Монтана

За други значения вижте Монтана (пояснение).

---

Монтана
Монтана
43° с. ш. 23° и. д.43.408622° с. ш. 23.225661° и. д. 43.408622, 23.225661
Общи данни
Население	47 130 (ГРАО, 2010-12-15)* 43 781 (НСИ)
Землище	69,235 km²
Надм. височина	147 m
Пощ. код	3400
Тел. код	096
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	48489
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    - кмет	Монтана Златко Живков(ВМРО-НИЕ)
Адрес община
ул. Извора 1; тел.: 096/300400

Монта̀на е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Намира се на около 45 км южно от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и на около 30 км на изток от границата със Сърбия. Населението на града към 2009 година е 45 350 жители.

Според преброяването през 2011 година, населението на Монтана е 43 781 жители.

География

Общ изглед

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси "Младост 1", "Младост 2" и "Плиска" (в северозападната част на града), "Кошарник", "Огоста" (известен като "Циганската махала" или само "Маалата"), "Мала Кутловица", "Пъстрина" и "Изгрев". Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2°C, през юли 25°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Монтана
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	8 049	13 399	26 985	40 085	52 231	52 476	49 368	46 866	45 934	45 350
Източник: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

Имена на града

Храмът „Св. св. Кирил и Методий“

Първото име на града, дадено му от римляните е Монтанензиум. При нахлуването на славянските племена района на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по Дунав, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

Символи

Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана — богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.

Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

История

Римска епоха

Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Второто българско царство

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр. н. е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Средновековна българска държава

Руините на старата баня в Монтана

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия. Монтана винаги е била част от Видинското деспоство и царство. ^{[източник?]}

Османска империя

След превеземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна България

Паметник на загиналите във войните за национално обединение

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет — след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Административен център

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.

След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.

Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг.

През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.

При последнта административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.

Политика

Кметове

• 2011 — Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност - Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
• 2007 — Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
• 2003 — Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
• 1999 — Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
• 1995 — Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Икономика

Изглед от площад „Алеко Константинов“

В община Монтана са регистрирани над 2 000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността са с дялове над 10 %.

Значителна част от населението на града на средна възраст се занимава със земеделие и скотовъдство в околните села през свободното си време и уикендите.

Голяма част от квалифицираното работоспособно население в по-млада възраст, регистрирано официално в Монтана, живее и работи в София. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.

Транспорт

Хотел „Житомир“

Градът се намира на първокласен път Е79 Видин - Враца - София - Кулата и главен път 81 (Лом - София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременнно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана - Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС би осигурило бърза връзка на региона със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.

През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.

Търговия

Има широка магазинна мрежа от малки и средни магазини. По-големи магазина за хранителни стоки са от търговските вериги Пени маркет, Кауфланд, Билла, Lidl, Т-маркет и магазин за техника от веригите Техномаркет Европа, Технополис и Зора. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.

Култура

Паметникът на Васил Левски

Театри

• Драматичен театър „Драгомир Асенов“, създаден през 1962 година

Музеи

• Исторически музей - Монтана с Лапидариум

Галерии

• Градска художествена галерия — Монтана

Библиотеки

• Регионална библиотека "Гео Милев"

Спорт

Регистрирани спортни клубове:

• СК "Виталика" Кикбокс Таебо и Аеробика
• ПФК Монтана
• СК "Атлет" - лека атлетика
• СК "Слава" - борба
• СК "Слава 83" - спортен клуб по бойни спортове
• Карате Клуб "Компас"
• Спортен клуб по волейбол "Монтана"
• Баскетболен клуб "Монтана 2003" - баскетболен клуб (жени)
• Баскетболен клуб "Слава 99" - баскетболен клуб (юноши)
• Баскетболен клуб "Монтана 2003" (юноши)

Редовни събития

• Празник на града Свети Дух — променя се в зависимост от църковния календар
• Националните празници на духовите оркестри "Дико Илиев"

Личности, родени в Монтана

• Йорданка Благоева (р.1947) - лекоатлет, световен шампион и рекордьор в скока на височина
• Стилиян Петров (р. 1979) - футболист, капитан на Националния отбор по футбол, играч на Астън Вила
• Стефан Савов (1896 - 1969) - драматург и актьор
• Нели Рангелова (р. 1958) - българска поппевица
• Драгомир Асенов (1926 - 1981) - драматург
• Росалин Наков (1965) - композитор
• Елен Колева (р.1984) - актриса
• Константин Тодоров - изявен професор по съдова хирургия
• Огнян Николов -оперен певец
• Кирил Кавадарков (р.1943) - актьор
• Пламена Гетова (р.1953) - актриса
• Теодор Тодоров (р.1989) - волейболист, състезател на Газпром-Юрга (Сургут), Русия
• Любен Коларов (1894-1946) - политик от БЗНС
• Кева Апостолова (р.1946) - писател
• Иван Михайлов (1897-1982) - български политик, военен и държавен деец
• Мирослав Антонов (р.1986) - футболист, играч на Лудогорец 1945 (Разград)
• Искра Фидосова (р. 22 август 1971) - нотариус, политик от ГЕРБ
• Иван Рудников (1921 - 2008) - поет и юрист

Галерия

• 

  Съдебната палата

• 

  Централната улица

• 

  Централният площад с шадраваниите

• 

  Исторически музей - Монтана

• 

  Градската Художествена галерия

• 

  ЖП Гарата

Побратимени градове

Монтана е побратимен град или партньор със:

• Банска Бистрица, Словакия
• Дзержинский, Русия
• Житомир, Украйна
• Касел, Германия
• Криница, Полша
• Пирот, Сърбия
• Салватиера, Испания
• Храдец Кралове, Чехия
• Шмалкалден, Германия

Външни препратки

• Официален сайт на Община Монтана
• Областна администрация - Монтана
• Драматичен театър - Монтана
• Регионална библиотека "Гео Милев" - град Монтана
• Исторически музей - Монтана
• Радио и телевизия в Монтана