Българско кино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

С понятието българско кино се описва цялата съвкупност от филми, кинофестивали, режисьори, сценаристи и артисти в България. За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов "Българан е галант" (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио "Бояна".[1]

През 1997 г. започва историята на Международния София филм фест, който през 2010 година бе акредитиран [2] от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (МФАФП) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София филм фест е включен в класацията на сп. "Варайъти" на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат [3].

Историческо развитие на българското кино[редактиране | edit source]

Общ обзор[редактиране | edit source]

През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в град Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в София.[4]

Зараждане на българското кино (1915-1947)[редактиране | edit source]

Социалистически реализъм (1948-1989)[редактиране | edit source]

До 1989 г., когато киното беше държавно, финансирано изцяло от бюджета, в страната имаше над 3000 киносалона. Социалистическият реализъм бе единствено разрешеният художествен метод у нас. „От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“ – съветваше В. И. Ленин – главен идеолог на съветския комунизъм. Тази идея бе развита – дори във всяко българско село имаше кино. От 1972 г. тръгнаха и студийните кина в столицата („Витоша“ и „Левски“), където прожектираха арт-филми. По-късно малките зали в окръжните градове също станаха студийни кина.

Годишно у нас до 1989 се произвеждаха около 25 игрални филма.

Кинопродукцията тогава, сравнена с днешните критерии, бе на много ниско техническо и технологично ниво. Лентата бе съветска „Свема” или „Орво” от ГДР – с много лошо качество, не можеше да се сравнява със западната „Кодак” по нищо. Кинопрожекционните машини бяха несъвършени, в селата спираха прожекцията на всяка ролка за пренареждане, понеже имаха една машина.Все пак киното за много хора беше прозорец към света, най-вече преди епохата на телевизора.Най-неприятна обаче беше ширещата се идеологическата цензура, прокарвана от партийните органи на БКП – от столицата чак до най-малкото селище. Цензурата проверяваше главно дали в съдържанието на филмите има нещо против властта. Тази цензура може и да не пусне някои филми до зрителите (например филмите „Партизани” и „Привързаният балон” на Бинка Желязкова или „Понеделник сутрин” на Ирина Акташева и Христо Писков. Цели 10 години беше „замразен“ сериалът „Селцето“, 1980 г., на реж. Иван Терзиев (Мъже без работа, Силна вода), въпреки че киновариант беше поканен през 1987 за секцията „Особен поглед“ в Кан. „Смърт няма“ (1963, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) бе свален 4 дни след премиерата заради „песимизъм и мрачна атмосфера“.

Сред най-гледани и обичани филми по време на социализма са „Козият рог” на Методи Андонов, “ Всичко е любов” , “ Вчера” (режисьор Иван Андонов, сценарий Владо Даверов) , “ Опасен чар” и “Господин за един ден” (въобще комедиите с Тодор Колев). Свое място в сърцето на публиката имат комедиите „Оркестър без име“, „Самодивско хоро“, „Дами канят“ . Откроява се яростният филм на Николай Волев „Да обичаш на инат“. Самобитният и покоряващ чернобял като визия /оператор Димо Коларов/ филм „Козият рог” с Катя Паскалева и Антон Горчев е сочен от анкети многократно като най-добрия български филм на всички времена. Главно сред интелигенцията станаха популярни филмите на безспорните майстори Рангел Вълчанов („С любов и нежност”), Георги Дюлгеров („Авантаж”), Христо Христов („Последно лято”, Една жена на 33″), Георги Стоянов („Птици и хрътки”) и много други. Например „Хотел Централ“(1983, реж. Веселин Бранев) с една привидна ретро-носталгична естетика всъщност показва една нормална България от 30-те години на 20 век с човешки драми и политически плурализъм. Макар бг-киното по времето на тоталитарната власт (до 1989) да беше в клещите на цензурата, то все пак успя да покаже своята подривна сила и да стресне комунистическата власт. Затова има толкова забранени, изрязани и осакатени филми. Затова и най-хвалените от властта филми не бяха никак любими на публиката

"Киното на прехода" (1990-2007)[редактиране | edit source]

След 1990 година държавата се оттегля рязко от кинопроизводството. Стотици киноработници от Киноцентъра останаха без работа. Мнозина доброволно напуснаха работа. Киноразпространението преминава в частни ръце. Появява се нова професия – кинопродуцент. Държавната субсидия става труднопостижим мираж.

Поради липса на финанси производството на филми намаля. Финансовата субсидия е много малка и стига само за направата на 1-2 филма годишно. През няколко години на 90-те няма и нито един български филм. Киноцентърът след редица скандали бе продаден на американска фирма.

Едва през последните 3- 4 години се правят по 4 – 5 филма. Субсидията за 2009 г. бе близо 16 млн. лв. Производството се определя от Закона за филмовата индустрия. Той не се прилага обаче ефективно. Почти всички правителства след 1989 г. се отнесоха с неразбиране към българската култура, което е най-големият грях към нацията.

Сред най-последните наши успехи са „Мила от Марс” на Зорница София, “Дзифт” на Явор Гърдев, комедията “Шивачки” на Людмил Тодоров, “Източни пиеси” на Камен Калев. Последният филм представя един негримиран образ на днешна София с проблеми като наркоманията и расизма.

Нов упадък (2008-)[редактиране | edit source]

Процесът на промени, който се наблюдава в българското кино, е свързан с бързото му съвземане от дългото си летаргично състояние и поемане по пътя на възраждането. Създават се сериали и игрални филми със съвременна визия, които участват на много международни кинофестивали и получават одобрението на публиката. Изведнъж започналото снимане на български сериали може да бъде окачествено като реакция срещу множеството турски сериали, които са заляли родния ефир и предизвикват неодобрението на голяма част от българските зрители. Много високи постижения се отбелязват в областта на документалното кино.

Списък с български игрални филми[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Български игрални филми. Т. 3. Съст. Галина Генчева Атанасова. С., Д-р Иван Богоров, 2008.
  • Пенчо Ковачев. 50 златни български филма. С., Захарий Стоянов, 2009.
  • Александър Грозев. Киното в България. Ч. I (1897-1956). Велико Търново, Фабер, 2011.
  • Петър Кърджилов. „Славянска беседа" - първият киносалон в София. - В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Българското кино преди и след 1989, какво се промени? – от Цветан С. Тодоров (обновено)

http://nglas.wordpress.com/2010/07/29/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4/

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пълен списък с българските филми може да бъде намерен на сайта на Националния филмов център на България (Официален сайт на Националния филмов център на България)
  2. Списък на филмовите фестивали със специализиран конкурсен характер
  3. 50 филмови фестивала, които не бива да се пропускат
  4. [1] "Движещ се трен виждат русенци на първата кинопрожекция преди 110 години"

Външни препратки[редактиране | edit source]