Княжество България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княжество България
Автономно княжество
 
 
1878 — 1908 г.  
Знаме Герб
Национален химн
Шуми Марица

Местоположение на Княжество България

България след Берлинския конгрес, 1878 г.
Континент Европа
Столица София
 - Най-голям град Русе[1]
Официален език български език
Религия ~ християнство
Форма на упр. Констит. монархия
Династия Батенберг (1878-1885)
Държавен глава
  Княз
   - 1879–1886 Александър I
   - 1886–1908 Фердинанд I
  Министър-председател
   - 1879 Тодор Бурмов
   - 1908 Александър Малинов
Законодат. власт Народно събрание
Епоха
 - Санстефански мирен договор
3 март 1878 г.
 - Берлински договор
13 юли 1878 г.
 - Съединение на България
6 септември 1885 г.
 - Провъзгласяване на царство
5 октомври 1908 г.
Площ
 - Общо (1880 г.) 63 752 km²
 - Общо (1908 г.) 95 223 km²
Население  
 - Преброяване 2,007,919 (1880 г.)
 - Гъстота 31.5 д./km² 
 - Преброяване 4,215,000 (1908 г.)
 - Гъстота 44.3 д./km² 
Валута Български лев
редактиране

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

Образуване[редактиране | edit source]

Още през Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сформира временно руско управление из Българските земи. През май 1878 година за руски императорски комисар в България е назначен княз Александър Дондуков за срок от две години, но Берлинският договор съкращава срока му на 9 месеца. Временното руско управление подготвя учредително събрание на което участват 229 депутати (по-голямата част от тях избрани от народа), на което се изработва българската конституция. На 16 април 1879 година е приет основният закон според който България е определена за конституционна монархия с еднокамарен парламент и право на глас на всички мъже навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт. На 17 април 1879 година се свиква Първо велико народно събрание, и по предложение на руския император за княз е избран хесенският принц Александър Батенберг, племенник на руската императрица Мария Александровна, съпруга на царя освободител Александър II.[2][3].

Александър I Батенберг[редактиране | edit source]

Александър I Батенберг става княз на 22 годишна възраст, преди това той е бил доброволец в Руско-турската освободителна война. Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батенберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на нов княз.

Фердинанд I[редактиране | edit source]

Фердинанд Сакс Кобург Готски е избран за княз на България от Третото велико народно събрание през 1887 година[4]. Той е княз до 1908 година, когато обявява независимостта и става цар на българите.

Население[редактиране | edit source]

Еялет България, османска карта от 1907 година

Според преброяването на населението през 1893 година в Княжеството има 3 310 801 жители, от които:

Структура на населението през 1893 година[5]
Група Население
Българи (православни) 2 464 404
Турци 558 364
Румънци 62 227
Гърци 58 296
Цигани 51 946
Евреи 27 777
Българи (мохамедани) 20 974
Татари 17 481
Гагаузи 9 520
Арменци 6 900
Българи (протестанти) 2 384
Цинцари 733
Други 13 616
Сред „другите“ са французи, сърби, руснаци,
италианци и най-много немци.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. Историческо развитие на Русе след Освобождението. // Регионален исторически музей, Русе. Посетен на 09 май 2014.
  2. http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=2164
  3. http://bnt.bg/bg/productions/45/edition/7217/nacionalen_kalendar_17_april_2010
  4. http://news.ibox.bg/material/id_2040978332/fpage_1/
  5. Димитровъ, Г., „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение“, част 3, София, 1894, Придворна печатница Б. Шимачекъ, стр. 27