Международен астрономически съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международният астрономически съюз (The International Astronomical Union, МАС) обединява национални астрономически общества от целия свят. Член е на Международен съвет на научните съюзи (International Council of Science). Официално признат и упълномощен да отговаря за даването на названия на звезди, планети, астероиди и други небесни тела и явления. Работните групи включват: Работна група за номенклатура на планетарни системи (Working Group for Planetary System Nomenclature), която поддържа конвенциите на МАС за наименуване на планетните тела. МАС е също отговорен за системата от Астрономически телеграми. МАС е създаден през 1919г, като сливане на различни международни институти, като Carte du Ciel, Слънчевия Съюз (Solar Union) и Международното бюро за време (Bureau International de l'Heure). Първи президент е Бенджамин Байо. МАС има 10,145 отделни членове, от които всички са професионални астрономи и повечето от тях притежават докторска степен. Има също така 64 национални членове, които представляват страни, които са партнъори с МАС. 87% от отделните членове са мъже, а 13% са жени, сред които бившия президент на съюза, астроном Катрин Сезарски. Върховен орган на МАС е Общото събрание, което включва всички членове. Общото събрание определя политиката на МАС, приема устава и правилника на съюза и избира различните комитети. Настоящият президент на МАС е Робърт Уилямс. Генералният секретар e Иян Корбет.

Съдържание

Общи събрания и административни заседания [редактиране]

Общите събрания (GA) на МАС се провеждат на всеки три години и продължават десет дни, от 1922 г. до днес, с изключение на периода от 1938 до 1948, заради Втората световна война . През февруари 1973 г. е проведено извънредно Общо събрание във Варшава, Полша, скоро след редовното Общо събрание проведено в Австралия, за да се отбележи 500-годишнината от рождението на Николай Коперник. Това събитие е уникална възможност за астрономите, работещи във всички области на астрономията, да се обединят. В допълнение на основните административни заседания на Общото събрание също така се включва научна програма. Тя обикновено се състои от две серии от три симпозиума, всеки с продължителност половин седмица. Провеждат се съвместни дискусии, петнадесет до двадесет на брой, включващи до пет теми, които се движат паралелно. Организират се и специални сесии на актуални и специализирани теми. Обичайните срещи на народните представители, финансовия комитет и номинационния комитет ще се проведът по време на Общото събрание.

Среща Година Място
I Общо събрание на МАС 1922 Рим, Италия
II Общо събрание на МАС 1925 Кеймбридж, Англия, Великобритания
III Общо събрание на МАС 1928 Лайден, Холандия
IV Общо събрание на МАС 1932 Кеймбридж, Масачузетс, САЩ
V Общо събрание на МАС 1935 Париж, Франция
VI Общо събрание на МАС 1938 Стокхолм, Швеция
VII Общо събрание на МАС 1948 Цюрих, Швейцария
VIII Общо събрание на МАС 1952 Рим, Италия
IX Общо събрание на МАС 1955 Дъблин, Ирландия
X Общо събрание на МАС 1958 Москва, Съветски съюз
XII Общо събрание на МАС 1964 Хамбург, Западна Германия
XIII Общо събрание на МАС 1967 Прага, Чехословакия
XIV Общо събрание на МАС 1970 Брайтън, Англия, Великобритания
XV Общо събрание на МАС 1973 Сидни, Нов Южен Уелс, Австралия
XVI Общо събрание на МАС 1976 Гренобъл, Франция
XVII Общо събрание на МАС 1979 Монреал, Квебек, Канада
XVIII Общо събрание на МАС 1982 Патра, Гърция
XIX Общо събрание на МАС 1985 Ню Делхи, Индия
XX Общо събрание на МАС 1988 Балтимор, Мериленд, САЩ
XXI Общо събрание на МАС 1991 Буенос Айрес, Аржентина
XXII Общо събрание на МАС 1994 Хага, Холандия
XXIII Общо събрание на МАС 2000 Манчестър, Англия, Великобритания
XXV Общо събрание на МАС 2003 Сидни, Нов Южен Уелс, Австралия
XXVI Общо събрание на МАС 2006 Прага, Чехия
XXVII Общо събрание на МАС 2009 Рио де Жанейро, Бразилия
XXVIII Общо събрание на МАС 2012 Пекин, Китай
XXIX Общо събрание на МАС 2015 Хонолулу, Хавай, САЩ


XXVI-то Общо събрание и дефиницията за планета [редактиране]

Между 14 и 25 август в столицата на Чешката република, Прага, се проведе ХХVІ-тото Общо събрание на Международния астрономически съюз (IAU). Един от най-обсъжданите въпроси на събранието е определението за планета в Слънчевата система. След 1992 са открити множество тела отвъд орбитата на Нептун. Поради своите физически характеристики, Плутон изглежда тясно свързан с тези транснептунови обекти. През 2003 е открит и 2003 UB313, транснептунов обект, по-голям от Плутон. Споровете на Общото събрание на IAU се водят за приемането на един от два строги критерия – т.нар. „физическо“ определение - тяло, на което гравитационните сили са придали кръгла форма (т.е. има 12 планети)- и „динамичното“ определение – тяло, което е разчистило от междупланетни отломки своята орбита, има малък ексцентрицитет и малък наклон към еклиптиката (т.е. планетите са 8). Решението, взето от Общото събрание на IAU е компромисно решение, което разграничава три типа тела в Слънчевата система: терминът „малки планети“ отпада, и се заменя от „планети-джуджета“ (Плутон, Церера и 2003 UB313), и обозначава сферичните тела от Слънчевата система, а терминът "малки тела в Слънчевата система" обозначава останалите тела, включително и кометите. Спътниците на планетите не са засегнати от това определение. С това си решение отнема статуса на планета на Плутон- обявен за планета-джудже. Общото събрание на IAU реши планетите и другите тела в Слънчевата система да се отделят по следния начин: (1) „Планета“ е небесно тяло, което (a) е в орбита около Слънцето, (b) има достатъчно маса, така че собствената му гравитация да преодолява вътрешните сили, действащи при твърдите тела, така че то да се установи в хидростатично равновесие (да е с приблизително кръгла форма), и (c) да е разчистило близките околности на своята орбита. (2) „Планета-джудже“ е небесно тяло, което (a) е в орбита около Слънцето (b) има достатъчно маса, така че собствената му гравитация да преодолява вътрешните сили, действащи при твърдите тела, така че то да се установи в хидростатично равновесие (да е с приблизително кръгла форма) , (c) да не е разчистило близките околности на своята орбита, и (d) да не е спътник.


Международната година на астрономията 2009 (МГА-2009,IYA- 2009) [редактиране]

2009-та година, по инициатива на Международния астрономически съюз и ЮНЕСКО, е официално обявена от Генералната асамблея на ООН за Международна година на астрономията. Резолюцията за обявяването на 2009 година за Международна година на астрономията e внесена от Италия, родината на Галилео Галилей. Международната година на астрономията отбелязва тържествено първото използване на телескоп от Галилео Галилей през 1609 г. – събитие с голямо значение, което е в основата на астрономическите открития в продължение на 400 години и ускорява една научна революция, отразена дълбоко в нашия светоглед. Сега, телескопи на земята и в космоса изучават Вселената по 24 часа на ден, отвъд всички дължини на вълната на светлината. IYA 2009 цели да стимулира световния интерес към науките като цяло и към астрономията в частност, особено сред младите хора чрез общата тема „Вселената е Ваша, за да я откриете”. Друга важна цел е провеждането на инициативи за опазване на световното културно и природно наследство на места и региони, свързани с историята на астрономията.

Външни препратки [редактиране]

Състав В Международният астрономически съюз членувът 10 871,всички от които са професионални астронафти, повечето от които притежават докторска степен.Има и 73 национални членове ,които представляват страните си в Международният астрономически съюз.Огромен порцент от членовете са мъже-86%,само 14% са жени ,сред които бившият президент на съюза-астроном Катрин Касарски. Суверенният орган на съюза е Общото събрание,което се състои от всички членове.Събранието определя политиката на съюза,учредеява правилника и избира различни комисии. Правото на глас по въпросите,относно бъдещи и настоящи събития варира в зависимост от вида дейност ,която се обсъжда.Вустава дейностите се разглеждат в две категории:

Въпроси от "осносно научно естество"(както е определено от Изпълнителния комитет),на които гласуването е огранияено до отделни членове.

"Всички други въпроси"(като например преразглеждането на Устава и процедурни въпроси),върху които гласуването е ограничено до представителите на националните членове.

Абцолютно мнозинство е достатъчно за одобрение във всеки вот, с изключение на Устава за преразглеждане,което изисква мнозинство от 2/3.Равенство на гласовете е решен чрез гласуването на председатела на съюза. www.iau.org,www.astronomy2012.org[източник?]

Източници [редактиране]

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международен_астрономически_съюз&oldid=5720128“.