Екзопланета
| Брой известни екзопланети | 760 | ||
|---|---|---|---|
| Брой планетни системи | 605 | ||
| Брой планетни системи с повече от една планета |
99 | Кандидати | 2326 |
Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т. е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 15 февруари 2012 има открити 760 извънслънчеви планети (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).[1] В момента има 2326 кандидати, от които 54 в обитаемата зона.
Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и непотвърдени сведения за свободно реещи се обекти с планетна маса („планети-скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на работната дефиниция на "планета", използвана от Международния астрономически съюз[2], така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. За повече информация вижте междузвездна планета.
Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на 19 век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока. [3] Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса, дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот. [4]
Повечето екзопланети са открити по косвен път — чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили (съобщение за откриването и изображения).
Съдържание |
[редактиране] История на откриването
Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.
Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг.[5] Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.
Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ ("Nature"). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.
Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1.6 планети,следоварелно броя им е поне 160 000 000 000.
[редактиране] Класификация
Екзопланетите могат да се разделят на няколко групи
[редактиране] Пулсарска планета
Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара.
[редактиране] Потвърдени планети
MJ — масата на Юпитер, ME — масата на Земята.
| Пулсар | Планета | Маса |
|---|---|---|
| PSR B1620-26 | PSR B1620-26c | 2.5 MJ |
| PSR 1257+12 | PSR 1257+12 A | 0.020 ME |
| PSR 1257+12 B | 4.3 ME | |
| PSR 1257+12 C | 3.90 ME | |
| PSR 1257+12 D | 0.0004 ME |
[редактиране] Съмнителни планети
| Пулсар | Планета | Маса |
|---|---|---|
| Geminga | Geminga b | 1.7 ME |
| PSR B0329+54 | PSR B0329+54 A | 0.3 ME |
| PSR B0329+54 B | 2.2 ME | |
| PSR B1828-10 | PSR B1828-10 A | 3 ME |
| PSR B1828-10 B | 12 ME | |
| PSR B1828-10 C | 8 ME |
[редактиране] Свръх-Земя
Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.
[редактиране] Горещ Юпитер
Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).
[редактиране] Елиптичен Юпитер
Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.
[редактиране] Горещ Нептун
[редактиране] Безядрена Планета
[редактиране] Желязна Планета
[редактиране] Въглеродна Планета
[редактиране] Океанска Планета
Цялата или по-голямата част е покрита с океан.
[редактиране] Земеподобна планета
Такава е Gliese 581 g, обикаляща около звездата Gliese 581.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Schneider, Jean. Interactive Extra-solar Planets Catalog. // The Extrasolar Planets Encyclopedia. Посетен на 13 август 2009.
- ↑ Working Group on Extrasolar Planets: Definition of a „Planet“. // IAU position statement. February 28, 2003. Посетен на 7 декември 2006.
- ↑ Marcy, G.; Butler, R.; Fischer, D.; et.al.. Observed Properties of Exoplanets: Masses, Orbits and Metallicities. // Progress of Theoretical Physics Supplement 158. 2005. с. 24 – 42.
- ↑ Terrestrial Planet Finder science goals: Detecting signs of life. // JPL Terrestrial Planet Finder website. Посетен на 2006-07-21.
- ↑ Campbell, B.; Walker, G. A. H.; Yang, S.. A search for substellar companions to solar-type stars. // Astrophysical Journal, Part 1 331. 1988. с. 902 – 921.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Extrasolar planet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
