Парвати.

Анапурна е планински масив с дължина 55 km в главния хималайски хребет в западната част на Непал. Най-високата точка е връх Анапурна I (8091 m), с което се нарежда на 10-о място по височина от 14-те осемхилядници в света. Считан е за най-опасния осемхилядник, като статистиката до 2015 г. сочи [1], че до този момент смъртността сред алпинистите е 32%. Въпреки това, Анапурна е първият осемхилядник, покорен от френска експедиция през 1950 г. (3 години преди първото успешно изкачване на Джомолунгма).

География[редактиране | редактиране на кода]

Масивът Анапурна се състои от следните върхове:

Връх Височина, m Географски координати
Анапурна I 8091 28°35′42″ с. ш. 83°49′08.4″ и. д. / 28.595° с. ш. 83.819° и. д.
Анапурна II 7937 28°32′20.4″ с. ш. 84°08′13.2″ и. д. / 28.539° с. ш. 84.137° и. д.
Анапурна III 7555 28°35′06″ с. ш. 84°00′00″ и. д. / 28.585° с. ш. 84° и. д.
Анапурна IV 7525 28°32′20.4″ с. ш. 84°05′13.2″ и. д. / 28.539° с. ш. 84.087° и. д.
Гангапурна 7455 28°36′21.6″ с. ш. 83°57′54″ и. д. / 28.606° с. ш. 83.965° и. д.
Южна Анапурна 7219 28°31′04.8″ с. ш. 83°48′21.6″ и. д. / 28.518° с. ш. 83.806° и. д.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името Анапурна (на санскрит अन्नपूर्ण) буквално означава „пълна с храна“, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата“.

Първо изкачване[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път върхът Анапурна I е изкачен на 3 юни 1950 г. от Морис Eрцог и Луи Лашенал в състава на френска експедиция, водена от Морис Eрцог.[2] Първото зимно изкачване е осъществено на 3 февруари 1987 г. от полските алпинисти Йежи Кукучка и Артур Хайзер.

Български експедиции и изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

Първото българско изкачване е по време на третата национална експедиция „Анапурна-89“. На 28 октомври 1989 г. Петър Панайотов, Огнян Стойков и Людмил Янакиев стигат до върха от северния базов лагер. На слизане те срещат отказалия се преди това Милен Метков, решил да тръгне към върха. Не успяват да го разубедят и Огнян Стойков, за да не го остави сам, тръгва с него отново нагоре. Попадат в непрогледна мъгла и изчезват безследно.[3]

На 30 април 2016 г. Боян Петров изкачва върха без кислород и шерпи,[4] каквито използва изкачилият се на следващия ден Атанас Скатов.[5]

Дата Алпинист Бележки
28 октомври 1989 Петър Панайотов от север
28 октомври 1989 Огнян Стойков от север
28 октомври 1989 Людмил Янакиев от север
30 април 2016 Боян Петров без кислород
1 май 2016 Атанас Скатов

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Има най-малко успешни изкачвания
  • Има най-високата смъртност
  • Първият осемхилядник, изкачен от човек (3 юни 1950 г.).
Панорамна снимка

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stairway to heaven
  2. Maurice Herzog. Annapurna: The First Conquest of an 8000-meter Peak, Translated from the French by Nea Morin and Janet Adam Smith (E.P Dutton & Co., New York, 1953)
  3. Бешев, Сандю. Петричанин изкачи Анапурна, но остана негов вечен пленник на върха // struma.bg. 18 септември.2019.
  4. Петров, Боян. Първите седем. София, изд. „Вакон“, 2017. ISBN 978-619-7300-08-6. с. 196–207.
  5. Скатов, Атанас. Анапурна 2016 // atanasskatov.com.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]