Митраизъм

Скулптурно изображение на бог Митра, убиващ свещенния бик

Митраизмът е религиозна система,организирана около древноиранската соларна традиция, изразяваща се в култ към Митра. Този научен термин е формулиран от изследователя Франц Кюмон в началото на ХХ в., изучаващ предимно т. нар. западен митраизъм, добил популярност в Европа в началото на І хил.сл.Хр. Представата за Митра като водещо божество в космичната организация на Света има за свои корени митологичните идеи на древноарийската общност. Митра е регистриран в материалите на най-старата от четирите Веди - Ригведа. Той е митологично представен в близначна двойка с другия колос - Варуна. Често пъти в химните те са споменати в двойка като Митра-Варуна. Докато Варуна е натоварен с магическата дейност на творящото начало, Митра изпълнява юридическата функция като морален коректив в арийското общество. Името на Митра е залегнало и в най-архаичните представи в древноиранското общество. Науката отдавна е установила генетичната и културната близост между арии и иранци, наричащи себе си с общото "ария". Предполага се, че назад във времето те са представлявали една общност, която впоследствие се разделя на два клона. Когато става дума за митраизъм се има предвид развитието на онази автентична древноиранска база, в която митологичната почит към Митра се превръща в религиозна система. Изследванията показват, че като общ митологичен феномен Митра присъства в целия спектър на иранските народи, обособени в отделни културни центрове. В този смисъл той е ирански универсален, независимо от своите локални варианти. Митра присъства в мидийската, в персийската и в сако-сарматската традиция. Достигането му до времената на пълноценните религии изправя представата пред нови интелектуални предизвикателства. Културният синкретизъм, а и възникналата духовна динамика, в който съжителстват религиозните идеи, водят до някои вътрешни промени и пренареждане на представите. Митра е една от величините, които понася такива промени. С политическия изгрев на персите Ахемениди, които наследяват придобивките и авторитета на Мидийската империя, идва времето на ранния зороастризъм - учение на иранският реформатор Заратустра (VI в.пр.Хр.). Макар учението да е изложено за първи път в земите на източноиранските народи (Средна Азия), там надделяват по-старите родови традиции. Спецификите на автентичните родови представи, в които се проявява източноиранския Митра, позволяват да се формулира в науката тезата за "сакския митраизъм". Този възглед не е така мистериален като двойника си в западния дял на иранския свят. Изразява се в своеобразни рицарски общности на честта (ассабара - рицар). В сакския митраизъм е по-застъпено конното начало и съответно образът на конния Митра. Според епичните материали, след смъртта на Заратустра следва и превземането на владението на неговия покровител Вищаспа от родствените саки. Учението на пророка преживява един скрит инкубационен период. Неговите последователи го пренасят в Западен Иран (VI в.пр.Хр.). Тук то намира закрилата на Ахеменидския двор, където религията добива по-завършен вариант. Драмата на Митра в новата религия започва с факта, че неговата древноиранска природа не е възприета от Заратустра. В Гатите (песнопения), съставна част от Авеста, които по език и стил се смятат за пряко дело на пророка, Митра отсъства. Митра е осъзнаван като културен инструмент на системните жертвоприношения на животни сред иранците, а именно този ритуал е заклеймен от Заратустра. Друга причина за отхвърлянето му вероятно е неговото минало на Дева. От двете подгрупи на древните божества - Деви и Асури (Даеви и Ахури)- Заратустра определя за почит само асурското начало. Девите са обявени за Зло (за демони). Едва при ахеменидът Артаксеркс II (404-359 г.пр.Хр.) дискредитираните древни божества Митра и Анахита са реабилитирани, и са въведени в зороастрийската обредност. В тази нова йерархия те са с видимо изменен духовен профил, което определя тяхната второстепенност.

В зороастризма Митра е възприет като нисше [[ирански народи|древноиранско](персийско) божество язата (ангел -достоен за почитание). Същото божество, но съхранило древния си профил, запазва влиянието си в иранска среда предимно в западно и източно направление, където зороастризмът не е така силен. Една от причините се крие в дейността на древните мидийски маги, част от които не възприемат зороастризма. Така западната по-консервативна иранска диаспора (Кападокия и Комагена)се оказва началната база на онзи мистериален митраизъм, който през І в. се разпространява чрез контингента на наемните войници. Влиянието му плъзва в териоторията на Римската империя в провинциите на Балканския полуостров с изключение на континентална Гърция, достига на Апенинския полуостров, в Галия, Британия, Мала Азия и в Близкия изток. Соларното начало тръгва към все по-голяма централизация. Успоредно с природния култ, който легитимира Митра-Бикоубиец като обект на почит, се утвърждава и един държавен култ към "Сол инвиктус" (Непобедимото Слънце) или "Набарзе део" (Непобедимият Бог).

Няма достатъчно писмени свидетелства за митраизма, като се изключат описанията на техни ритуали от християнските патристи, които са силно пристрастни. Основното, което знаем, е от епиграфски паметници. Има множество такива на територията на България. Край град Монтана дори се намират останките на един от най-големите храмове на това божество в цялата империя. В ранното си разпространение митраизмът е представен от по-ниските слоеве на обществото. Най-старите адписи са поръчвани от роби, бивши или настоящи войници. Впоследствие религията еволюира към по-заможните слоеве. Митраизмът е засвидетелстван в обичая на хората да се кръщават с названията на божествата, като с това се смята, че името осигурява закрила, т.е. това е един вид апотропей. В източната традиция името на Митра присъства трайно в антропонимията (Митридат, Михраспанд, и др). В гръцката ономастика такива имена са Митрион, Митроклес, Митродор, Митрофил и др.

Митраизмът повлиява силно на тракийското население на Балканите и в Мала Азия. Траките възприемат организацията му поради соларната близост между двете традиции. По-късно, като водеща религия в империята, митраизмът влияе и върху религиозните практики и структурата на християнството. Балансирането му върху космични величини, върху Времето, върху почитта към Планетите, като божествени субекти на Глобалната Истина, посвещението, тайната на ритуалите, извикват респект сред другите религии. Почитта към Върховното Време (Айон, аналог на Зурван), белязано от хода на Слънцето по еклиптиката, се възпроизвежда върху митологичното Време - Годината - където пък основната мярка е природното развитие в цикъла от сезони. Като религия от ново поколение, осмислена около един антропоцентричен модел (Христос), християнството скъсва с природните култове. Нейна основна тема е Човекът. Но претенцията й да бъде "вярната" религия я заставя да се съобрази с културните пластове на завареното, а и с образно-митологичните устои на човешката психика. Християнството тръгва към компромиси, търсейки своя проекция върху някои отдавна наложени устойчиви митологични модели. Така например раждането на божеството Митра, космично съобразено със зимното слънцестоене (най-малкият ден в годината), чествано в империята на 25 декември, е припознато като събитие и в християнството. Честването на Рождество Христово на същата дата навлиза в християнството след официално обявяване от папския институт през 4 век. И представата за Митра, и за Христос са митологично декорирани от Дърво, Вода, Скала, Пещера и Пастири. Тяхната идентификация със Слънцето, къде митологична, къде философска, също се вписва в един общ свещен план. Като религия със силен астрален аспект митраизмът акушира на онзи ранен християнски мит за Тримата маги (Влъхвите). Този разказ е възможен само върху подобна небесна чувствителност. Както е известно, събитието по "изгряването на новата звезда" над Витлеем е астрономично идентифицирано. На границата между І хил.пр.н.е. и новото хилядолетие е регистриран визуален съвпад на бавноподвижните планети Сатурн и Юпитер, които дълго време са останали в подобно светлинно единство, подобно на нова звезда. Митът за Тримата маги е свидетелство, че ранното християнство се е нуждаело от легитимирането си през инструментариума на една звездна свещеност, присъща на митраизма.

Митраизмът е мистичен култ, практикуван в Римската империя от I до IV в. сл. Хр. Най-разпространен е в Рим, Остия, Мавретания, Британия и римските провинции по реките Рейн и Дунав. Митраизмът е древна система от религиозни възгледи, преминала през много етапи на развитие. Култът не е базиран върху собствена свещена книга и поради това днес за него се знае единствено от малкото запазени вторични писмени извори. Почитащите му били от различни социални слоеве, включително и роби. И тъй като божеството било закрилник на армията и на договорите, култът бил разпространен най-вече сред римските легионери и дребната аристокрация. В някои провинции в култът участвали и жени. Епитетът на Митра бил sol invictus („непобедимото слънце“), което кара учените да предполагат, че е бил и соларно божество. Митраизмът оставя като наследство няколко устойчиви иконографски схеми, възпроизвеждани многократно в скулптурни релефи. От писмените паметници, отнасящи се до тази религия, е запазен един папирус от IV в., който описва по нетипичен начин култа. Това, което в момента се знае за този мистериален култ, е информативно извлечено от характера на култовата атрибуция, останала в митраеумите – местата, в които се е провеждал ритуалът.

Митраеум

изграден в сграда митраеум, открит в Остия

Ритуалът в чест на бог Митра се осъществява в митраеуми (от лат.: mithraeum; от гр.: митраион). Култовото място представлява естествена пещера или изкуствено изградена. Единственият отвор, дори и в случаите, когато митраеумът е изкуствено изграден, е входът. Когато светилището е в градска среда, често пъти се помещава в приземен етаж или подземие на сграда. Дори и в този случай светилището трябва да бъде без прозорци, а вестибюлът на помещението (наричан spelaeum или spelunca) е оформян със свод. Един от отличителните елементи на митраеума са подредението покрай стените пейки, а в дъното на светиличето се намира олтарът. Най-голям е броят не тези светилища по перифоерните провинции на Римската империя поради струпвалето на легиони около границите. Повечето от светилищата събират от 30 до 40 души.

Най-голяма концентрация на открити светилища на бог Митра е в граничните римски провинции. По протежението на стената на Адриан в северна Великобритания. Там, на сравнително малка територия са открити три митраеума – край селищата Хаузстедс, Кароубърл и Ръдчествр. Митраеум е намерен и на територията на Лондон, а около светилището доти е имало цяло селище. Останки са откривани и в Дакия, дори и в Северна Африка.

Йерархия

Йерархията в култа е строга. Сановете са седем на брой като всеки новопостълип в обществото е длъжен да премине през първите 4. Те представляват 4-те нива на развитие на човешката душа:

• Гарван (Corax)
• Младеж (Nymphus)
• Войник (Miles)
• Лъв (Lion)

Останалите три (височайши) сана са:

• Персиец (Perses)
• Вестител на слънцето (Heliodromus)
• Жрец (Savcerdos или Pater)

Знае се, че мястото на човек в тази йерархия не зависело от социалното му положение. Робът можел да бъде жрец (Savcerdos), а пък аристократ примерно гарван (Corax). По време на празненствата почитателите на култа се обличали точно като войници, лъвовове и т.н., според мястото си в йерархията.

Иконография

Релеф на бог Митра в Плевенския исторически музей

Всеки митраеум е декориран с изображение на бог Митра, убиващ Свещения бик. Това е основният мит, описващ природните зависимости на култа. Сцената на жертвоприношението пресъздава една природна криза. Астрологичният символ на Скорпиона под гениталиите на Бика е знак за предизвестена смърт. Обществените очаквания са за излизане от тази криза. В случая Митра е културният герой, който е натоварен чрез акта на предизвиканата смърт да извести ползите, т.е. формите на възкръсването. Природното "убиване" в случая пресъздава семантиката на край, т.е. актът сочи есента. Но скритата цел и смисъл на ритуалното Убийство е пролетта. Като мъжки символ на плодовитостта Бикът е жертван, за да даде жизнени сили на земята. Ето защо, според мита, от кръвта на Бика израства лоза, даваща виното, от гръбнака се изсипва жито, а семето на Бика дава началото на всички полезни животни. Това "даване" от животното към земята се осъществява чрез кръвта, бликаща от раната със забития в Бика нож на Митра. Змията, символ на земята и на вечното прераждане е агент на природното възкръсване. Символът на Кучето, изобразявано пред затихващия Бик, пресъздава друг природен гарант Пазител в отвъдното. В погребалните практики на древните иранци кучето е свързано именно с идеята за Душата, а представата за място на душите се явява Луната. Ето сащо според митраисткия мит отровеното семе на Бика е пречистено от Луната, където душата му е пазена от Кучето. В някои случаи скулпторната група включва изображения на гарван или малък лъв. И двата символа имат отношение към Слънцето - гарванът е слънчев вестител, а лъвът е символ на деня и на огъня. Малкият лъв показва сезонното състояние на Слънцето когато имаме кратък ден и дълга нощ.

Култът към Митра е умерено дуалистичен. Той носи наследствени белези от стария ирански зерванизъм, издигнал Времето като Първопричина. Митраизмът не разглежда света като два полюса от Добро и Зло, какъвто е той в представите на зороастризма. В митраистките престави на преден план са изведени космичните тенденции и избора на подходящо поведение спрямо тях. Важно място заема и Съдбата, т.е. предопределението. Ето защо дуалистичният сигнал в митраизма протича по-скоро като отношение върху опозицията Небе-Земя, а не върху морализаторското деление Добро-Зло. Иконографската схема Митра Бикоубиец е митологична конструкция на представата за победата на жизненото начало над смъртта, възприемана като временно състояние, за триумфа на живота. Персонажите на умалените подгласници на Митра, обикновено изобразявани вляво и вдясно от композицията, като държащи факли (единият е с вдигнат, а другият с наведен факел) са Каутес и Каутопат. Те са небесните близнаци Светлина и Мрак, които придават общовалидност в този акт на Митра.

Други иконографии

Друга не толкова популярна иконография е Митра, който се ражда от зодиак, оформен като яйце. Някои автори определят този персонаж като Богът на Времето (Айон, Зурван)- върховен бог в митраизма. Такова изображение, изработено от бронз, е намерено близо до Стената на Адриан. Друг интересен елемент от него е, че вътрешната страна на наметалото, с което е облечен, изобразява звездното небе. Този елемент също насочва към атрибутите на Времето.

Надписи, намирани в античен Рим, подсказват, че Митра може да бъде видян и като орфическия бог-създател Фанес. Такива белези се наслояват поради силните позиции, които достига митраизма сред тракийските елементи във Фригия. Поради това, римляните често наричат Митра фригийски бог. В митраистката традиция се срещат изображения на бог, раждащ се от Световното яйце. Тази метафора се отнася по-скоро за началото на Времето, когато светът започва да съществува. Ето защо, в семантиката на Първопричина, връзката между символа на яйцето и Върховното (бога Време - Айон, Зерван, Кронос) е по-достоверна. Връзката с тази иконография е повече от явна. Барелефът от музея на Модена с изображение на бога Време (опасан от Световната Змия), който се ражда от яйце, се отнася към същата група. В това изображение по яйцето са изобразени дванадесетте зодиакални знака – също, както и при бронзовата скулптура, открита близо до Стената на Адриан.

Изображение на бог Митра от 3 век, открит в митраеум в Марино, Италия

Някои изследователи смятат, че за участниците в култа Митра е медиатор между долния и горния свят. Това потвърждава умереният дуализъм. Други, опиращи се на теориите на Джеймс Фрейзър, определят митраизма като мистичен култ, свързан с идеята за прераждането. Така култът към Митра може да се определи като аналог на култовете към Исис или Деметра от Елевсинските мистерии.

Релефи върху съдове, открити близо до Майнц описват посвещаването в митраизма. Върху една купа е изобразено как посвещаваният е легнал, а до него стои жрецът – застанал ничком и с маска на бог Митра. Другото изображение от съда е това на чудото с водата, което се би трябвало да се разиграва повторно и в ритуала – Митра изстрелва стрела към скала и от това място бликва вода.

История и развитие на култа

По произход култът е източен, от Иран. Митра е бил отхвърлен от пантеона на пророка Зороастър (наречен още Заратустра)(628 – 551 г. пр. Хр.). Според текстовете в античността култът е споменаван като Митраически мистерии, а по-рано и като Мистерии на иранците. По-ранното название е от голямо значение защото доказва връзката на култа с иранския божествен пантеон (от където идва и самият бог Митра).

Не е възможно да се твърди със сигурност кога точно са се обособили Митраическите мистерии като отделни от тези на персите. По датировката на запазилите се паметници се съди, че те са просъществували за един не особено голям период от време, малко преди появата на християнството. Единственото сигурно е, че мистериите не са се обосибили като нещо отделно от персийските култове преди I век сл. Хр. Митраизмът достига до своя апогей през III и IV век, когато печели и най-много поддръжници заради многобройната войска на Римската империя. В крайна сметка, култът изчезва през 391 г., когато император Теодосий I издава декрет, с който забранява всички езически вярвания и ритуалите, свързани с тях.

Монета, сечена по временно на император Викториус. На гърба на монетата се вижда изображение на Sol Invictus, свързван с култа към Митра

Култът към Митра започва да привлича внимание от края на I век. сл. Хр. Най-ранното материално свидетелство за това е един релеф, който е датиран от 80 г. Най-ранните писмени сведения са от 60-70 г. във военните дневници на римските легиони. Такива има в Карнунтум, провинция Горна Панония (по р. Динал на територията на днешна Австрия, близо до унгарската граница). В паметника войниците изразяват предаността си към бог Митра след един успешно завършил поход. До края на II век митраизмът вече се е разпространил не само сред военните, но и сред всички слоеве на обществото – роби, търговци и пр. От този период са датирани и множество малки култови пластики, откривани предимно в граничните провинции.

През 3 век култът е официално узаконен от римските императори. На много места започват да се изграждат митраеуми. Такива са откривани и във вътрешността на империята. В Рим са открити цели 12. За значимостта на култа, дори и в столицата на империята, освен по многото светилища, може да се съди по големия брой открити паметици – над 75 скулптурни изображения и близо 100 митраически надписа.

Обявен за незаконен, култът вече не може да бъде следван от легионерите. Знае се обаче, че митраизмът продължава да има свои последователи в някои от кантоните в района на Алпите и на Возгите и през V век.

Народите от Източен Иран, участващи в древната бактрийска общност преди ІІ в.пр.Хр. са представители на т.нар. сакски митраизъм. Този автентичет митраизъм не е подлаган на средиземноморски културни влияния. Той има архаичните белези на родова религия и не е така материално документиран. В него се забелязват основните признаци, характерни за религията на Зурван, познат в Бактрия и Согдиана като Азруа. Важно място заемат Седемте Планети, Календара и Четирите елемента. Наред с това са налице преклонението пред Огъня и Водата. Водеща морална величина е Слънцето. Луната е митологичен авторитет в природен план, тясно свързан със съдбата. Астрономичната ориентация и астрологичните практики са с водещи позиции. Всички тези белези са демонстрирани от религията на древните българи, преселили се от земите на Източен Иран (Балхара, т.е. Бактрия).

Използвана литература

Акишев А.К., Сакский митраизм / журнал Тамыр, ІІ, 2002 г.;

Бойс М., Зороастрийцы - верования и обычаи, 1994 г.;

Елизаренкова Т.Я., Ригведа, т. І, ІІ, ІІІ, 1999 г.;

История на религиите, т.ІІ и т. ІV, 1996 г.;

Кузищина В.И., История древнего Востока, 1979;

Куклина И.В., Этногеография Скифии, 1985;

Кюмон Ф., Мистериите на Митра, 1999;

Литвинский Б.А., Древние кочевники "Крыши мира", 1972;

Луконин В.Г., Искусство Древнего Ирана, 1977;

Массон В.М. Первые цивилизации, 1985 г.;

Мухиддинов И., Реликты доисламских обычаев и обрядов у земедельцев Западного Памира, 1989 г.;

Пьянков И.В., Древнейшие государственные образования Средней Азии // Сб. Древние цивилизации Евразии, 2001 г.;

Раевски Д., Митология на скитите, 1988 г.;

Ру. Ж.П., История на Иран и на иранския народ, 2008 г.;

Сайяр Дж., Култура и литература на Древния Иран, 2000 г.;

Стеблин-Каменский И., Авеста, 1993 г.;

Стоянов Ю., Другият бог, 2006;

Фрай Р., Наследие Ирана, 2002 г.;

Херодот, История, 1986 г.;

Хофарт А., Митраизмът и древните българи, 2009 г.;

Чунакова О.М., Бундахишн / Зороастрийские тексты, 1997 г.;

Zaener R.C., Zurvan: A zoroastrian Dilemma, 1955;

Nyberg H.S., Die religionen des alten Iran, 1938;

Benveniste E., The Persian Religion according to the chief Greek texts, 1929.