Гагаузи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гагаузи
(Gagauzlar)
Gagauz-children.jpg
Общ брой около 350 000
Значителен
брой в
Флаг на Молдова Молдова: 147 500 (2004)

Флаг на Украйна Украйна: 31 900 (2001)
Флаг на Русия Русия: 13 690 (2010)
Флаг на България България: 10 000
Флаг на Турция Турция: 15 000
Флаг на Приднестровие Приднестровие: 4 100 (2004)
Флаг на Гърция Гърция: 3 000

Флаг на Румъния Румъния: 3 000
Език гагаузки, руски
Религия главно православие
Сродни етно групи други балкански народи


Гагаузите (на гагаузки: Gagauzlar) са тюркоезична, етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните Бесарабски българи (т.н. тукани) от българските земи на Османската империя в 19 в. Пргонени от турската заплаха те се установяват в Русия главно в Бесарабия - (поделена днес в Украйна и Молдова като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери. Сталин през Втората световна война депортира много гагаузи в Средна Азия към Сибир. Неизселили се Гагаузи живеят в днешните граници на България (Добруджа, Варненско и Ямболско и пр.), на Румъния (Северна Добруджа), на Гърция (Зиляховско и преселници от Одринско в Беломорието) и на Турция (Одринско).

Произход[редактиране | edit source]

Няма единно мнение относно призхода им. Основните хипотези са, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната - че са езиково турцизирани от поробителя православни българи.

В началото на 20 в. българският историк Г. Димитров обобщава литературните сведения и дискусии за гагаузите и посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М. Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите. Сред които и най-екзотични като тази на Ив. Николау считащ гагаузите за най-старите местни жители на Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменавал Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз и Апостол Андрей, който посетил Варна и ги наричал Агавуз. Според теория изхождаща от легендарните писания в "Огуз наме" поддържана от Република Турция, гагаузите били наследници на селджушки турци установили се в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276), тази теза е научно оборена още след 30-те години на 20 век [1] [2] [3], но и днес се ползва за пропагандни цели. Подобни гръцки и румънски хипотези търсят произхода им в автохонното старо население като гети и пелазги, а съветските със средноазиатски тюрки като "каракалпак" и пр.

Най-обективната според вероятните е тази, че са езиково тюркизирани православни българи, която е и официално приетата в България [4]. Гагаузите в Енциклопедията на световните култури към 1996г. са определени като: "Турско говорящи българи" [5] Eтнографите Pees (1894) и Jireček (1891)проучвали гагаузите сочат, че те не се наричат сами така, и възприемат това като прякор, а се определят като "българи християни" (Pees 1894, p. 90), Самата дума "гагаузи" е с неясен призход и те не са отбелязани никъде с това име преди идването им в Бесарабия идесетилетия след него, което заедно с възприемането му като пейоративно (неуважително) от тях и това че не са засвитетелствани исторически други версии на тяхно име само потвърждават собствените им заявления, че са българи.Тюрският език който говорят е характерен за балканите Североизточна България, Битоля и Куманово, Севирна Гърция, съдържащ турски и нетурски(татарски, кумански и пр.) елементи, като гагаузкото наречие се дели на "българско" Комратско и приморско или южно - Вулканещко (Pokrovskaya, 1964; Gordon, 2005). Езиковедския анализ сочи, че куманския, печенежия и този на узите езици са от съвсем друг клон на тюрското семейство спрямо наречието на огузкия (турския) говорен от гагаузите. До средата на 20 век полза инцидентно различни азбуки, но фактически наречието е безписмено, тогава съветите му създават писменост, започват да издават учебници, излизат няколко речници, учебници, книги: «Легенданын изи» (Следите на легенди 1974), но в началото на 70-те обучението на него е спряно и се издават само съвсем малки тиражи. Самият език според изследователите представлява турски думи с български словоред [6]. Акад. Кьопен в трудовете си Българите в Бесарабия също дословно пише: "Гагаузите са българи говорещи турски"[7]. Буквално такива са и сведенията на Централния статистически комитет на Имперското Вътрешно Министерство в "Списке населеных мест по сведениям 1859г." - "Българите бежанци от Добруджа, говорещи на турски и пишещи с влашки (т.е. вероянтно старобългарските ползвани от влашката църква тогава!) букви"[8] и пр. Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон в края на 19-ти началото на 20-ти в. определя гагаузите като "отурчени българи, които са православни и на църковните празкици правят курбани и ред езически жертвоприношения" Гагаузы. // Брокгауз-Ефрон. Архив на оригинала от 2012-05-31.</ref> Самото название съвсем не идва от стари османски документи, а се появява записано едва към последната четвърт на 19 век като късен руско-румънски и пр. екзоним наложен окончателно от съветската власт, докато самите гагаузи са го считали за пейоративно (обидно) и се самоназовават и определят еднозначно като: "старовремски българи"- "ески булгар" [9][10] и казват за себе си „Биз ески булгар!” - "Ние сме стари българи"[11], както тези в България, така и гагаузите извън нея[12]. Известният учен от гагаузки произход Киряк Цонев, член на Световния комитет на гагаузите ясно посочва:[13]

Гагаузите са българи, хиляди пъти българи, не бива да цепим нацията си с твърдения, че има гагаузки етнос.

Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са изселници единствено от българската етническа и езикова територия на Балканите от началото на XIX век след Руско-турската война 1806-1812г. и в следващите десетеления. За тяхното бягство в Русия заедно с други българи, оземляването и администрирането им съществува изобилна и точна документация, в която те са регистрирани еднозначно като българи бежанци от турците от българските етнически земи на Балканите настанени като колонисти от имперската власт, най-вече в Бесарабия, както всички останали българгарски бежанци заедно без разлика и смесено сред тях. Гагаузите се женят с другите българи, по време на румънското управление в Бесарабия 1856–1878 подържат български училища в селищата си и участват в българското национално движение.

До 1868г. в никакъв документ не се споменава терминът гагаузи, а са записвани навсякъде като българи, докато тогава Виктор Григорович наред с много неверни постановки в един свой доклад не въвежда в обръщение този термин произволно смятайгки ги за дошли от Сирия кумани с които имали еднакъв език, нрави и обича, облекло и дори еднакъви народни песни![14] От тогава започват да се плодят най-разнообразни теории, митове и спекулации неглежиращи и откъсващи ги от българският им произход, често с политически и пропагандно целесъобразни, особено интензивни при създаването на "гагаузки народ" по съветско и постсъветско време, подобно на т.н. "македонска нация" и опитите за обособяване още на "тракийска", "добруджанска" и "шопска" такива от българския народ, което днес в резултат и на усилената активност на Турция сред тях е довело до отродяване сходно с протичащото в Македония на немалка част от българската етнографска група на гагаузите установили се извън границите на Родината. Дори подобно на скопските претенции към Самуил, Добруджанското дестотство се претендира да е "гагаузка държава"

Показателен е факта, че във фолклора им не са запазени никакви следи за анадолски произход, а напротив много от тях се самоназовават българи, макар след отделянето на българската екзархия фанариотите да правят всичко за да ги изкарват гърци. Техният фолклор, не се различава от българския, а песните им често са двуезични, т.е. на гагаузки и на български.[15] Едни от най-известните гагаузи като Гаврил Занетов, Иван Добрев и Киряк Цонев са със силно изявено българско самосъзнание. Преброяванията в Царство България за пръв път отбелязват гагаузи в най-голямото и старо тяхно село Българево в 1900г., показателно е, че селото е свързано с легендата за 40 български девойки хвърлили се в морето за да не попаднат в ръцете на поробителя, че след освобождението само сменя името си от презрителното за тях Гяуръ Суютчукъ (Невервически върбалак) именно на Българево и е последното предало се след голяма съпротива и защита на българщината на румънската власт при окупацията на Добруджа. Научнитне изследвания свързват произхода на гагаузите директно или с прабългарите и съюзните на България тюркоезични племена като кумани, печенеги и пр. влели се в българската народност или с опазили вярата си, но потурчени езиково през робството българи. [16] Генетическите изследвания определят гагаузите като принадлежащи към българския и балканските народи с малки небалкански примеси [3][17]

В Бесарабия[редактиране | edit source]

Гагаузите днес са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Гагаузкият национализъм се формира в 80-те години. В Молдова преди отцепването на проруската Пниднестровска република на 19 август 1990 г е провъзгласенана незевисима Гагаузия в отговор централната власт праща 40 автобуса с въоръжени молдовски "волонтири", които имат за цел да "накажат" бунтовниците в Комрат.  Българоезичната група по това време защитава своите селища, а управниците в България не заемат никаква позиция. В крайна сметка Гагаузкия е призната от центраната власт на 23 декември 1994 г. като и автономно териториално обединение (АТО) Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) в рамките на Молдова с право да се отдели присъединение на последната с Румъния. В нея сега живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три — молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици, сред тукашните гагаузи българският е слабо разпространен, те ползат предимно руски и гагазки.  В Комратския държавен университет има катадра българска филология. В Украйнска Бесарабия живеят 32000 гагаузи, гагаузите в Украйна както и българите нямат своя автономна администрация, но до антируския преврат в Киев българите и гагаузите имат неоспорим статут на етномалцинствени групи с право на обучение на роден език в училищата, а българският бе и със статут на регионален език.

Влиянието на Русия и Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Русия и Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Русия и Турция, професионални специализации, стипендии, техника за турскоезична гагаузка телевизия, икономическа помощ, откриване на турско-молдовски средни училища, на лицея Мустафа Кемал Ататюрк в Гагаузия и др. Днес особенно в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и собствена построена идентичност. Установено е желанието им за добри връзки както с Молдовската държава, така и с Русия, Турция, България и дори с Гърция. Дълги десетилетия след преселването им в Бесарабия до самото начало на 20 век има своите предвесници в самия край на 19 и началото на 20 век, фактически започва в и продължава до наши дни, кото последният пик е в десетилетието след обявяване на перестройката в 1985г. .

В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установили се в Чадър Лунга, фактически подготвят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са езиково потурчени българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите са заварено тюркофонно население. Години по-късно апологетите на обособяването на гагаузите ще издигат като свое знаме Михаил Чакър, който е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт гагаузите, подобно на българите в Македония, Тракия, Шоплука и Добруджа, попадат в полезрението на съветските комунистически инженери на нови нации и започва работата на съответните за тук руски и азербейджански съветски тюрколози. На основата на гагаузкото тюркско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкото "тюркче" получава книжовена норма. Гагаузите се представят като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. На 30 июли 1957г. от съветите официално е въведена гагаузката азбука, тя е съставена от кирилски букви и заменя ползваните до тогава румънска латиница, гръцки и арабски букви и славянобългарска и руска кирилици.

Поколенията се сменят и измежду гагаузите отдавна има кадри образовани в системата на съветската школа, а вече и в турската такава. Перестройката раздвижва етническите пластове в посока на обособяване на идентитет и на отхвърляне на съветския модел. При отделянето на Молдова и войната с Приднестровието, където също има техни сънародници, гагаузите поставят искане за национална автономия. Получената автономия, нещо което е отказано на другите българи, издига гагаузкото самочувствие в полиетнична Молдова. Днес гагаузите в Молдова и Украйна са типични постсъветски хора, търпящи всички икономически злощастия на проваления икономически модел и подложени на силни чужди интереси, най-вече от страна на Турция. която провежда сериозна и последователна пропаганда за турцизиране на гагаузите в Молдова чрез подготовка на учители по турски език и литература, обучение на гагаузи в Турция и на турци в университета в Комрат, православната религия на Гагаузите и дълбоко вкорененият родов спомен за бежанството от турците обаче не благоприятстват пълното им турцизиране.

Днес гагаузите в Молдова, макар да са свързани с Турция поради езиковата и културна общност, и традиционно с Русия, се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз Ери независимо, че сменя кирилицата с латиница обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета в столицата Комрад се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия има и гагаузи.

На юг от Дунав[редактиране | edit source]

Гръцките гагаузи (Орестиада)

След изселванията в 19 век на юг от Дунава население от етнографската група на гагаузите запазено в България има около Варна, Каварна (центъ е с. Българево и др.), Провадия, Шумен, Ямбол, Хасковско, Елховско, Старозагорско и пр. (наричани понякога приморски или хасъл т.е. патриаршисти, "български" т.е. екзархисти и дори гаджали - сунити в българските земи и православни в Бесарабия [18]); в Одринска Тракия около Одрин и Хавса (наричани и сургучи, крачуни и пр. екзоними и прозвища [19]) и в Егейска Македония - в областта Зъхна с център Зиляхово, днес в Гърция (наричани и урумци). Като цяло южните гагаузи се определят еднозначно като българи, но някои от тези гагаузки общности са гъркомански, след Освобождението на България в 1878 година някои такива гагаузи се преселват в Гърция. Повечето от гагаузите в Одринска Тракия се изселват първо при балканските войни - в България около Ямбол и Свиленград [19], а след разгрома на гърците в Гръцко-турската война 1919-1922 г. и в току що придобитата от Гърция Западна Тракия. Днес те населяват там няколко села в района на Орестиада и Димотика.

Гагаузите в България[редактиране | edit source]

Български Гагаузи (Кестрич)

Гагаузите в България при преброяването от 1992 г. са пръснати във всичките девет административно-териториални области, като броят им във Варненска област е най-голям. В сегашните ни исторически граници гагаузкото население е най-компактно именно в Североизточна България – около Варна и Балчик, по Добруджанското крайморие и по-навътре – от Добричко до Силистренско, както и в Шуменско, Новопазарско и Провадийско. Тези райони и в миналото са с най-гъста мрежа гагаузки селища. Един от първите след Освобождението, които регистрират най-общо района с отделни гагаузки селища, е Константин Иречек. След проучване в Североизточна България чешкият учен определя местоживеенето на гагаузите в следните очертания: „От Варна техните села се редят край морето чак до дунавското устие, като имат известен център в Балчик... Във вътрешността те живеят и в северната част на Провадийско. Срещат се и в степите около Добрич, както и край Дунава в Силистра... в Шуменски окръг, на пътя за Силистра...“ Значително по-малък брой гагаузи, преселени през периода от Балканските войни (главно от Одринска Тракия), сега живеят в Бургаско, Ямболско, Хасковско и Старозагорско. Важен маркер за тяхната социална и икономическа среда е, че мнозинството от тях живеят в градовете – като една трета от тях са в столицата София. Днес те живеят в села и градски агломерации в района на Варненско, Добричко, Шуменско,Силистренско, в градовете Каварна, Варна, Добрич(кв.Рилци), Балчик и в други по-малки селища или групи: Орешак, Кичево, Виница (квартал на Варна, с около 15 000 население), Метличина, Червенци, Генерал Кантарджиево, Брестак, Добротич, Вълчи дол, Суворово, Девня, Провадия, Ветрино, Доброплодно, Ялнило, гр.Бяла, Михалич, Есеница, Изворник (Варненско), Нейково, Крапец, Дуранкулак, Горичане, Божаново, Твърдица, Българево, Раковски, Могилище, Божурец ( всичките в Добричко), Шумен, Нови пазар,Каспичан, Плиска, Избул, Никола Козлево, Тръница, Войвода(Шуменско), Обзор(Козяк ).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Известни гагаузи[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. P. Mutafciev, Die angebliche Einwanderung von Seldschuk-Türken in die Dobrudscha im XIII. Jahrhundert, Sofia, 1943, 129 p., Петър Мутафчиев, Изток и Запад в европейското Средновековие Избрано, изд. „Христо Ботев”, София 1993
  2. Тодор Моллов, ЛЕГЕНДИТЕ ЗА САРЪ САЛТЪК И БЪЛГАРСКИТЕ ФОЛКЛОРНО-МИТОЛОГИЧНИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЛЕТНИЯ СВЕТИ НИКОЛА, сп. LiterNet, 11.07.2001, № 7
  3. а б Y –хромозомите сред гагаузите, сп. Научен свят
  4. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, Езикови малцинства, Гагаузи – българи, говорещи в домашна среда на тюркски език, ала запазили чрез фолклора връзката си с българския език
  5. Encyclopedia of World Cultures | 1996 | Gouboglu, Mikhail; Friedrich, Paul
  6. "Списке населеных мест по сведениям 1859г., С. П. 1861 В. Маринов. По въпроса за произхода на гагаузите в България. С. 1964
  7. P. von Koppenq Die Bulgaren in Bessaraben, St Peperbugg 1855,369-370
  8. "Списке населеных мест по сведениям 1859г., С. П. 1861
  9. Това свитетелстват гагаузите от селата Опака и Паламарци пред подържника на огузката теза А. Манов, цитиран от Ибрахим Карахасан-Чънар
  10. "Археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и "ески булгар" (стари българи)." Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007
  11. Това сочи Валентин Иванов, за народността на гагаузите заявявана му от принадлежащия към тях дядо Загори от с. Българево, който както останалите гагаузи винаги носел в навущата си кама, която вадели срещу всеки, който си позволял да нарече гагаузите „турци”
  12. Българите в бившата съветска република Молдова са 90 хиляди
  13. Кирияк Цонев, За гагаузите, в. Мотитор 7.9.2010г.
  14. Маринов, Произход на гагаузите, С 1964.
  15. Гагаузите,още един поглед-Ваня Матеева, София,2006 Академично издателство Марин Дринов
  16. Пламен Павлов, ТЮРКОФОНИЯТА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ И ПРОИЗХОДЪТ НА ГАГАУЗИТЕ, LiterNet, 06.09.2011, № 9
  17. Searching for the origin of Gagauzes: inferences from Y-chromosome analysis. Biocentre, Ludwig-Maximilians University Munich, Munich, Germany, РubMed US National Library of Medicine National Institutes of Health, 2009
  18. Гаджали
  19. а б Одринските гагаузи и техните наследници в ямболско и свиленградско, Миграции от двете страни на българо-турската граница, сборник,София, БАН 2012, стр.248-269