Гагаузи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гагаузи (Gagauz)
Общ брой:	230 000
Значителен брой в:	Молдова: 147 500  Украйна: 31 900 (2001)  Русия: 20 200 (2002)  Турция: 15 000  Румъния: 1 200  Казахстан: 1 000  България: 540
Език:	гагаузки, руски български
Религия:	главно православие
Сродни етнически групи:	други тюркски народи

Гагаузите (на гагаузки: Gagauzlar, на гръцки: Γκαγκαούζοι) са тюркоезичен народ с православно вероизповедание в Молдова и Украйна, главно в Буджак. Малки групи живеят също така в България, Румъния и Гърция.

Според много български учени ^[1], ^[2], гагаузите са православни българи,които през епохата на османското владичество са успели да съхранят източно-православната си вяра, възприемайки езика на поробителя. Техният диалект е възприето да се нарича гагаузки език.

Съдържание 1 Произход 1.1 Теория за българския произход 1.2 Теория за селджушко-турския произход 2 В Бесарабия 3 На юг от Дунава 4 Външни препратки 5 Известни гагаузи 6 Вижте също 7 Бележки

[редактиране] Произход

Единно мнение относно произхода на гагаузите няма. В началото на 20 в. българският историк Г.Димитров, обобщава литературните сведения и дискусии за гагаузите и посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М.Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите. Има хипотези, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи, печенеги или смес от тях трите), както и че са езиково тюркизирани православни българи.

Част от серията статии за българите Българска култура Литература · Музика · Изкуство Кино · Имена · Кухня Хора · Носии · Спорт По региони и страни (включително диаспората) Република Македония Сърбия Румъния САЩ · Унгария Гърция · Източна Тракия Малоазийски българи Банатски българи Бесарабски българи Карашовени · Българи-мюсюлмани (Помаци) · Горани Гагаузи Религия Православие · Ислям Католицизъм · Протестантство Диалекти на българския език източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски История · Владетели

[редактиране] Теория за българския произход

Гагаузите извън България и (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са се разселили от българската етнична и езикова територия на Балканите в началото на XIX век. За тяхното бягство в Русия заедно с други българи съществува точна документация, в която те са регистрирани като бежанци или колонисти^[3]. До средата на XIX век в никакъв документ не се споменават гагаузите с името, което те днес носят^[4]. Освен това в техния фолклор не са запазени никакви спомени за анадолския им произход,а напротив много от тях се самоназовават българи ^[5]. Тази теория (за разлика от следващата) не била угодна на съветската власт, която целяла да създаде множество нации, "обединени" от комунизма. Най-доброто доказателство за това, че гагаузите са българи, е техният фолклор, който не се различава по нищо от българския, чиито песни са двуезични, т.е. на гагаузки и на български ^[6][7] и това че най-известните гагаузи са все българи Гаврил Занетов, Иван Добрев, Киряк Цонев и други.

[редактиране] Теория за селджушко-турския произход

Според тази теория гагаузите наследници на селджушки турци се установили в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276).Тази теория игнорира обаче българското присъствие на Балканския полуостров^[8].

[редактиране] В Бесарабия

Гагаузите са етническо малцинство в Молдова и Украйна. Автономното териториално обединение (АТО) Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) в Молдова е основано през 1994 г. и в него живеят около 190 000 души (от които гагаузи 150 000) в 3 града и 18 села. Главен град и столица е Комрат с население около 25 000. Официалните езици в автономията са три - молдовски (румънски), гагаузки и руски. Най-употребяван е руският език, който е език на администрацията, както и на междунационалното общуване. Гагаузкият е запазен в селата, но дори и там гагаузите според ситуацията ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но практически в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици. Турция провежда сериозна и последователна пропаганда за турцизиране на гагаузите в Молдова чрез подготовка на учители по турски език и литература, обучение на гагаузи в Турция и на турци в Комратския университет. Администрацията на гагаузката автономия от години се ползва от множество привелигии, които Турция предоставя. Безплатно обучение на гагаузки младежи в Турция, професионални специализации, икономическа помощ, техника за гагаузка телевизия, откриване на турски средни училища в Гагаузия и др. Всяка помощ, която Турция предоставя, се осъществява с конфиденциални дарения към местните власти. В резултат на което на турците в Гагаузия се гледа като на финансов източник, а стереотипът за тях като стари врагове на гагаузите (и на българите) се запазва.

Този процес се е развил и по отношение на другите страни. Така гагаузите според случая пред турците твърдят, че са турци; пред българите твърдят, че са българи; пред гърците казват, че са гърци; пред руснаците, казват, че най-много от всичко обичат Русия; а пред властта от Кишинев заявяват, че са граждани на Молдова. Все пак в Молдова гагаузите се смятат за отделен народ и този процес е необратим. Гагаузката идентичност е вече построена. Формирането на тази идентичност е извървян път през различните етапи на историята на гагузите от преселението им в Бесарабия до наши дни. През 19 в. гагаузите са смятали себе си за българи, които говорят на турски и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги отделя от останалите българи и в очите на самите бесарабски българи, гагаузите са българи второ качество. (Този стереотип е валиден и до днес - няма бесарабски българин, които да не се отнася към гагаузите с пренебрежение, макар че в рода му често има някоя гагаузка снаха или сестра му е омъжена в гагаузко село). Причината за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на 19 и началото 20 в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същи род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература. Първият от тях, Дмитрий Чакир, в своето творчество твърди, че гагаузите са българи, а вторият Михаил Чакър пише, че гагаузите не са българи. Години по-късно гагаузите ще издигнат като свое знаме Михаил Чакър, макар че малцина от тях са го чели. Освен това Михаил Чакир е превел на гагаузки език Светото писание и създал възможност в гагаузките села да се служи на гагаузки език. В годините на съветската власт М. Чакир бързо е забравен, но гагаузите попадат в полезрението на съветските учени тюрколози. На основата на гагаузкото турско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР. Поколенията се сменят и измежду гагаузите вече има просветени кадри, образовани в системата на съветската научна школа и поставящи категорично въпроса за небългарския произход на гагузката общност. Перестройката на Горбачов раздвижва етничните пластове в посока на национално обособяване и на отхвърляне на съветския модел на личност без националност. Гагаузите не остават незасегнати от този процес и сред тях назрява искане за национална автономия. Сполучилата автономия издига гагаузкото самочувствие, съизмерващо се в очите на молдованите, българите, украинците и другите националности в полиетнична Молдова. Днес гагаузите в Молдова са типични постсъветски хора, търпящи всички икономически злощастия на проваления икономически модел. Това ги поставя в ситуация да "продават" своята идентичност и според изгодата да декларират български, турски или гръцки произход. Проблемът се състои и във факта, че всяка версия за произхода е подплатена с аргументи.

[редактиране] На юг от Дунава

В 19 век на юг от Дунава гагаузи има в Североизточна България - около Варна и Провадия, в Одринска Тракия около Одрин и Хавса и в Егейска Македония, Гърция, в областта Зъхна с център Зиляхово, днес в Гърция. Някои от тези гагаузки общности са гъркомански. След Освобождението на България в 1878 година част от гагаузите се изселват в Гърция. Гагаузите в Одринска Тракия се изселват в гръцка Западна Тракия след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война 1919-1922 година. Днес те населяват няколко села в района на Орестиада и Димотика.

[редактиране] Външни препратки

• За гагаузите
• Гагаузката къща, Соня Средкова, 2006.
• Повече за гагаузите от сп. "Българска наука"
• Облеклото - културна граница между българите и гагаузите в Бесарабия
• Формиране на семейство и домакинство при гагаузите в Североизточна България през първата половина на ХХ век, Женя Пимпирева, 2006.

[редактиране] Известни гагаузи

• Гаврил Занетов (1863 - 1934), български юрист
• Иван Добрев (1922 - 1975 ), български военен, адмирал, депутат, заместник-министър на отбраната
• Киряк Цонев, виден български учен и дипломат, арабист

[редактиране] Вижте също

• Узи
• Огузи
• Караманлии

[редактиране] Бележки

1. ↑ [1]
2. ↑ [2]
3. ↑ [3]
4. ↑ [4]
5. ↑ [5]
6. ↑ [6]
7. ↑ [Гагаузите,още един поглед-Ваня Матеева, София,2006 Академично издателство Марин Дринов]
8. ↑ [7]

	Български етнографски групи
Балканджии • Добруджанци • Капанци • Малоазийски българи • Македонци • Рупци • Полянци • Тракийци • Тронки • Хърцои • Шопи