Екзопланета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статистика
Брой известни екзопланети 1870
Брой планетни системи 1179
Брой планетни системи с
повече от една планета
473 Кандидати 18000(непотвърден брой)
Exoplanet Discovery Methods Bar.png

Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т. е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 8 януари 2015 г. има открити 1870 извънслънчеви планети, в 1179 планетни системи, в това число 473 планетни системи с повече от една планета (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).[1] В момента има 18 000 кандидати, от които 262 в обитаемата зона.

Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и непотвърдени сведения за свободно реещи се обекти с планетна маса („планети-скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на работната дефиниция на „планета“, използвана от Международния астрономически съюз [2], така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. За повече информация вижте междузвездна планета.

Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на 19 век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока. [3] Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса, дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот. [4]

Повечето екзопланети са открити по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили. [5]

История на откриването[редактиране | редактиране на кода]

Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.

Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг.[6] Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.

Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ ("Nature"). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.

Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1,6 планети, следователно броят им е поне 160 000 000 000.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Екзопланетите могат да се разделят на няколко групи

Пулсарска планета[редактиране | редактиране на кода]

Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара.

Потвърдени планети[редактиране | редактиране на кода]

MJ — масата на Юпитер, ME — масата на Земята.

Пулсар Планета Маса
PSR B1620-26 PSR B1620-26c 2.5 MJ
PSR 1257+12 PSR 1257+12 A 0.020 ME
PSR 1257+12 B 4.3 ME
PSR 1257+12 C 3.90 ME
PSR 1257+12 D 0.0004 ME

Съмнителни планети[редактиране | редактиране на кода]

Пулсар Планета Маса
Geminga Geminga b 1.7 ME
PSR B0329+54 PSR B0329+54 A 0.3 ME
PSR B0329+54 B 2.2 ME
PSR B1828-10 PSR B1828-10 A 3 ME
PSR B1828-10 B 12 ME
PSR B1828-10 C 8 ME

Свръхземя[редактиране | редактиране на кода]

Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.

Горещ Юпитер[редактиране | редактиране на кода]

Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).

Елиптичен Юпитер[редактиране | редактиране на кода]

Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.

Горещ Нептун[редактиране | редактиране на кода]

Безядрена Планета[редактиране | редактиране на кода]

Странна планета без ядро.

Желязна Планета[редактиране | редактиране на кода]

Въглеродна Планета[редактиране | редактиране на кода]

Океанска Планета[редактиране | редактиране на кода]

Цялата или по-голямата част е покрита с океан.

Странното при тези планети е че въобще нямат нормално дъно, а то е съставено от сух лед(sicca glacies) на латински или по-точно от твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид.

Земеподобна планета[редактиране | редактиране на кода]

Такава е Gliese 581 g, обикаляща около звездата Gliese 581.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schneider, Jean. Interactive Extra-solar Planets Catalog. // The Extrasolar Planets Encyclopedia. Посетен на 12 ноември 2012.
  2. Working Group on Extrasolar Planets: Definition of a „Planet“. // IAU position statement. February 28, 2003. Посетен на 7 декември 2006.
  3. Marcy, G.; Butler, R.; Fischer, D.; et.al.. Observed Properties of Exoplanets: Masses, Orbits and Metallicities. // Progress of Theoretical Physics Supplement 158. 2005. с. 24 – 42.
  4. Terrestrial Planet Finder science goals: Detecting signs of life. // JPL Terrestrial Planet Finder website. Посетен на 2006-07-21.
  5. съобщение за откриването и изображения, недостижима препратка към 9 януари 2015
  6. Campbell, B.; Walker, G. A. H.; Yang, S.. A search for substellar companions to solar-type stars. // Astrophysical Journal, Part 1 331. 1988. с. 902 – 921.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Extrasolar planet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.