Мартирий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мартирий (на латински: martyrium, на старогръцки: μαρτύριο) е вид църковна сграда, изградена над гроба на християнски светец, най-често мъченик.

Мартириите са характерни за късноантичната архитектура и се разпространяват широко след легализирането на християнството в Римската империя в началото на IV век. Те често имат кръгла или осмоъгълна форма в план, в центъра на който е разположен гробът на светеца.[1] През следващите векове мартириите постепенно изчезват с популяризирането на практиката мощите на светци да се пренасят и поставят в други църкви.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glen Bowersock, Peter Brown, Oleg Grabar (1999). Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World. Harvard University Press Reference Library (Book 9). Cambridge, Massachusetts: Belknap Press. p. 376. ISBN 978-0674511736. Retrieved 1 December 2015. „central church martyrium octagonal.“

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]