Розета от Плиска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Розета.

Розета от Плиска
Местоположение
43.387° с. ш. 27.132° и. д.
Розета от Плиска
Местоположение в България
Страна България
областШумен
градПлиска
Археология
Видартефакт
ПериодVII – IX век
ЕпохаСредновековие

Розетата от Плиска е прабългарски ранносредновековен бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска.

История[редактиране | редактиране на кода]

Розетата е открита при редовни археологически разкопки от проф. Станчо Ваклинов през 1961 г. в насипа над южния басейн на голямата цистерна в дворцовия квартал на Плиска и е датирана в периода VIIIX век[1]. Знаците по нея наподобяват руническите символи в Мурфатларския скален комплекс.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Розетата представлява бронзов медальон с диаметър 38 mm. Тя има формата на седемлъчева звезда, като върху всеки лъч са изсечени по два прабългарски рунически знака. В средата на горната ѝ част има ухо за окачване на връв, а на обратната ѝ страна е изсечен знакът IYI. Този вероятно езически знак продължава за около век да се използва и след покръстването на българите като символ, равностоен на християнския кръст[2].

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-ранните интерпретации на надписа е на Е. Сачев, който смята, че розетата представлява част от конска сбруя. С помощта на чувашкия език той прочита следния текст[3]:„Тази амуниция за ездитен кон да се знае носи печатните знаци на дома“. Днес това мнение и прочит не се приемат от научните среди. Веселин Бешевлиев допуска, че знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем дни в седмицата, седем планети, седемте сияйни богове, а розетата е служела за гадаене[4]. Неговата хипотеза е най-общоприетата към момента и съгласно нея различни изследователи дават свои четения на знаците върху лъчите на розетата[5][6][7][8][9].

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем розетата се съхранява в Националния археологически музей в София и може да бъде видяна в постоянната експозиция на втория етаж.

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Розетата, заедно със знака IYI и с буквата (А) от глаголицата, често се използва от националистическите партии и организации в България. Днес се използва като изображение на медальони, обеци, ключодържатели, щампи върху тениски, рисунки върху чаши, татуировки и др.

Писателят Николай Терзийски интерпретира символиката на розетата от Плиска в своя роман „Отлъчване“ (2017).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ст. Ваклинов. – Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София, 1977 г., стр. 154.
  2. Р. Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31.
  3. Е. Сачев. Надписът върху бронзовата розета от Плиска. – Векове, 6, С., 1976, 78 – 81.
  4. В. Бешевлиев. – Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23.
  5. P. Georgiev. The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria). – ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547 – 555.
  6. И. Т. Иванов. Прабългарски названия на планетите-богове, съгласно розетата от Плиска и раннохристиянски надпис от Северна Добруджа
  7. И. Т. Иванов. – Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска.
  8. А. Алексиев-Хофарт. – Изгубените кодове на древните българи. София, 2001, стр. 251.
  9. M. Sidorov, E. Kelevedzhiev. An approach to dating the Pliska rozette.