Розета от Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Розетата от Плиска

Розетата от Плиска е средновековен български бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 година. Датирана е в периода VIIIX век, a диаметърът ѝ е 38 mm. Розетата представлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI, който, според Рашо Рашев се открива най-често в християнски контекст и чието значение е все още неизяснено напълно.

Значение на знаците[редактиране | edit source]

Според някои български изследователи, като Александър Алексиев-Хофарт[1] и доц. Иван Танев[2], знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети (към които влизат Слънцето и Луната). Техните изследвания стигат до извода, че най-горният лъч представя Слънцето, чрез знака на кръста. Освен това, знакът IYI на обратната страна сочи именно към този лъч. По часовникова стрелка планетите са подредени както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя). Смята се, че е служила за гадаене. По своя характер и значение, "Розетата от Плиска" е българският аналог на известната от древността "Звезда на маговете" използвана за предсказания за добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието. В своите въпроси до пап Николай І, българският владетел Борис, съобщава че българите имали обичая да съблюдават добрите и лоши дни и добрите и лоши часове, когато им престояло важно събитие, сражение или друго начинание. Именно "Розетата" е такъв "инструмент за предсказания". Подобни предмети на българската розета са откривани в Афганистан, само че на лъчите им, липсват означения, а има само празни гнезда, което показва че най-вероятно там е имало кристали, или скъпоценни камъни с инкрустации на съотв. знаци обозначаващи седемте светила. Разчитането на рунните знаци върху лъчите на розетата, предложено от И. Т. Иванов, е следното: Ае/Ая - Луна (понеделник), (назв. е от алтайски пр., в др. тюрк. ay, чувашки ujăx - Луна, Те/Ти - Марс (вторник), И.Т.Иванов го свързва с древногерманското название на Марс Tiu, Tiw, Tiwas, а Ж. Войников - с кавказакото, картвелско название на вторника (в мегрелски и свански) Т'ахашха от бог Тах - Марс в представите на мегрелите и сваните. Образът му е заимстван, или наследен от абхазо-адигското божество Тхъа, Тхъашхо, който се е почитал като върховен бог, демиург, господар на вселената. Така че напълно възможно е българите в Кавказ да са заимствали представата за този бог, като аналог на Арес, от съседните им,западни картвелски племена мегрели и свани. Интересен факт е че при мегрелите и сваните Тах е бог на урожая, земята, добрата реколта. Аналогична е била и първоначалната представа за Марс, преди да придобие второто си превъплащение като бог на войната. Аналогична е и представата за древногерманския Тив - първоначално е земно божество, син на Нерта - богинята на Земята. Най-вероятно представата за Тив е наследена от прединдоевропейското насаление вляло се в древногерманската общност. Хе/Хя - Меркурий (срядя), вероятно отразявя еврейското название на това светила - Хаму Кохав. Аншър/Анишър - Юпитер (четвъртък) - показва прилика с асирийският бог на небето Аншар, едно от др.индоарийските названия на Юпитер е Ангирас (санскрит Ańgiras), и по значение е сходно със согд. ’nxr (anxэr), пущ., перс. akhtar, сарикол. angúr – звезда, (в перс. и назавние на Юпитер), заето и в др. тюрк. Onaj, Onγaj – Юпитер. В санскрит Юпитер е наричан също Guru, Guruvar – водач, а едно от перс. му названия е Ahwar, Āwarsar. Уо - Венера (петък), в българския фолклор Яна, Янка е традиционно название на планетата Венера. (И.Иванов) В рускоцърк.слав. е съхранено древното слав. название на планетата Венера – Аонеша. В ирл. Aoine, гелски (шотландски) Haoine, в езика на о-в Мен Jeheiney, в перс. Аnāhīd – Венера. Бълг. название на Венера Уо, показва най-вече еднаквост с осет. дума us, uosæ – съпруга. В санскрит janani – майка, jāni – жена, авест. ‘ānā, согд. ’ync (īnč), пущ. aney, талиш. ijê, тадж. janga, белуджи jən, искашим. wujinjek – жена. Сан - Сатурн (събота), названието е сходно най-вече със санскрит Šani – названието на Сатурн, а Šanivar – събота в повечето индоар. ез. У манихеите богът на Подземнто царства, Ахриман (Сатана) се наричал Šimnu, в согд. šmnw (šēmnu). Сон - Слънце (неделя), виждаме основно индоевропейско понятие и ясен паралел с останалите индоевропейски езици Sun, Sonne, Солнце, Sole. Може също да свържем прабългарската дума със санскрит sānu, перс. sanat, sana, осет. som, ягноб. sīn, хинди-урду, Sahn-dyah - изгрев на Слънцето, а също и име на бог, в тох.(а) swāñce,тох.(б) swāñco, прототох. *swāñcai – слънце, тох.(б) tsonko – изгрев на слънцето. Сравни осет. sæumæ – на сутринта, на ръзсъмване и бълг. неслав. съмна, съмва – утро, изгрев на слънцето.[[1]]

Съвременно използване[редактиране | edit source]

Розетата често се използва (заедно със знака IYI и с буквата А (GlagolitsaAz.gif) от глаголицата) от национално-патриотичните партии и организации в България. Днес се използва като медальони, обици, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др. [[2]]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Алексиев-Хофарт, Александър, Изгубените кодове на древните българи. С. 2002, с. 265-277.
  2. Танев, Иван, Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска (29. 10. 2007).

Ж. Войников. РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА – БЪЛГАРСКИЯТ ВАРИАНТ НА „ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ”. [[3]]