Враня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Враня
Врање/Vranje
    Герб
Бели мост във Враня
Бели мост във Враня
Враня (Сърбия)
Red pog.png
Враня
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Враня
Надм. височина 428 m
Население (2002) 55 052 души
Пощенски код 17500
Телефонен код 017
Враня в Общомедия

Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Сърбия, разположен в южната част на страната. Градът е един от големите центрове на Поморавието. През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които са се самоопределили за сърби.

Градът е административен център на община Враня и на Пчински окръг, включващ и размирната Прешевска долина и град Буяновац, район, населен предимно от етнически албанци. Враня се намира само на няколко километра от границата с Република Македония.

История[редактиране | edit source]

Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.

Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на на византийския император Алексий I Комнин. В книгата "Алексиада", Ана Комнина разказва за превземането на града от рашкия войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня. [1]

След въстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите 1688-1692 Враня управлява немско семейство Фон Лам.

Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността ѝ.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 4 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.[2] След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор, към Вранско е придадено и Босилеградско.

Градът и околността са част от царство България по време на Първата (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944). [3]

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Враня
Починали във Враня

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html
  2. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  3. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.