Едмънд Хилари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едмънд Пърсивал Хилари
алипинист и изследовател
Едмънд Пърсивал Хилари 
Роден: 20 юли 1919 г.(1919-07-20)
Туакау, Нова Зеландия
Починал: 11 януари 2008 г. (на 88 г.)
Окланд, Нова Зеландия

Сър Едмънд Пърсивал Хилари (на английски: Sir Edmund Percival Hillary) е новозеландски алпинист, изследовател на Антарктида.

Хилари и шерпът Тенсинг Норгей са първите хора, които се изкачват на връх Еверест в Хималаите и се завръщат благополучно – подвиг, който те осъществяват на 29 май 1953 г.

Ранни години 1919-1943[редактиране | edit source]

Едмънд Хилари е роден в малкия град Туакау (южно от Окланд). Неговите дядо и баба са ранни заселници в Северна Ваироа от средата на 19-ти век, след изселване от Йоркшър. Хилъри учи в Окландската прогимназия. Той пътува над 2 часа до училището си и редовно използва това време за четене. Когато поотраства, е по-нисък от своите връстници, което го прави много срамежлив и затова търси усамотение в книгите и в мечти за живот, пълен с приключения. В гимназията започва да се занимава с бокс - спорт, който му предава по-голяма увереност.

На 16-годишна възраст неговият интерес към скалното катерене е запален по време на училищно пътуване до планината Руапеху. Там разбира, че е физически силен и много по-издръжлив от своите спътници. През 1939 г. завършва своето първо по-значително изкачване, достигайки връх Оливие в Южните Алпи на Нова Зеландия. Завършва колежа към университета в Окланд със специалност математика и естествени науки. След завършване на образованието заедно с брат си Рекс започва да се занимава с пчеларство и става специалист в тази дейност.

Участие във Втората световна война 1943-1945[редактиране | edit source]

Със започването на Втората световна война Хилари изявява желание да се запише доброволец в новозеландската армия, но впоследствие се отказва поради религиозните си убеждения. След въвеждането на всеобща мобилизация през 1943 постъпва във военновъздушните сили на Нова Зеландия в качеството си на щурман на хидросамолет. През 1945 при нещастен случай е сериозно ранен и върнат в Нова Зеландия за лечение.

Експедиционна дейност 1951-1977[редактиране | edit source]

През 1951 взема участие в британска разузнавателна експедиция към Еверест, а през 1952 - в подобна експедиция към Чо Ойо.

Покоряване на Еверест 29 май 1953[редактиране | edit source]

В средата на ХХ в. пътят към Еверест е затворен откъм страната на Тибет, контролиран от Китай, и до върха може да се стигне единствено от Непал, като правителството на страната разрешава да се организира само по 1 експедиция годишно. През 1952 върхът е опитан да бъде покорен от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха. През същата година Хилари катери в Алпите и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г. и след кратък размисъл се съгласява.

За ръководител на експедицията е назначен Джон Хънт, който организира 2 групи алпинисти, които трябвало да покорят от 2 страни върха. Една от групите се състои от Том Бурдилон и Чарлз Еванс, а другата – с водач Джордж Лоу. Хилари е поставен в група с шерпа Тенсинг Норгей, което предизвиква съпротива от негова страна, като даже се кани да напусне експедицията, но е разубеден и остава. Експедицията наброява около 400 човека, като включва 362 носача, 20 водачи-шерпи и 10 хил. фунта багаж. Групата на Лоу ще атакува Еверест покрай връх Лхоце, а тази на Хилари – през ледопада Кхумбу.

През март 1953 експедицията разполага базовия си лагер недалеч от Лхоце на височина 7890 м и на 26 май Бурдилон и Еванс правят първия опит за покоряване на върха, който се проваля поради повреда в кислородния апарат на Еванс. Следващата поред група, която трябва да атакува върха е тази на Хилари-Тенсинг.

В течение на 2 дни поради обилния снеговалеж и силен вятър двамата не успяват да напуснат лагера. Едва на 28 май благодарение на 3 шерпи Хилари и Тенсинг се отправят нагоре. На 8500 м височина двамата опъват палатка, в която нощуват, а шерпите се връщат в базовия лагер. Рано на другия ден 29 май след много добра подготовка започват последния преход с раници, които тежат по 14 кг. В 11.30 двамата са на върха (8848 м). Там прекарват 15 минути, Хилари прави снимка на Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към боговете, а Хилари забива 4 флага – на Великобритания, Непал, Нова Зеландия и ООН. Снимка на Хилари няма поради неумението на Тенсинг да борави с фотоапарата.

Известието за покоряването на върха съвпада с коронацията на кралица Елизабет ІІ. Впоследствие Хилари и Хънт са посветени в рицарски звания, а Тенсинг получава от британското правителство медал „Свети Георги“.

Следващи експедиции 1956-1977[редактиране | edit source]

Впоследствие Хилари провежда още 3 експедиции в Хималаите (1956, 1960-1961 и 1963-1965), по време на които покорява 10 осемхилядника.

През 1957-1958 участва в смесената британско-новозеландска експедиция антарктическа експедиция, възглавявана от Вивиан Фукс. Хилари ръководи новозеландската група, задачата на която е да построи база в протока Макмърдо, недалеч от старата база на Робърт Скот. Там новозеландците построяват 6 големи и 2 малки къщи, в които пребивават 23 човека. От нея в посока към Южния полюс групата трябва да оборудва 2 склада с продоволствие и гориво за всъдеходите от групата на Вивиан Фукс. Освен това геолозите и геодезистите от групата с кучешки впрягове извършват самостоятелни походи в планините на Земя Виктория. Предвижда се 2-та отряда да се срещнат някъде между полюса и базата на Хилари, като партията на Хилари не среща никакви затруднения по пътя си към полюса за разлика от тази на Фукс. На 4 януари 1958 новозеландците достигат Южния полюс и по този начин Хилари става третия човек след Роалд Амундсен и Робърт Скот, който достига до Южния полюс. На 20 януари 1958 групата на Фукс достига до полюса, където е посрещната от Хилари и многочислени журналисти, докарани дотам със самолет. На 24 януари партията на Фукс продължава към станцията в протока Макмърдо, където с помощта на Хилари англичаните пристигат на 2 март 1958.

През 1977, вече 60-годишен, провежда последната си експедиция по река Ганг от устието до изворите ѝ.

Политическа дейност и последни години[редактиране | edit source]

През 1975 Хилари се кандидатира в изборите в Нова Зеландия за народен представител, което му попречва да стане генерал-губернатор на страната. През 1895 е назначен за новозеландски върховен комисар в Индия и едновременно върховен комисар в Бангладеш и посланик в Непал, които длъжности заема 4,5 год. По време на престоя си там допринася изключително много за подобряване на условията на живот на непалските шерпи. Благодарение на неговите усилия са построени много училища и болници в отдалечените райони на Хималаите. През 1985 заедно с американския космонавт Нийл Армстронг прелетява с двуместен самолет през Атлантическия океан и се приземява на Северния полюс, като става първия човек, пребивавал на 3-те полюса на Земята – Северния, Южния и Еверест.

На 18 януари 2007 г. отново се отправя за Антарктида, но вече не като член на експедиция, а по повод 50-годишнината от съществуването на станция „Скот“, съпровождайки делегация начело с премиера на Нова Зеландия.

На 22 април 2007 посещава за последен път Катманду - столицата на Непал, където в резултат на падане получава сериозни наранявания. Вероятно тези наранявания и острата сърдечна недостатъчност са причина за смъртта му в 9 часа новозеландско време на 11 януари 2008 в болницата в Окланд.

Обществено признание[редактиране | edit source]

На 6 юни 1953 Хилари става кавалер на Ордена на Британската империя 2-ра степен, през 1987 - Ордена на Нова Зеландия, на 22 април 1995 - кавалер на Ордена на жартиерата. В течение на 35 години ръководи основаната от него благотворителна организация. В негова чест са наименувани редица улици, училища и организации в Нова Зеландия и чужбина. През 1992 са издадени 5-доларови новозеландски банкноти с неговия лик. През 2003 г. в чест на 50-тата годишнина от покоряването на Еверест става единствения почетен гражданин на Непал.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хиллари, Эдмунд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.