Ганг
| Ганг | |
 Ганг при Варанаси |
|
| Дължина | 2525 km[1] |
|---|---|
| Разположение |  Индия Бангладеш |
| Извира от | Ледник Ганготри, Хималаи |
| Надм. в-на на извора | 3892 m |
| Влива се в | Бенгалски залив, Индийски океан |
| Надм. в-на на устието | 0 m |
| Водосборен басейн | 1 080 000 km²[2] |
| Среден отток | 42 470 m³/s[3] |
 Карта на басейна на Ганг |
|
Ганг (на английски: Ganges; на хинди: गंगा; на бенгалски: গঙ্গা; на урду: گنگا; на санскрит: गङ्गा) е река в Северна Индия и Бангладеш. С дължина 2525 km, тя извира от западната част на Хималаите в индийския щат Утаракханд и тече на юг и изток през Индо-Гангската равнина към Бенгалски залив, в който се влива чрез обширна делта, като оттокът ѝ е сред най-големите в света.[4] Равнинната част на водосборния басейн на Ганг е една от най-гъсто населените области в света, като там живеят над 400 милиона души при средна гъстота на населението 390 души/km².[5]
Ганг е най-свещената река за индуистите, които я почитат като богиня,[6] и е жизнено важна за милиони индийци, които живеят по нейното течение и зависят от нея за ежедневните си нужди. Реката има и голямо историческо значение, като на нейните брегове са разположени много някогашни регионални и имперски столици, като Паталипутра,[7] Канаудж,[7] Кара, Варанаси, Аллахабад, Муршидабад, Мунгер, Бахарампур, Калкута.
Ганг се нарежда сред петте най-силно замърсени реки в света,[8] като фекалното замърсяване над Варанаси надхвърля стократно допустимите стойности, а след града нивата са многократно по-високи.[9] Замърсяването застрашава не само хората, но и над 140 вида риби, 90 вида земноводни и много редкия гангски делфин.[8] Обявената от правителството през 80-те години програма за намаляване на замърсеността на Ганг претърпява пълен провал,[10][11] поради корупцията и некомпетентността на администрацията,[12][13] както и на здраво вкоренените местни традиции и липсата на съдействие от религиозните власти.[14][15]
Съдържание |
Топография[редактиране]
Ганг е образувана от сливането на реките Бхагирати и Алакнанда близо до Деопраяг. Оттам тече през обширните равнини в Северна Индия (част от Индогангската равнина) и се влива в Бенгалския залив, като образува делта. Два от големите ръкави са река Хугли близо до Калкута и река Падма, която навлиза на територията на Бангладеш.
Река Ямуна, която сама по себе си е голяма река и също смятана за свещена, е приток на Ганг. Сливат се там, където се намира свещеният град Праяг, днес известен като Аллахабад.
Флора и фауна[редактиране]
Историческите сведения за долината на реките Ганга и Джамна сочат, че те били покрити от гъсти гори, които се запазили частично до 16—17 век. Тези гори били обитавани от слонове, биволи, носорог, лъвове, тигри. Крайбрежната зона на Ганг е притегателно място за изключително разнообразие от птици, около 140 вида риби, 35 влечуги и 42 вида бозайници.
На територията в близост до реката и нейните притоци днес са разпространени редки видове животни, които днес са защитени — маймуни, мечки, лисици, леопарди, снежен барс, няколко вида елени (в това число и петнист елен), кабарга, бодливи свинчета и други. Тук са разпространени много видове пеперуди и други разнообразни насекоми. Районът около делтата на Ганг е известен като Сундарбан („Красиви гори“), където гъстите мангрови гори са обитавани от бенгалски тигри.
Два вида делфини живеят в Ганг — Platanista gangetica и Orcaella brevirostris. Ганг е обитавана и от рядък вид сладководна акула — Glyphis gangeticus, за който се знае малко.
Замърсяване[редактиране]
Водосборният басейн на Ганг е изключително плодороден и около 8% от населението на света живее там. Поради тази изключителна гъстота на населението обаче, ръстът на замърсяването и унищожаването на естествената среда се увеличава бързо. Голям дял в замърсяването на реката имат предприятията от кожарската промишленост, особено в Канпур, която се развива с високи темпове.
Освен това в реката се изхвърля голямо количество отпадни води. Религиозната символика на Ганг е причина индусите да кремират покойниците на брега на реката и да хвърлят човешките останки и изгорените въглища в нея. Тази практика е особено популярна във Варанаси. Под влиянието на тези фактори естествените качества на водата за къпане и задоволяване на питейните нужди са силно редуцирани и носят риск за населението.
Бележки[редактиране]
- ↑ ((en)) Jain, Sharad K и др. Hydrology and water resources of India. Springer, 2007. ISBN 9781402051791. с. 341. Посетен на 2011-04-26.
- ↑ ((en)) Suvedī, Sūryaprasāda. International watercourses law for the 21st century: the case of the river Ganges basin. Ashgate Publishing, Ltd., 2005. ISBN 9780754645276. с. 61. Посетен на 2011-04-24.
- ↑ Parua 2010, с. 267-272.
- ↑ Parua 2010, с. 33.
- ↑ ((en)) Arnold, Guy. World strategic highways. Taylor & Francis, 2000. ISBN 9781579580988. с. 223–227. Посетен на 2011-04-26.
- ↑ ((en)) Bhattacharji, Sukumari и др. Legends of Devi. Orient Blackswan, 1995. ISBN 9788125007814. с. 54. Посетен на 2011-04-27.
- ↑ а б ((en)) Ghosh, A. An encyclopaedia of Indian archaeology. BRILL. ISBN 9789004092648. OCLC 313728835. с. 334. Посетен на 2011-04-27.
- ↑ а б ((en)) The Ganga is dying. // ibnlive.in.com. IBN, 2007. Посетен на 2011-10-23.
- ↑ ((en)) Up to their necks in it. // economist.com. The Economist, 2008. Посетен на 2011-10-23.
- ↑ ((en)) Haberman, David L. River of love in an age of pollution:the Yamuna River of northern India. University of California Press, 2006. ISBN 0520247906. с. 160.
- ↑ ((en)) Gardner, Gary. Engaging Religion in the Quest for a Sustainable World. // State of the World: 2003. W. W. Norton & Company. ISBN 0393323862. с. 152–176.
- ↑ ((en)) Sheth, Jagadish N. Chindia Rising. Tata McGraw-Hill Education, 2008. ISBN 0070657084. с. 67-68.
- ↑ ((en)) Singh, Munendra и др. Bibliography of Environmental Studies in Natural Characteristics and Anthropogenic Influences on the Ganga River. // Environ Monit Assess 129. 2007. DOI:10.1007/s10661-006-9374-7. с. 421–432.
- ↑ ((en)) Tiwari, R. C. Environmental Scenario in India. // Explorations in Applied Geography. PHI Learning Pvt. Ltd., 2008. ISBN 8120333845. с. 92.
- ↑ Puttick, Elizabeth. Mother Ganges, India's Sacred River. // The Healing Power of Water. Hay House Inc., 2008. ISBN 1401908772. с. 248.
- Цитирани източници
- ((en)) Parua, Pranab Kumar. The Ganga: water use in the Indian subcontinent. Springer, 3 January. ISBN 9789048131020. с. 267–272. Посетен на 2011-04-18.
