Череп
Череп (на латински cranium) се нарича костната структура на главата при гръбначните черепни животни (Craniata). Той представлява съвкупност от предимно неподвижно и по-рядко ставно свързани кости помежду си. Повечето от костите на черепа са плоски (ossa plana). Той служи за предпазване на мозъка от наранявания, както и за прикрепване на мускулите, кожата и сетивните органи на лицето.
Състои се от две основни части - черепна или мозъчна (neurocranium) и лицева (splanchnocranium).
Съотношението между черепа и лицето е в пряка зависимост от големината на главния мозък, степента на развитието на храносмилателния апарат (например зъби, дъвкателни мускули), възраст, видова и породна принадлежност при животните. При животните притежаващи рога същите оказват съществено влияние върху скелета на главата. При хората поради силното развитие на главния мозък, черепът зназначително превъзхожда лицевата част. При хората той е четири пъти по-голям от лицето. При маймуните това съотношение е 1:1, при коня 1:5, при рибите 1:6 в полза на лицевата част. По-голям е черепът при котката и някой породи кучета като мопс и булдог. При почти всички бозайници обаче и най-вече при растителноядните поради силното развитие на зъбите и по-слабото оформяне на мозъка мозъчната част на черепа е по-силно развит от лицето.
Съотношението между двете части на скелета на главата показва и възрастови различия. При новородените животни е черепът е по-добре развит от лицето. Това се дължи най-вече на бурното развитие на мозъка през ембрионалното развитие. На тази възраст зъбите и дъвкателната мускулатура са все още недобре развити. Тази форма на главата е една от предпоставките отключваща и майчиния инстинкт. С напредване на възрастта съотношението между двете части на костите на главата се променя[1].
Костите на главата се съединяват помежду си подвижно и неподвижно. Повечето от тях са свързани неподвижно с помощта на черепни шевове (suturae capitis). Същите при възрастните вкостяват. По този начин те оформят здраво костно образувание наречено черепен покрив или горен череп (calvaria). Само две кости на главата са свързани подвижно с горния череп. Това са долната челюст, която се съединява ставно и подезичната кост свързваща се посредством хрущялно съединение. Изключение от това провило има при някой от влечугите, при които костите на главата се свързват посредством еластични връзки позволяващи поглъщането на убитата плячка, която често надвишава размера на главата. При птиците горната и долната челюст са издължени и обвити от рогово образувание отвън наречено клюн.
Съдържание |
[редактиране] Черепът при рибите
[редактиране] Черепът при земноводните
[редактиране] Черепът при влечугите
В сравнение с черепа на земноводните, черепът на влечугите е по-вкостенен. В еволюционно отношение отначало черепът е притежавал плътно костно образувание наречено панцер. Той е покривал главата от всички страни като единствените отвори са били за очите и ноздрите. Подобен тип череп днес с малки изменения се е запазил при костенурките, докато при останалите видове влечуги частично изчезва костната броня на черепните кости. Това се е наложило от факта, че самата броня ограничава растежа на челюстната мускулатура. Тази редукция на панцера е настъпвала на различни етапи от развитието на различните групи влечуги, определяйки разделението на класовете на подкласове[2].
[редактиране] Черепът при птиците
Черепът при птиците показва прилика с този на влечугите и същевременно се различава от него и от черепа на бозайниците по редица белези. Летателните движения и голямата подвижност на шията при птиците са наложили развитието на един сравнително лек череп. Липсата на зъби още повече допринася за намаляване на масата му. Отделните съставни кости срастват още при ембрионалното развитие и това обуславя голямата здравина на птичия череп. Формата на черепа на птиците има конусообразна форма и границата между двете му части се обуславя от очните орбити[3].
[редактиране] Черепът при бозайниците
Черепът при бозайниците се състои от два дяла: лицев и мозъчен (черепна обвивка), като мозъчната част е по-голяма. Свързан е с първия прешлен на гръбнака чрез окципитални кондили, което му осигурява голяма подвижност. Повечето кости на черепа са сраснали и образуват една постоянна форма. Подвижни са само долната челюст, слуховите костици и хиодният комплекс. Това срастване не е пълно при младите животни, при които местата на свързване на костите са покрити с хрущял (фонтанела), което позволява на мозъка да расте. При възрастните фонтанелите изчезват.[4]
При повечето бозайници, с изключение на приматите, прилепите и еднокопитните, долната челюст се състои от две отделни кости. Носната кухина е сравнително голяма, поради важността на обонянието. Носните отвори обикновено са силно изнесени напред, а устната и носната кухина са разделени от вторично небце. Темпоралната ямка и орбитите са свързани при повечето видове, с изключение на преживните, конете и маймуните.[4]
[редактиране] Черепът при човека
Той се състои от два дяла - мозъчен (на латински: cranium cerebrale) и лицев (на латински: cranium viscerale). Костите на мозъчния череп са свързани с шевове и изграждат черепната кухина, в която е разположен главният мозък. Костите на лицевия череп образуват скелета на лицето. Мозъчният череп се изгражда от нечифтните кости тилна, клиновидна, челна, решетъчна и от чифтните кости слепоочна и теменна. Лицевият череп се състои от нечифтните кости ралник, долна челюст, подезична кост и от чифтните кости горна челюст, долна носна мида, небцова, ябълчна, носна и слъзна.
[редактиране] Източници
- ↑ Г. Ковачев, Ц. Гигов, Анатомия на домашните животни, том I, с.68
- ↑ Описание на влечугите. //
- ↑ Ц. Гигов, Анатомия на домашните птици, с.12
- ↑ а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 20-22.
