Монтана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Монтана (пояснение).

Герб на Монтана
Монтана
България
Red pog.png
Монтана
Област Монтана
Red pog.png
Монтана
Общи данни
Население 45 160 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 42 426 (НСИ)
Землище 69,235 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 3400
Тел. код 096
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 48489
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(ВМРО-НИЕ)
Адрес община
ул. Извора 1; тел.: 096/300400

Монта̀на е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Намира се на около 45 km южно от река Дунав, на около 35 km на северозапад от Враца и на около 30 km на изток от границата със Сърбия.

Според последни данни на НСИ към 31.12.2013 г., населението на Монтана е 42 426 жители.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Общ изглед

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 m) и от юг от Монтанското бърдо (307 m), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Административно деление[редактиране | edit source]

Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), „Кошарник“, „Огоста“ (известен като „Циганската махала“), „Мала Кутловица“, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е умерено-континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2.2°C, през юли 21°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Средни температури по месеци
Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември
-2.2 °C 0.7 °C 4.0 °C 11.0 °C 15.0 °C 20.0 °C 21.0 °C 21.0 °C 17.0 °C 11.0 °C 6.0 °C 0 °C

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Храмът „Св. св. Кирил и Методий“

Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по Дунав, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

Римска епоха[редактиране | edit source]

Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Второто българско царство

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр. н. е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Средновековна българска държава[редактиране | edit source]

Руините на старата баня в Монтана

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия.

Османска империя[редактиране | edit source]

След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна България[редактиране | edit source]

Паметник на загиналите във войните за национално обединение

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет – след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Административен център[редактиране | edit source]

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.

След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.

Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг.

През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.

При последнта административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2013):[1][2]

Монтана
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 8 049 Повишение 13 399 Повишение 26 985 Повишение 40 085 Повишение 52 231 Повишение 52 476 Повишение 49 368 Понижение 46 866 Понижение 45 934 Понижение 45 350 Понижение 43 375 Понижение 42 426 Понижение
Източник: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org[2]

Религия[редактиране | edit source]

В Монтана се изповядва предимно Православно Християнство. Има една православна църква "Св. Кирил и Методий", и втора в процес на строеж.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

  • 2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
  • 2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Общински съвет[редактиране | edit source]

Общински съвет (2011)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
Вяра, морал, родолюбие, отговорност- Национален идеал за единство 39.05% 10062 15
ГЕРБ 25.27% 6511 10
Българска социалистическа партия 13.49% 3476 5
Ред, законност и справедливост 3.29% 847 2
Атака 3.24% 835 1

Символи[редактиране | edit source]

Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.

Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Монтана е побратимен град или партньор със:[3]

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Изглед от площад „Алеко Константинов“

В община Монтана са регистрирани над 2 000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10 %.

Значителна част от населението на града на средна възраст се занимава със земеделие и скотовъдство в околните села през свободното си време и уикендите.

Голяма част от квалифицираното работоспособно население в по-млада възраст, регистрирано официално в Монтана, живее и работи в София. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.

Транспорт[редактиране | edit source]

ЖП Гарата

Градът се намира на първокласен път Е79 Видин – Враца – София – Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.

През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.[4]

Търговия[редактиране | edit source]

Централният площад с шадраваните

Има широка магазинна мрежа от малки и средни магазини. По-големи магазини за хранителни стоки са от търговските вериги Кауфланд, Билла, Лидъл, Т-маркет и магазин за техника от веригите Техномаркет Европа, Технополис и Зора. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.В Монтана има и специализирани магазини, като един от тях е ФИНЕС- за продажба на перилни и почистващи препарати, парфюмерия и козметика, стоки за бита и домакинството.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

В града функционира МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, поликлиника, Център по дентална медицина, Специализирана болница за лечение на нервни болести „Свети Георги“, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.

Образование[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

  • I ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
  • II СОУ „Н. Й. Вапцаров“
  • III ОУ „Д-р Петър Берон“
  • IV ОУ „Ив. Вазов“
  • V СОУ „Хр. Ботев“
  • VI ОУ „Л. Каравелов“
  • VII СОУ „Ас. Златаров“
  • VIII СОУ „Отец Паисий“
  • IX СОУ „Ив. Пейчев“
  • Природо-математическа гимназия „Св.Климент Охридски“
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“
  • Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – „Проф. арх. Стефан Стефанов“
  • Професионална гимназия по електротехника „Христо Ботев“
  • Професионална гимназия по лека промишленост

Детски градини[редактиране | edit source]

В града функционират 12 детски градини.

Култура и развлечения[редактиране | edit source]

Театър, музей и галерии[редактиране | edit source]

Градската Художествена галерия
Паметникът на Васил Левски

Библиотеки и читалища[редактиране | edit source]

  • Регионална библиотека „Гео Милев“
  • Читалище „Разум“

Редовни събития[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Регистрирани спортни клубове:

  • СК "Бойни Спортове - Монтана" BJJ и ММА
  • СК „Виталика“ Кикбокс Таебо и Аеробика
  • ПФК Монтана
  • СК „Атлет“ – лека атлетика
  • СК „Слава“ – борба
  • СК „Слава 83“ – спортен клуб по бойни спортове
  • Карате Клуб „Компас“
  • Спортен клуб по волейбол „Монтана“
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ – баскетболен клуб (жени)
  • Баскетболен клуб „Слава 99“ – баскетболен клуб (юноши)
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ (юноши)
  • Клуб за конен спорт „Диана“
  • АСК „Монтана Рейсинг“ – автомобилизъм

Личности[редактиране | edit source]

Pодени в Монтана:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  3. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  4. TER and Pan-European Corridors

Външни препратки[редактиране | edit source]