Николай Коперник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Николай Коперник | |
|---|---|
![]() |
|
| Роден | на 19 февруари 1473 в Торун, Прусия, Полша |
| Починал | на 24 май 1543 в Фромборк, Прусия, Полша |
| Професия | Математик, астроном, юрист, аптекар, свещеник, икономист |
| Алма матер | Ягелонския университет Болонския университет Университета на Падуа Университета на Ферара |
| Известен с | Хелиоцентризма |
| Религиозни възгледи | Римокатолик |
| Подпис | |
Николай Коперник (на полски: Mikołaj Kopernik, на латински: Nicolaus Copernicus) е астроном, математик и икономист, който предлага хелиоцентричната система за строежа на Вселената.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Коперник е роден в Торун (Thorn) на 19 февруари 1473 г. Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е бил немец, но се е смятал за поляк. Всъщност националната му принадлежност остава дискусионна.
Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира - жертва на чумна епидемия. Чичо му Лукаш Ватценроде (младши) (1447−1512) - брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен бишоф на Ермланд (Ermland), осигурява образованието на четирите сирачета.
От 1491 до 1495 г. Коперник посещава университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски (Wojciech Brudzewski) - професор по астрономия и философия. По време на обучението си там решава да латинизира името си и започва да се подписва като Coppernicus, а по-късно и като Copernicus.
През 1495 г. с подкрепата на чичо си получава длъжността каноник (Kanoniker), която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.
През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара (Dominicus Maria de Novara) най-новите теории за движението на планетите. През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure.
По-късно следва медицина в университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения.
През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.
През 1510 г. се преселва във Фромборк - малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни. Той упражнява професията на лекар в продължение на 40 години и благодарение на финансовата си независимост не взема пари за лечението от бедните. Славата му на прочут лекар била напълно заслужена - той избавя много пациенти от тежки и труднолечими недъзи. Сред пациентите му са всички тогавашни епископи, високопоставените личности на Прусия, канониците и др.
Когато се налага, Коперник се проявява и като администратор - по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.
През периода 1520-1521 г. ръководи укрепяването и защитата на Олщин при нападение на ордена на кръстоносците. Във Фромборк построява хидравлична машина, която снабдява с вода целия град.
Коперник умира на 24 май 1543 г. във Фромборк от кръвоизлив в мозъка. Великото му произведение "За въртенето на небесните сфери" излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.[1]
[редактиране] Научно творчество
След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания Коперник създава хелиоцентричната система за строежа на Вселената. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. В тази епоха е било опасно да се твърди, че съществуват и други слънца. Заради твърденията си, че другите звезди са далечни слънца, Джордано Бруно е изгорен на клада в Рим. Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове научно и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята - въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето. Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbitum coelestium), над което той работи повече от 40 години. Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава библейски догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 - 17-и век.
Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.[2]
[редактиране] Списък на произведенията на Коперник
- N.C. Meditata XV. Augusti anno domini MDXVII., 1517.
- Tractatus de monetis, 1519.
- Monetae cudendae ratio, 1528.
- De Revolutionibus Orbium Coelestium — Нюрнберг, 1543.


