Зороастризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зороастризмът (на персийски: آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е религия и философия, основана на учението на пророка Зороастър (Заратустра, Заратуштра, от персийски). Възникнала вероятно през 6 век пр.н.е. в Иран, през следващите няколко столетия тя е сред най-влиятелните религии в света. Към 2004 година броят на зороастрийците е около 130-190 хиляди души,[1] като най-голям е броят им в Индия.

В богословската система на зороастризма създателят на света Ахура Мазда е изцяло добър и от него не произтича никакво зло - доброто и злото имат самостоятелен произход, като злото (друдж) се стреми да унищожи творението на Ахура Мазда (аша), а доброто се стреми да го запази. Ахура Мазда не е иманентен в света, а творението му се представлява от Амеша Спента и множество други язати, чрез които делата му се разкриват пред хората и чрез които се насочва към Ахура Мазда почитането му от хората. Съчетавайки по уникален начин дуалистична космогония и есхатологичен монотеизъм, зороастризмът прокламира специфично движение от дуализъм към монотеизъм в рамките на световната история.[2] Най-важните текстове на зороастризма са тези на Авеста, от които голяма част са изгубени - до наши дни са запазени главно литургиите. Изгубените части са известни само от споменавания и кратки цитати в по-късни текстове, главно от 9-11 век.

В продължение на столетия зороастризмът служи за национална, а по-късно и официална религия, на голяма част от иранците. Първият удар срещу религията е нанесен при унищожаването на Персийската империя от завоеванията на Александър Македонски.[3] По-късно, с упадъка на Сасанидското царство и завоюването на Иран от мюсюлманите, зороастризмът е окончателно маргинализиран. През Античността политическото могъщество на предислямските ирански династии дава на зороастризма голямо влияние и някои от неговите основни доктрини са възприети от други религиозни системи.

История[редактиране | edit source]

Фаравахар - крилатото слънце, символ на зороастризма

Началото на зороастрийските идеи се търси в едно от малките владения в древните земи на Източен Иран, в което Заратустра получава признанието и покровителството на владетеля Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) към средата от втората половина на VI в.пр.Хр. Това е време на динамични исторически процеси в Средна Азия, включващи миграцията на нови ирански масиви в тези земи. Към средата на VI в.пр.Хр. народите от сакски произход вече доминират. Това прекъсва развитието на зороастрийските идеи в региона. Ново развитие те получават в земите на Предна Азия от времето на персийския цар Дарий І (нач. V в.пр.н.е.). Този зороастризъм все още няма догма и споделя пространство с редица други религии в империята.

Най-голямо разпространение има в Персия до към 7 век. Своят апогей достига по време на Сасанидската династия. Зороастризмът се основава на Авеста - книга със стихове, написани от самия Заратушстра на древния Гатико-авестийски език, много близък до санскрит. "Светото писание" Авес се състои от стихове, наречени Гати. В тях Заратуштра проповядва, че има само един бог - Ахура Мазда, който е в постоянна връзка с хората и света, създадени от неговите характерни качества. Не се посочва точният им брой, но след смъртта на пророка те са обявени за 7. Наричат се Амеша Спента или Щедрите Безсмъртни. Това са:

  1. Ваху Манах - Добра Мисъл (свързва се с животните)
  2. Аша Вахишта - Справедливост и Истина - Огън и Енергия
  3. Кшатра - Власт - Метали и минерали
  4. Спента Армайти - Отдаване и Смирение - Земята
  5. Хаурватат - Цялост - Вода
  6. Амератат - Безсмъртие - Растения
  7. Спента Мейниу - Съзидателната енергия - Хората

В Гатите понякога тези характеристики са персонифицирани, но в повечето случаи са само идеи. В по-късното развитие на Зороастризма те се персонифицират, но никога не се почитат поединично. Оригиналното учение, проповядвано в Гатите клони към етически дуализъм.

Зороастрийската религия включва молитви и символични церемонии, извършвани пред свещен огън, но зороастрийците не боготворят огъня, както смятат някои. Те използват огъня като символ, като икона, към която насочват своите вярвания.

Кардинал Ришельо посредством изучаването на древни източни езици и култури в основаната от него Френска академия за разпалването на съвременния огън на зороастризма, а с него и на сравнителното религиознание в световен план

Изследване на зороастризма[редактиране | edit source]

Изследването на зороастризма, днес изповядванан от малък брой парси, оцелели и опазили вярата си през вековете. Откриването за науката на тези маздеистки последователи със свещените книги на зороастризма, и в частност Авестата, дължим на Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски езиковед и ориенталист, член на Френската академия на "безсмъртните", основана от кардинал Ришельо - най-видния представител на "обществото на Исус".

Зороастризма е най-интересната религия от гледна точка на сравнителното религиознание, оказала съществено влияние най-вече със своя дуализъм върху всички световни религии. Парсизмът е в основата на окончателното оформяне на юдаизма (виж Неемия, Ездра и Голяма асамблея). Родината на зароастризма е в непосредствен досег през долината на Инд с полуконтинента Индия (където живеят девите, а фраварането започва с култовата реплика "Проклинам девите ..." - виж и "непорочно зачатие"), откъдето пък се разпространява към Китай и Далечния изток будизма, оказал значимо влияние върху и за формиране на религиозните вярвания и представи в тази съществена част от света. В този смисъл Тибет, този своеобразен покрив на света, се явява пресечна точка на религите още от древността, поради и което региона представлява значим интерес и за водещите светски идеологии през 20 век - виж Германска експедиция до Тибет.

Същност[редактиране | edit source]

Зороастризмът не проповядва прераждането и кармата. По това той се отличава от своя опонент в иранския свят - зерванизма (религията на бога-време Зерван). Зороастрийците вярват, че след смъртта човешката душа се съди от Бога по това дали е вършила повече добро или повече лошо по време на земния си живот. Тези, които са вършили повече добро отиват в това, което Заратуштра нарича просто "добро съществуване" или рай, а тези, които са избрали лошото, отиват в "лошо съществуване" или ад. Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта.

Зороастрийците също така вярват в развитието на времето, а също и в евентуалния край на времето. Основното вярване е, че колективните добри дела на човечеството постепенно ще превърнат несъвършения материален свят в неговия небесен идеал. Вярва се, че в края на времето всеки и всичко ще бъде пречистено, дори душите в ада, т.е. адът не е вечен.

Връзки с други религии и култури[редактиране | edit source]

През 5 век пр.н.е. Персийската империя е държавата с най-голям дял от световното население в цялата история

Зороастризмът, както повечето религии, съдържа елемент на синкретизъм и възприема някои идеи от по-ранни религиозни системи.[4] Много негови характеристики могат да бъдат проследени до културата и вярванията на предисторическия индо-ирански период, времето преди миграциите да обособят индоарийските от иранските народи. Така зороастризмът включва някои елементи на ведическата религия, чиито корени са също през този период. Пример за общия произход на двете системи от обща протоиндо-иранска религи е връзката между зороастрийската дума „ахура“ (в Ахура Мазда) с ведическата „ашура“ („демон“).

В същото време зороастризмът е силно повлиян от по-късната иранска героична епоха (от средата на 2 хилядолетие пр.н.е.), докато подобно влияние не се наблюдава при индийските религии. Различията между двете религии се подсилват от факта, че при миграцията си двете групи влизат в контакт с напълно различни култури. Например, през 6-4 век пр.н.е. Западен Иран е в близък контакт с културата на Плодородния полумесец, като и двете страни възприемат идеи една от друга. Така някои основни принципи на зороастрийската есхатология и демонология оказват влияние върху авраамическите религии.[5]

Въпреки тези влияния, зороастрийските религиозни текстове са продукт на иранската култура и образуват най-древното и обширно свидетелство за нейните характеристики. Те, заедно с Ведите, които включват най-древните запазени текстове на индийската култура, дават възможност за реконструиране на някои от чертите на протоиндо-иранските вярвания. Тъй като тези две групи източници представляват и най-старото нефрагментарно свидетелство за индоевропейските езици, техният анализ е основа на опитите за характеризиране на предполагаема още по-ранна протоиндоевропейска религия и на различни обединяващи хипотези, като тези на Карл Густав Юнг и Джеймс Джордж Фрейзър. Макар че тези обединяващи теории оказват влияние върху модернистите в края на 19 век и началото на 20 век, те не се потвърждават от съвременния по-строг интердисциплинарен анализ, а от 50-те години на 20 век изследванията на предислямски Иран поемат в напълно нова посока, като подобни спекулации са напълно изоставени в наши дни.

Зороастризмът често е свързван с манихейството, което също е иранска религия, но корените му са в близкоизточния гностицизъм. Причина за сравненията е подчертаният дуализъм на двете религии и възприемането на много от зороастрийските язати в манихейския пантеон. В същото време по отношение на своите принципи те силно се различават. Манихейството приравнява злото с материята, а доброто - с духа, поради което става доктринална основа на различни форми на аскетизъм и мистицизъм. В същото време зороастризмът отхвърля аскетизма и не разграничава рязко материята от духа, разглеждайки духовния свят като подобен на материалния. Основната доктрина на манихейството, че светът и материалните тела са изградени от субстанцията на злото, е противоположна на зороастрийската представа за света, създаден от изцяло добрия Бог, в който всяко несъвършенство се дължи на злото. Съдейки по запазените манихейски и зороастрийски източници, привържениците или поне духовенството на двете религии се намират в остър конфликт.

Много черти на зороастризма присъстват в културата и митологията на народите на Иран и Средна Азия, поради силното влияние на религията в региона в продължение на векове. Дори след навлизането на исляма и премахването на неговото пряко влияние, зороастризмът остава част от културното наследство на ираноезичния свят - в празниците и обичаите, но също и в литературата. Така Фирдоуси включва някои авестийски образи и сюжети в своята епическа поема „Шах-наме“, която става ключова за формирането на иранската идентичност.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Goodstein, Laurie. Zoroastrians Keep the Faith, and Keep Dwindling. // The New York Times, 2008. Посетен на 3 октомври 2009.
  2. ((en))  Buddhism in China: A Historical Sketch. // The Journal of Religion.
  3. ((en)) Hoschander, Jacob. The Book of Esther in the Light of History: Chapter IV. // The Jewish Quarterly Review, New Series 10 (1). Jul. 1919. с. 87-88.
  4. Boyce 1982, с. 202.
  5. Duchesne-Guillemin 1988, с. 815.
Цитирани източници
  • ((en)) Boyce, Mary. The History of Zoroastrianism, Volume 2. Leiden, Brill, 1982. ISBN 90-04-06506-7.
  • ((en)) Duchesne-Guillemin, Jacques. Zoroastrianism. // Encyclopedia Americana. Danbury, Grolier, 1988.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]