Гагаузи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гагаузи
(Gagauzlar)
Gagauz-children.jpg
Общ брой около 250 000
Значителен
брой в
Флаг на Молдова Молдова: 147 500 (2004)

Флаг на Украйна Украйна: 31 900 (2001)
Флаг на Русия Русия: 13 690 (2010)
Флаг на България България: 10 000
Флаг на Турция Турция: 15 000
Флаг на Приднестровие Приднестровие: 4 100 (2004)
Флаг на Гърция Гърция: 3 000

Флаг на Румъния Румъния: 3 000
Език гагаузки, руски
Религия главно православие
Сродни етно групи други православни тюркски народи

Гагаузите (на гагаузки: Gagauzlar, на гръцки: Γκαγκαούζοι) са тюркоезични хора. Общият брой - около 250.000 души. Основната част от живеещите в Молдова. Гагаузи са останали да живеят също така в България, Румъния и Гърция. Религия - предимно православни. Като част от Молдова има автономна Гагаузия.

Произход[редактиране | edit source]

За произхода на гагаузите има много различни хипотези :

  • Гагаузкитеи предци са били тюркски народи , включително номадски : огузи , печенеги, кумани .
  • Гагаузите са потомци на потурчени българи по време на Османската империя .
  • Селджукски теория: гагаузите са потомци на селджукските турци , които са мигрирали към XIII в. в Добруджа и основали заедно с куманите Огузко управление.
  • Гагаузите са потомци на тюркски българи, които са мигрирали към VII век към Волга и на Балканите и приемат през IX век християнството .

През 2008 г. генетичен анализ показва, че гагаузи са характерни балкански хора с висока комбинация от гени.

В Бесарабия[редактиране | edit source]

Гагаузите са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Автономното териториално обединение (АТО) Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) в Молдова е основано през 1994 г. и в него живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три — молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата, но дори и там гагаузите според ситуацията ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.

Влиянието на Русия и Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Русия и Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Русия и Турция, професионални специализации, икономическа помощ, откриване на две молдовско-турски училища(от 52 учебни заведения ) в Гагаузия и др. Все пак в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и този процес е необратим. Гагаузката идентичност е вече построена. Формирането на тази идентичност е извървян път през различните етапи на историята на гагузите от преселението им в Бесарабия до наши дни. През 19 в. гагаузите са смятали себе си за българи, които говорят на турски и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги отделя от останалите българи. Причината за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са езиково потурчени българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите са заварено тюркофонно население. Години по-късно гагаузите ще издигнат като свое знаме Михаил Чакър. Освен това Михаил Чакир е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт М. Чакир бързо е забравен, но гагаузите попадат в полезрението на съветските учени тюрколози. На основата на гагаузкото тюркско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. Поколенията се сменят и измежду гагаузите вече има просветени кадри, образовани в системата на съветската научна школа. Перестройката раздвижва етническите пластове в посока на национално обособяване и на отхвърляне на съветския модел на личност без националност. Гагаузите не остават незасегнати от този процес и сред тях назрява искане за национална автономия. Сполучилата автономия издига гагаузкото самочувствие, съизмерващо се в очите на молдованите, българите, украинците и другите националности в полиетнична Молдова.

На юг от Дунава[редактиране | edit source]

През 19 век на юг от Дунава гагаузи има в Североизточна България — около Варна, Провадия, Каварна - село Българево; в Одринска Тракия около Одрин и Хавса и в Егейска Македония, Гърция, в областта Зъхна с център Зиляхово. Някои от тези гагаузки общности са гъркомански. След Освобождението на България в 1878 година част от гагаузите се изселват в Гърция. Гагаузите в Одринска Тракия се изселват в гръцка Западна Тракия след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война 1919-1922 година. Днес те населяват няколко села в района на Орестиада и Димотика.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Известни гагаузи[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]