Пчински окръг
| Пчински окръг | |
|---|---|
|
Пчински окръг на картата на Централна Сърбия
![]() |
|
| Регион | Централна Сърбия |
| Админ. център | Враня |
| Площ | 3 520 км² |
| Население | 227 690 (2002) |
| Етнически групи | сърби: 147 046 (64,58%) албанци: 54 795 (24,07%) цигани: 12 073 (5,30%) българи: 8 491 (3,73%) |
Пчински окръг или Вранско, (на сръбски: Пчињски округ или Pčinjski okrug) е разположен(о) в най-южната част на Сърбия, между България, Македония и Косово. Населението на района е 227 690 души. Административен център е град Враня. Площта на окръга е 3 520 км². Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.
Съдържание |
[редактиране] Административно деление
Пчински окръг е съставен от седем общини.
[редактиране] История
Наименованието Вранско е дадено на областта край Българска Морава по името на града през средновековието. За първи път името се споменава през 1093 г., когато рашкия жупан Вукан, воювайки с византийците, стигал до Скопие, Полог и до Вранско.
След разпадането на Душановото царство, Вранско влиза във владенията на велбъждкия деспот Константин Драгаш.
С установяването на османска власт в региона, Вранско влиза вече по традиция от предходния период в Кюстендилския санджак.
През 19 век населението от областта се включва в борбата на българския народ за национална църква, и след проведено допитване, Вранско е включено към Българската екзархия.
След подписването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878, по-голямата част от днешния Пчински окръг влиза в състава на Княжество България. Тогава цялата област е населена с българи. Според Берлинския договор от същата година, тази част Пчинският край, подобно на Пиротския, е присъединена към Сърбия.
След Междусъюзническа война и южната част на Пчинския окръг е присъединена към Сърбия.
След Първата световна война, според Ньойския договор, територията на община Босилеград също бива прибавена към Сърбия.
В периода май 1941 - август 1944 г. областта е част от Царство България.
В днешни дни според официалната сръбска статистика, населението на Пчинския окръг е съставено от сърби, албанци и цигани.
Във Вранско има голямо българско малцинство населяващо Босилеградска община.
[редактиране] Икономика
Пчинският окръг има слаба икономика, която е основана върху минното дело, строителството на сгради, земеделието и лесовъдството, както и върху производството на цигари.
[редактиране] Култура
Първите културно-исторически паметници в Пчински окръг датират от XVI век, като известната турска обществена баня.
Друг известен паметник в района е "Домът на Пашата" построен през 1765 година.
Първото сръбско училище за региона е отворено през 1881.
|
Белградски окръг | Борски окръг | Браничевски окръг | Зайчарски окръг | Златиборски окръг | Колубарски окръг | Мачвански окръг | Моравишки окръг | Нишавски окръг | Пиротски окръг | Подунавски окръг | Поморавски окръг | Пчински окръг | Расински окръг | Рашки окръг | Топлишки окръг | Шумадийски окръг | Ябланишки окръг | |
|
Севернобачки окръг | Западнобачки окръг | Южнобачки окръг | Сремски окръг | Севернобанатски окръг | Среднобанатски окръг | Южнобанатски окръг | |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
