Българско кино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов "Българан е галант" (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио "Бояна".[1]

През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран [2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. "Варайъти" на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат [3].

Историческо развитие на българското кино[редактиране | edit source]

Общ обзор[редактиране | edit source]

През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.[4]

Зараждане на българското кино (1915-1947)[редактиране | edit source]

Социалистически реализъм (1948-1989)[редактиране | edit source]

"Киното на прехода" (1990-2007)[редактиране | edit source]

Нов упадък (2008-)[редактиране | edit source]

Процесът на промени, който се наблюдава в българското кино, е свързан с бързото му съвземане от дългото си летаргично състояние и поемане по пътя на възраждането. Създават се сериали и игрални филми със съвременна визия, които участват на много международни кинофестивали и получават одобрението на публиката. Изведнъж започналото снимане на български сериали може да бъде окачествено като реакция срещу множеството турски сериали, които са заляли родния ефир и предизвикват неодобрението на голяма част от българските зрители. Много високи постижения се отбелязват в областта на документалното кино.

Списък с български игрални филми[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
  • Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
  • Александър Грозев. Киното в България. Ч. I (1897-1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
  • Петър Кърджилов. „Славянска беседа" - първият киносалон в София. - В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пълен списък с българските филми може да бъде намерен на сайта на Националния филмов център на България (Официален сайт на Националния филмов център на България)
  2. Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер
  3. 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат
  4. [1] "Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години"

Външни препратки[редактиране | edit source]