Звезда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за небесното тяло. За други значения вижте Звезда (пояснение).
Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе блещукат (трептят) поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването й през земната атмосфера.
Според астрономите, познатата вселена съдържа поне 7 x 1022 звезди. Най-близката до Земята звезда е Слънцето. Светлината от него достига до нас за 8 минути. Ако изключим Слънцето, най-близката звезда е Проксима Кентавър, която е отдалечена на 40 трилиона километра. Нейната светлина стига до Земята за 4,2 години.
Много звезди са гравитационно свързани с други звезди, оформяйки кратна звезда (двойни звезди или звезди с повече компоненти). Съществуват също и по-големи групи (с повече и по-раздалечени компоненти), наречени звездни купове. Звездите не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики. Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди. Звездите от нашата галактика (Млечният път) са разположени във всички посоки спрямо наблюдател от Земята. Те се групират в области от небесната сфера, наречени съзвездия.
Съдържание |
[редактиране] Характеристики на звездите
Много звезди са на възраст между 1 и 10 милиарда години. Някои дори се доближават до 13,7 милиарда години, което е приблизителната възраст на Вселената. Размерът им също варира: от малките неутронни звезди (които всъщност са мъртви звезди), не по-големи от град, до свръхгигантите като Полярната звезда и Бетелгейзе в съзвездието Орион, с диаметър около 1000 пъти по-голям от този на нашето Слънце (1,6 милиарда километра). Температурата във вътрешността на звездите достига милиони градуса Келвин, а на повърхността е по порядъка на няколко хиляди градуса.
| Материал |
Температура в милиони градуса Келвин |
Плътност (кг/см3) | Време на горене в години |
| H | 40 | 0,006 | 10 милиона |
| He | 190 | 1,1 | 1 милион |
| C | 740 | 240 | 12.000 |
| Ne | 1.600 | 7.400 | 12 |
| O | 2.100 | 16.000 | 4 |
| S/Si | 3.400 | 50.000 | 1 седмица |
| Fe | 10.000 | 10.000.000 | - |
Единиците, които се използват за измерване на разстоянието до звездите са светлинна година и парсек.
[редактиране] Класификация на звездите
В зависимост от масата, количеството и вида на излъчваната от тях енергия, звездите се разделят на звездни класове. Относителната яркост на звездите се нарича звездна величина.
- Клас О - Имат повърхностна температура в диапазона от 28000 до 50000 К и синьо-бял цвят. Техният спектър съдържа линии на неутрален и йонизиран хелий. Пример за такава звезда е Минтака.
- Клас B - Тези звезди имат повърхностна температура в границите 11000-25000 К и синьо-бял цвят. Характерно за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния хелий. Пример за такива звезди са Спика и Ригел.
- Клас A - Имат повърхностна температура в границите от 7500-11000 К и бял цвят. В техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки елементи - желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са Сириус и Вега.
- Клас F - Имат повърхностна температура от порядъка 6000-7400 К. Техният спектър се характеризира с линии на поглъщането на йонизиран калций, които са по-изразени от линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи. Такива звезди са Процион и Полярната звезда.
- Клас G - Звезди от типа на Слънцето, с подобна маса и радиус и температура на повърхността 4900-6000 К. Техният цвят е жълт. В техния спектър има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда, освен Слънцето, е Капела.
- Клас К - Звезди с оранжев цвят и температура 3500-4900 К. Примери за такива звезди са Алдебаран и Арктур.
- Клас М - Звездите от този клас имат повърхностна температура 2400-3480 К и червен цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгиганта Антарес.
Във всекидневния език звезда не винаги се употребява в астрономически смисъл — често се използва за видимите планети или дори метеори („падащи звезди“).
[редактиране] Най-известните звезди
| № | Обозначение | Название | Съзвездие | Видима звездна величина | Разстояние до Земята (светлинни години) | Описание |
| 1 | α Кентавър | Проксима Кентавър | Кентавър | +11,09 | 4,225 | Най-близката до Слънцето звезда |
| 2 | α Голямо куче | Сириус | Голямо куче | -1,43 | 8,58 | Най-ярката звезда на небосклона |
| 3 | α Малка мечка | Полярна звезда | Малка Мечка | +1,97 | 431,4 | Важна навигационна звезда, показваща посоката север |
| 4 | Канопус | — | Корабът на аргонавтите | +6,21 | 7000–8000 | Супергигант, втората по яркост звезда на небосклона |
| 5 | α Скорпион | Антарес | Скорпион | +1,06 | 604 | Една от най-ярките звезди, с големите телескопи се вижда като диск. [1] |
| 6 | HIP 87937 | Звезда на Барнард | Змиеносец | +9,53 | 5,963 | Звездата с най-висока скорост на собствено движение |
| 7 | PSR B1919+21 | — | Малка лисица | ? | 2283,12 | Първият открит пулсар (1967 година) |
[редактиране] Източници
