Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плиска.

Плиска
България
Red pog.png
Плиска
Област Шумен
Red pog.png
Плиска
Общи данни
Население 1 009 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 34,356 km²
Надм. височина 145 m
Пощ. код 9920
Тел. код 05323
МПС код Н (Ш)
ЕКАТТЕ 56770
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Каспичан
Милена Недева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Плиска
Христо Христов
(ГЕРБ)
Средновековната базилика, средище на българската култура и писменост по време на Първото българско царство

Плиска е български град, разположен в Община Каспичан, Област Шумен, Северна България. Той е първата столица на Дунавска България.[1] В близост е до градовете Каспичан и Нови пазар.

География[редактиране | edit source]

Плиска е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до градовете Нови пазар и Каспичан.

История[редактиране | edit source]

Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска.[1] Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Червен и Перперикон.)

Останките на средновековния град, който е бил обкръжен със земен ров и вал, заемат площ около 23 кв. км: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от 9-10 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на 20 в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка. [2] В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.

Религии[редактиране | edit source]

Княз Борис I-Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. През 862-863 г. сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.

Сега в града има православен храм „Св. цар Борис“, който е построен през 1925 г. Свещеник е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.

Образование[редактиране | edit source]

В град Плиска функционират едно основно училище (ОУ „Свети Паисий Хилендарски“), една детска градина (ЦДГ „Детелина“) и едно читалище (Читалище „Просвета — 1911“)[3].

Забележителности[редактиране | edit source]

В Плиска се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Национален историко-археологически резерват „Плиска“ и Голяма базилика в Плиска, лятно работно време 9:00-20:00 ч., зимно работно време 9:00-17:00 ч.; има печат на БТС.

Музеят на града се намира в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.

Галерия[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.

Личности[редактиране | edit source]

  • Аспарух (640 — 701), български владетел
  • Тервел (неизвестно — 721), български владетел
  • Кормесий (неизвестно — 738), български владетел
  • Севар (неизвестно — 753), български владетел
  • Кормисош (неизвестно — 756), български владетел
  • Винех (неизвестно — 760), български владетел
  • Телец, български владетел
  • Савин (неизвестно — 766), български владетел
  • Умор, български владетел
  • Токту, български владетел
  • Паган (неизвестно — 768), български владетел
  • Телериг (неизвестно — 777), български владетел
  • Кардам (неизвестно — 802), български владетел
  • Крум (неизвестно — 814), български владетел
  • Омуртаг (неизвестно — 831), български владетел
  • Маламир (неизвестно — 836), български владетел
  • Пресиян (неизвестно — 852), български владетел
  • Борис I (Михаил) (неизвестно — 907), български владетел
  • Владимир (Расате)(неизвестно — след 893), български владетел
  • Симеон I (864 (865) - 927), български владетел

Други[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Антонова, Вера. Плиска - Водач на археологическите обекти и музея. София, Наука и изкуство, 1967. ISBN 15-710-2-6-560.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Антонова 1967, с. 3.
  2. Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. - Historia naturalis bulgarica, 5: 61-67.
  3. http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Shoumen/Kaspichan/Pliska/

Външни препратки[редактиране | edit source]