Ганг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ганг
Varanasiganga.jpg
Ганг при Варанаси
Дължина 2525 km[1]
Разположение Флаг на Индия Индия
Флаг на Бангладеш Бангладеш
Извира от Ледник Ганготри, Хималаи
30°59′ с. ш. 78°55′ и. д. / 30.983333° с. ш. 78.916667° и. д.
Надм. в-на на извора 3892 m
Влива се в Бенгалски залив, Индийски океан
22°05′ с. ш. 90°50′ и. д. / 22.083333° с. ш. 90.833333° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 1 080 000 km²[2]
Среден отток 42 470 m³/s[3]
GangesValley&Plain.jpg
Карта на басейна на Ганг

Ганг (на английски: Ganges; на хинди: गंगा; на бенгалски: গঙ্গা; на урду: گنگا; на санскрит: गङ्गा) е река в Северна Индия и Бангладеш. С дължина 2525 km, тя извира от западната част на Хималаите в индийския щат Утаракханд и тече на юг и изток през Индогангската равнина към Бенгалския залив, в който се влива чрез обширна делта, като оттокът ѝ е сред най-големите в света.[4] Равнинната част на водосборния басейн на Ганг е една от най-гъсто населените области в света, като там живеят над 400 милиона души при средна гъстота на населението 390 души/km².[5]

Ганг е най-свещената река за индуистите, които я почитат като богиня,[6] и е жизнено важна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Реката има и голямо историческо значение, като на нейните брегове са разположени много някогашни регионални и имперски столици, като Паталипутра,[7] Канаудж,[7] Кара, Варанаси, Аллахабад, Муршидабад, Мунгер, Бахарампур, Калкута.

Ганг се нарежда сред петте най-силно замърсени реки в света,[8] като фекалното замърсяване над Варанаси надхвърля стократно допустимите стойности, а след града нивата са многократно по-високи.[9] Замърсяването застрашава не само хората, но и над 140 вида риби, 90 вида земноводни и много редкия гангски делфин.[8] Обявената от правителството през 80-те години програма за намаляване на замърсеността на Ганг претърпява пълен провал,[10][11] поради корупцията и некомпетентността на администрацията,[12][13] както и на здраво вкоренените местни традиции и липсата на съдействие от религиозните власти.[14][15]

Топография[редактиране | edit source]

Ганг е образувана от сливането на реките Бхагирати и Алакнанда близо до Деопраяг. Оттам тече през обширните равнини в Северна Индия (част от Индогангската равнина) и се влива в Бенгалския залив, като образува делта. Два от големите ръкави са река Хугли близо до Калкута и река Падма, която навлиза на територията на Бангладеш.

Река Ямуна, която сама по себе си е голяма река и също смятана за свещена, е приток на Ганг. Сливат се там, където се намира свещеният град Праяг, днес известен като Аллахабад.

Хидрография[редактиране | edit source]

Русло и течение[редактиране | edit source]

В по-голямата част от руслото си, Ганг е типична равнинна река с бавно и спокойно течение, макар и да води началото си високо в Хималаите. Подхранва се от многобройни притоци, които извират от планините край Индогангската равнина, през която протича по-голямата част от течението на реката. Равнината е необичайно равна — разликата във височините между Делхи, разположен на река Джамна, и Бенгалския залив, разстоянието между които е 1 600 km, е 210 m. Наклонът на руслото на Ганг между градовете Харидвар и Аллахабад е 0,22 m на километър, а от Аллахабад до Калкута — 0,05 m на километър. Самото русло е с криволичещи форми, образува многобройни ръкави, плитчини, острови и протоци между ръкавите.[16]

Посоката на течението на Ганг се изменя на няколко пъти: от изворите си реката тече на югозапад, край Харидвар се обръща на югоизток и тече в тази посока до Аллахабад, откъдето, почти до сливането си с притока Коши — право на изток, а оттам — в югоизточна посока. След това основното русло и някои ръкави на Ганг текат в югоизточно направление, а после се обръщат на юг до Бенгалския залив, а други като Бхагирати и Джаланги, протичат направо в в южна посока. Част от ръкавите се сливат с ръкавите на Брахмапутра и Мегхна и се вливат в залива заедно с тях. Ширината на реката в средната ѝ, най-широка част, се колебае от 800 до 1 500 m.[16] В долното си течение, реката се разделя на многобройни ръкави, образувайки с Брахмапутра обща делта с дължина 300 km и ширина около 350 km.[17][18]

Водосборна площ и воден режим[редактиране | edit source]

Мястото на сливане на реките Алакнанда и Бхагирати, които образуват Ганг.

Басейнът на Ганг е най-големият по площ в Южна Азия. Макар, че по дължина Ганг е по-къса от Инд и Брахмапутра, тя ги превъзхожда по размерите на басейна си, който заема площ от 1 060 000 km², а заедно с басейна на Брахмапутра, с която Ганг формира обща делта — 1 643 000 km².

Част от захранването на реката е от дъждовен произход, поради влагата, носена от югозападните мусони и тропически циклони (в долното течение) от юли до октомври, а друга част е от снежен произход, за сметка на топенето на хималайските снегове от април до юни. През декември-януари в басейна на реката попада незначително количество валежи. Като цяло, показателите на валежите в басейна варират от 760 mm на година в западната част до над 2 300 mm на година на изток. В по-голямата част от течението на реката (с изключение на делтата), валежите са 760-1 500 mm на година. В делтата често има силни циклонни валежи, както по време на сезона на мусоните, така и след него, тоест от март до октомври.[18]

Басейна на Ганг

В резултат на променливия режим на валежите, реката е подложена на ежегодни разливи, макар и не толкова периодични или продължителни, колкото известните разливи на Нил. Двата влажни сезона са от април до юни (в резултат на топящите се снегове), и от юли до септември (в резултат на мусоните). Така например, по време на сезона на мусоните, водата в района на Варанаси и Аллахабад може да достигне до 15-16 m.[16] През зимата нивото на водата в реката спада до минимума си.

Общата водна маса на реката е доста голяма — например при Варанаси, на разстояние 1 224 km от устието си, даже през сухия сезон Ганг има ширина 430—440 m и до 12 m дълбочина, а по време на дъждовния сезон — 900—950 m ширина и до 20 m дълбочина. Средното количество вода, носено от реката в Бенгалския залив, се оценя на 12 000 m³/s.[19]

През цялата година за реката е характерна мътната вода, поради съдържанието на голямо количество утайки в суспендирано състояние. Всяка година в делтата се отлагат около 180 млн. m³ утайки, и това определя промяната в цвета на водите в Бенгалския залив, която се забелязва дори на разстояние 150 km от брега. Когато реката се връща в обичайното си русло след сезонните наводнения, тя оставя много наноси, които осигуряват извънредно голямото почвено плодородие на околните равнини.[16]

Притоци[редактиране | edit source]

Притоците на Ганг се различават по вида и произхода си на няколко вида. Първо са реките и ручеите, които се формират в Западните Хималаи, в района на ледника Ганготри:

От останалите притоци се отличава най-големия приток на Ганг — река Джамна (Ямуна), която също води началото си от Хималаите и е десен приток на Ганг, като преди да се влее в нея протича през градовете Делхи и Агра.

Значителни водни маси и наноси попадат в Ганг в средното ѝ течение от левите ѝ притоци, които извират от Хималаите. От тях най-големите са:

От дясната страна в Ганг се вливат притоци, които водят началото си от планините в платото Декан:

География[редактиране | edit source]

Ганг условно се дели на три части: горно течение (около 800 km, от извора си до град Канпур), средно (от Канпур до границата на Индия с Бангладеш, приблизително около 1 500 km по права линия) и долно (от границата на Бангладеш до устието на реката, около 300 km).

Горно течение[редактиране | edit source]

Гаумукх — извора на река Бхагиратхи от ледника Ганготри край едноименното селище.
Ганг край град Ришикеш в пределите на Хималаите.

Главнят извор на реката е Бхагиратхи (която не бива да се бърка с едноименния ръкав Ганг - Бхагиратхи), водеща началото си от района на Гаумукх (името на долния край на ледника Ганготри) в Хималаите. Мястото е в индийския щат Утаракханд, на височина от 7 756 метра над морското равнище. Край него се намира селище, което носи същото име като на ледника — Ганготри, което е свещено място в индуската религия (според вярващите, тук живее богинята на Ганг) и важен център на поклонение на индусите.

Отправяйки се на северозапад, в близост до селището Бхайронгхати, на надморска височина от 2 770 m, Бхагиратхи приема бурния приток Джадх-Ганг (Джахнави), който преди това е бил считан от европейците за извора на Ганг. По-нататък, реката се спуска през Предхималаите и в близост до селището Девпраяг, на надморска височина от 636 m, се слива с прозрачните води на Алакнанда, която също извира от ималайските ледници. От това място нататък, реката получава името Ганг.

Съединените Алакнанда и Бхагиратхи протичат през веригата хълмове Шивалик на надморска височина от 403 m край свещения град Харидвар и преминавайки през блатистата равнина Тера, излизат на огромната и изключително плодородна Индогангска равнина. В горното си течение Ганг е бърз поток, насочен предимно на юг, а след като напуска планините се превръща в спокойна река, която се носи на югоизток.[16] Едва в равнината, реката става плавателна, въпреки че до изграждането на Гангския канал съдове са навлизали до територията на съвременния парк Раджаджи.

Средно течение[редактиране | edit source]

Ганг преди град Аллахабад.

В средното си течение, Ганг забавя движението си, насочено към океана в югоизточна посока, като образува многобройни извивки, които са разположени в близост до големи градове: Канпур, Аллахабад, Мирзапур, Варанаси, Патна, Бхагалпур (в Индия), Раджшахи (в Бангладеш) и други. Въпреки, че по права линия дължината на този участък е 1 529 km, дължината на руслото със завоите всъщност е 2 597 km разстояние. Преди да достигне до Канаудж, от лявата си страна Ганг приема големия приток Рамгангу.

Лодки на Ганг в района на Варанаси.

По-нататък, край Аллахабад, в Ганг се влива основния ѝ приток - Джамна (Ямуна), която, заедно с Ганг (според легендата, също и със Сарасвати) образува така наречената Тривени-Сангам, свещена за индусите. Със своите кристално чисти води, Ямуна разширява руслото на мръсножълтата Ганг до 800 m. Тя носи средно около един път и половина пъти повече вода от Ганг преди сливането им, така че, според формалните хидроложки правила, по-надолу по течението реката трябва да се нарича Ямуна, а не Ганг, но поради традицията и религиозните вярвания, въпросът за промяна на съществуващото име на реката не се поставя. След Аллахабад в Ганг се вливат следните притоци: отляво Гомти, отдясно Тамс и Карманаша, а малко преди Патна — отляво Гхагхра и отдясно Сон. Точно при Патна, в района на Хаджипур, се влива големия приток Кали Гандаки.

Накрая, след Бхагалпур, Ганг приема пълноводната Коши, спускаща се директно от Хималаите. Достигайки в средното си течение ширина от 1 500 m при дълбочина не повече от 10 m, Ганг завива рязко на югоизток, излизайки на най-равнинната западна част на Индогангската равнина. Тук започва нейното долно течение, където тя се разклонява на ръкавите в делтата си. Близо до Сахебгандж наляво се отделя огромния ръкав Бхагиратхи, а основния канал на Ганг получава от това място нататък името Падма. След 100 km от река Падма се отделя още един голям ръкав, Джаланги.[16]

Долно течение и устие на реката[редактиране | edit source]

Ръкавът Мегхна в делтата на Ганг.

Преминавайки през низината 160 km, ръкавите Бхагиратхи и Джаланги се съединяват в общия ръкав Хугли, на който е разположен град Колката. След съединяването си с река Дамодар край град Чанданагар, Хугли става достъпна за морски кораби, а близо до остров Сагар, по-надолу от Колката, се влива в Бенгалския залив.

Отдавайки част от водите си на Хугли, Падма (основния канал на Ганг) продължава да се движи на югоизток и се разделя на плитки ръкави (Мартабангу, Гуру, Чундну). Сред това приема отляво големия приток Махананду, а близо до град Раджбари се съединява с Джамуна, голям ръкав на друга свещена за бенгалците река - Брахмапутра.

Делтата на Ганг.

Съединените води на двете реки се изливат в Бенгалския залив, сливайки се с Мегхна. Започвайки от Раджбари, делтата на Ганг и Брахмапутра е най-сложната и най-голямата в света и е подложена на постоянна промяна. Участъкът земя между Хугли и Мегхна се нарича Сундарбан. Това е лабиринт от блата, реки, ръкави и заливи по брега на Бенгалския залив с дължина от 265 km и ширина от 350 km. В него често изникват и също толкова често и бързо изчезват кални и пясъчни острови, покрити с огромни гори, частично потопявани от наводнения и морски приливи, които оставят по островите слоеве наноси и отмиват остатъците от растения и животни.[16]

Делтата на Ганг е разделена на източна (по-активна) и западна част. Сундарбан, най-големия регион на мангрови гори в света, е част от делтата на Ганг. По-далеч от брега, във вътрешността на континента, делтата пресъхва много бързо след наводнения, образувайки плодородната част на Бенгалия. В днешно време тя почти изцяло се използва за селскостопански цели, а последните ненаселени райони са покрити от почти непроходима растителност. Въпреки рисковете от наводнения, цунами и тропически циклони (както през 1961 и 1991 г. когато от природни явления намират смъртта си повече от 700 000 души), в делтата на Ганг продължават да живеят над 145 милиона души.

Политическа география и население[редактиране | edit source]

Етнически и религиозен състав на населението[редактиране | edit source]

Общият брой на населението в басейна на Ганг за2001 г. е около 500 млн. души, живеещи на територията на Индия, Непал и Бангладеш, както и малка част в Китай и Бутан. Обикновено, разделение на етнически групи не се извършва, етническата принадлежност (с изключение на малцинствата) не е включена при преброяването на населението, а отделните групи обикновено се определят по езикови и религиозни признаци.

Населението в басейна на Ганг е със смесен произход. В западните и централните части на течението, жителите са предимно потомци на древните дравидски народи, към които по-късно се присъединяват говорещите индоарийски езици. В течение на столетията, с тях се смесват тюрки, монголи, афганистанци, перси и араби. На изток и на юг, особено в Бенгалия, дравидите са смесени с индоарийци и говорещите местни тибетско-бирмански езици. Европейците, които пристигат последни, са незначителна част от населението по реката.[18]

Като цяло, жителите в района на речния басейн говорят на няколко десетки различни езика, повечето от които са от индоарийската група, и на повече от 200 диалекта от тази и други групи. Най-разпространени от тези езици са хинди (51-61%), бенгалски (25%, главно в Бенгалия), урду (6%), майтили (3%, предимно в Непал и Бихар) непалски (3%, освовно в Непал) панджаби (0.7%), боджпури (0,4-7,5%), тару (0.3%), тамангски (0.3%), ория (0,3%), магахи (0-2.3%, в ​​Бихар), мунда и английски[20] Английският, въпреки че не е включен в публикуваните данни от преброяванията, е доста разпространен като втори език сред населението и се използва в писмена форма.

Сред жителите на региона, най-голямата религиозна общност са индусите — около 75%, друга основна религиозна група са мюсюлманите, които са около 23% и от които приблизително една трета живее в Бангладеш, където са преобладаващата част от населението. По-малки религиозни групи са будистите (0.8%), сикхите и християните (по около 0.5%) и джайнистите (0,1%).[21]. Малки, но културно значими са групите на анимистите (сред адивасите) и зороастрийците.

Политическа география[редактиране | edit source]

Река Ганг тече главно на територията на Индия, като малко преди вливането си в Бенгалския залив преминава на територията на Бангладеш. В Индия реката преминава през щатите Утаракханд, Утар Прадеш, Бихар, Джаркханд (на границата) и Западна Бенгалия. В Бангладеш, главният ръкав на реката, Падма, служи като граница между областите Раджшахи и Кхулна, а след това преминава през областта Дака. Областите Кхулна и Барисал влизат изцяло в делтата, а областите на Раджшахи, Дака и Читагонг - отчасти. Към басейна на реката спада и Непал, тъй като на практика почти всички реки, извиращи от Хималаите на територията на тази страна, текат в посока на гангската долина и са притоци на Ганг.

Градове на бреговете на Ганг[редактиране | edit source]

Долината на Ганг е едно от най-гъсто населените места на планетата. По-долу са изброени най-големите градове, разположени по реката. Списъкът е подреден по посока на течението, с изключение на делтата (в индийския щат Западна Бенгалия и Бангладеш). Голяма част от Западна Бенгалия и почти една трета от територията на Бангладеш влизат директно в басейна на Ганг — в списъка градовете там са разположени главно по ръкавите Хугли и Падма (основния канал), както и по множеството по-малки канали. В скоби е указан броят на населението според преброяването от 2001 г. за Индия и приблизителна оценка за периода 2000-2008 г. за Бангладеш.

История[редактиране | edit source]

По време на ранната ведическа цивилизация Ганг няма голямо значение, а основните реки в „Ригведа“ са Инд и легендарната Сарасвати. По-късно, ведите започват да обръщат повече внимание на Ганг, за което свидетелстват многобройните ѝ споменавания.[22]

Вероятно, първи сред представителите на западната култура споменава реката Мегастен в своя ръкопис „Индика“:

„Индия има много реки, големи и плавателни, които започват от северните планини и пресичат страната, и повечето от тях, обединявайки се заедно, се вливат в реката, наречена Ганг. Тази река, широка до 30 стадия, тече от север на юг, и се влива в океана в държавата Гангаридаи която има голяма армия от слонове.“.[22]

Бенарес (Варанаси) през 1861 г.

През вековете, Индогангската равнина е средище на многобройни индийски цивилизации. По бреговете на Ганг е разположен центъра на империята на Маурите, най-вече по времето на цар Ашока. Столица на империята е бил и град Патлипутра (днешния Патна). Канаудж, също на брега на Ганг, е център на империята Харша, която през 7 век обхваща цяла Северна Индия. Центрове на последвалата Империя на Великите моголи са Агра и Делхи, разположени на брега на основния приток на Ганг — Ямуна. По време на управлението на мюсюлманите, властта им се разпростира по цялата дължина на реката, включително Бенгалия. Други центрове на властта на мюсюлмански държави са градове, намиращи в делтата на Ганг - Дака и Муршидабад.[18].

Най-новата история на Ганг се отнася предимно до британското управление. Британската източноиндийска компания основава град Калкута (сега Колката) на брега на ръкава Хугли в края на 17 век и и постепенно разширява влиянието си върху цялата територия на долината на Ганг, достигайки Делхи в началото на 19 век. През 1848 г. териториите на компанията са реорганизирани в Британска Индия, която владее цялото течение на Ганг и по-голямата част от басейна ѝ до обявяването на независимостта на Индия през 1947 г.[18]

В резултат на разделянето на Британска Индия, по-голямата част от реката остава на територията на Индия, а част от нейната делта — на тази на Пакистан. През 1971 г. бенгалските територии на Пакистан се отделят в резултат на Войната за независимост и образуват независимата държава Бангладеш.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Ганг в района на град Ришикеш.

Историческите сведения за долината на реките Ганга и Джамна сочат, че те били покрити от гъсти гори, които се запазили частично до 16—17 век. Тези гори били обитавани от слонове, биволи, носорог, лъвове, тигри. Крайбрежната зона на Ганг е притегателно място за изключително разнообразие от птици, около 140 вида риби, 35 влечуги и 42 вида бозайници.

На територията в близост до реката и нейните притоци днес са разпространени редки видове животни, които днес са защитени — маймуни, мечки, лисици, леопарди, снежен барс, няколко вида елени (в това число и петнист елен), кабарга, бодливи свинчета и други. Тук са разпространени много видове пеперуди и други разнообразни насекоми. Районът около делтата на Ганг е известен като Сундарбан („Красиви гори“), където гъстите мангрови гори са обитавани от бенгалски тигри.

Два вида делфини живеят в Ганг — Platanista gangetica и Orcaella brevirostris. Ганг е обитавана и от рядък вид сладководна акулаGlyphis gangeticus, за който се знае малко.

Замърсяване[редактиране | edit source]

Водосборният басейн на Ганг е изключително плодороден и около 8% от населението на света живее там. Поради тази изключителна гъстота на населението обаче, ръстът на замърсяването и унищожаването на естествената среда се увеличава бързо. Голям дял в замърсяването на реката имат предприятията от кожарската промишленост, особено в Канпур, която се развива с високи темпове.

Освен това в реката се изхвърля голямо количество отпадни води. Религиозната символика на Ганг е причина индусите да кремират покойниците на брега на реката и да хвърлят човешките останки и изгорените въглища в нея. Тази практика е особено популярна във Варанаси. Под влиянието на тези фактори естествените качества на водата за къпане и задоволяване на питейните нужди са силно редуцирани и носят риск за населението.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Jain, Sharad K и др. Hydrology and water resources of India. Springer, 2007. ISBN 9781402051791. с. 341. Посетен на 2011-04-26.
  2. ((en)) Suvedī, Sūryaprasāda. International watercourses law for the 21st century: the case of the river Ganges basin. Ashgate Publishing, Ltd., 2005. ISBN 9780754645276. с. 61. Посетен на 2011-04-24.
  3. Parua 2010, с. 267-272.
  4. Parua 2010, с. 33.
  5. ((en)) Arnold, Guy. World strategic highways. Taylor & Francis, 2000. ISBN 9781579580988. с. 223–227. Посетен на 2011-04-26.
  6. ((en)) Bhattacharji, Sukumari и др. Legends of Devi. Orient Blackswan, 1995. ISBN 9788125007814. с. 54. Посетен на 2011-04-27.
  7. а б ((en)) Ghosh, A. An encyclopaedia of Indian archaeology. BRILL. ISBN 9789004092648. OCLC 313728835. с. 334. Посетен на 2011-04-27.
  8. а б ((en))  The Ganga is dying. // ibnlive.in.com. IBN, 2007. Посетен на 2011-10-23.
  9. ((en))  Up to their necks in it. // economist.com. The Economist, 2008. Посетен на 2011-10-23.
  10. ((en)) Haberman, David L. River of love in an age of pollution:the Yamuna River of northern India. University of California Press, 2006. ISBN 0520247906. с. 160.
  11. ((en)) Gardner, Gary. Engaging Religion in the Quest for a Sustainable World. // State of the World: 2003. W. W. Norton & Company. ISBN 0393323862. с. 152–176.
  12. ((en)) Sheth, Jagadish N. Chindia Rising. Tata McGraw-Hill Education, 2008. ISBN 0070657084. с. 67-68.
  13. ((en)) Singh, Munendra и др. Bibliography of Environmental Studies in Natural Characteristics and Anthropogenic Influences on the Ganga River. // Environ Monit Assess 129. 2007. DOI:10.1007/s10661-006-9374-7. с. 421–432.
  14. ((en)) Tiwari, R. C. Environmental Scenario in India. // Explorations in Applied Geography. PHI Learning Pvt. Ltd., 2008. ISBN 8120333845. с. 92.
  15. Puttick, Elizabeth. Mother Ganges, India's Sacred River. // The Healing Power of Water. Hay House Inc., 2008. ISBN 1401908772. с. 248.
  16. а б в г д е ж Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  17. Ganges-Brahmaputra River Delta Earth from Space
  18. а б в г д Ganges-River
  19. Ganges discharge at Farakka station, India, 1949-1973. // River Discharge Database. Архив на оригинала от 2012-02-09.
  20. Данните са изчислени въз основа на Преброяване на населението в Индия през 2001 г. и Преброяване на населението в Непал през 2001 г., населението на Бангладеш се счита за бенгалоезично - US dept. of State Background Note..
  21. Данните са изчислени въз основа на Преброяване на населението в Индия през 2001 г., преброяване на населението в Бангладеш през 2000 г. (данни в Banglapedia) и Преброяване на населението в Непал през 2001 г..
  22. а б History of Ganga River Geography of India
Цитирани източници