Розета от Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Розета от Плиска
Rosette from Pliska.svg
Местоположение
Розета от Плиска (България)
Gfi-set01-archaeology.png
Розета от Плиска
Страна Флаг на България България
област Шумен
град Плиска
Археология
Вид артефакт
Период VII - IX век
Епоха Средновековие

Розетата от Плиска е средновековен български бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 година[1]. Датирана е в периода VIIIX век, a диаметърът ѝ е 38 mm. Розетата представлява медалион, изобразяващ седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI, който, според Рашо Рашев се открива най-често в християнски контекст и чието значение е все още неизяснено напълно.

Значение на знаците[редактиране | edit source]

Според някои български изследователи, като Александър Алексиев-Хофарт[2] и доц. Иван Танев[3], знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети (към които влизат Слънцето и Луната) и отразяват дните от седмицата. Според изследванията най-горният лъч представя Слънцето, чрез знака на кръста и чрез знакът IYI на обратната страна, който сочи именно към този лъч. По часовникова стрелка планетите са подредени в следния ред:

Смята се, че освен като календар розетата е служила за гадаене. По своя характер и значение, "Розетата от Плиска" е протобългарски аналог на известната от древността "Звезда на маговете", използвана за предсказания за добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието. В своите въпроси до папа Николай І българският владетел Борис І, съобщава че българите имали обичая да съблюдават добрите и лоши дни и добрите и лоши часове, когато им престояло важно събитие, сражение или друго начинание. Явно "Розетата" е такъв "инструмент за предсказания".

Подобен предмет се открива в Афганистан, с тази разлика, че на лъчите вместо знаци, обозначаващи седемте светила има само празни гнезда. Учените допускат, че най-вероятно в гнездата е имало кристали или скъпоценни камъни с инкрустации на същите зодиакални знаци.

Разчитането на рунните знаци върху лъчите на розетата, предложено от И. Т. Иванов, е следното:

  • Ае/Ая - Луна (понеделник) - от алтайски произход, в дрeвнотюркски ay, на чувашки: ujăx - Луна,
  • Те/Ти - Марс (вторник), И.Т.Иванов го свързва с древногерманското название на Марс Tiu, Tiw, Tiwas, а Ж. Войников - с кавказкото картвелско название за вторник (в мегрелски и свански) Т'ахашха от бог Тах - Марс в представите на мегрелите и сваните. Образът му е заимстван, или наследен от абхазо-адигското божество Тхъа (Тхъашхо), който се е почитал като върховен бог, създател, господар на вселената. Счита се за напълно възможно българите в Кавказ да са заимствали представата за този бог, като аналог на Арес/Марс, от съседните им западнокартвелски племена мегрели и свани. Интересен факт е, че при мегрелите и сваните Тах е бог на урожая, земята, добрата реколта. Аналогична е била и първоначалната представа за Марс, преди да придобие второто си превъплащение като бог на войната. Аналогична е и представата за древногерманския Тив - първоначално е земно божество, син на Нерта - богинята на Земята. Най-вероятно представата за Тив е наследена от прединдоевропейското население, вляло се в древногерманската общност.
  • Хе/Хя - Меркурий (сряда), вероятно отразява еврейското название на това светило - Хаму Кохав.
  • Аншър/Анишър - Юпитер (четвъртък) показва фонетична прилика с името на асирийския бог на небето Аншар. Едно от древноиндоарийските названия на Юпитер е Ангирас (санскрит Ańgiras) и по значение е сходно със согдианското ’nxr (anxэr), пущ., перс. akhtar, сарикол. angúr – звезда, (в перс. и назавние на Юпитер), заето и в дрeвнотюркски като Onaj, Onγaj – Юпитер. В санскрит Юпитер е наричан също Guru, Guruvar – водач, а едно от персийските му названия е Ahwar, Āwarsar.
  • Уо - Венера (петък), в българския фолклор Яна, Янка е традиционно название на планетата Венера. (И.Иванов) В рускоцърк.слав. е съхранено древното слав. название на планетата Венера – Аонеша. В ирл. Aoine, гелски (шотландски) Haoine, в езика на о-в Мен Jeheiney, в перс. Аnāhīd – Венера. Бълг. название на Венера Уо, показва най-вече еднаквост с осет. дума us, uosæ – съпруга. В санскрит janani – майка, jāni – жена, авест. ‘ānā, согд. ’ync (īnč), пущ. aney, талиш. ijê, тадж. janga, белуджи jən, искашим. wujinjek – жена.
  • Сан - Сатурн (събота), названието е сходно най-вече със санскрит Šani – названието на Сатурн, а Šanivar – събота в повечето индоар. ез. У манихеите богът на Подземнто царства, Ахриман (Сатана) се наричал Šimnu, в согд. šmnw (šēmnu).
  • Сон - Слънце (неделя), виждаме основно индоевропейско понятие и ясен паралел с останалите индоевропейски езици Sun, Sonne, Солнце, Sole. Може също да свържем прабългарската дума със санскрит sānu, перс. sanat, sana, осет. som, ягноб. sīn, хинди-урду, Sahn-dyah - изгрев на Слънцето, а също и име на бог, в тох.(а) swāñce,тох.(б) swāñco, прототох. *swāñcai – слънце, тох.(б) tsonko – изгрев на слънцето. Сравни осет. sæumæ – на сутринта, на ръзсъмване и бълг. неслав. съмна, съмва – утро, изгрев на слънцето.[[2]]

Съвременно използване[редактиране | edit source]

Розетата често се използва (заедно със знака IYI и с буквата А (GlagolitsaAz.gif) от глаголицата) от национално-патриотичните партии и организации в България. Днес се използва като медальони, обици, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др. [[3]]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ж. Войников. РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА – БЪЛГАРСКИЯТ ВАРИАНТ НА „ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ”. [[1]]
  2. Алексиев-Хофарт, Александър, Изгубените кодове на древните българи. С. 2002, с. 265-277.
  3. Танев, Иван, Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска (29. 10. 2007).