Голям пищял

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тибия и фибула при човек (тибията е по-дебелата кост)

Голям пищял (на латински: tibia, нарича се често Тибия) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни движеща се успоредно с малкия пищял.

Описание[редактиране | edit source]

Тибията е добре оформена тръбеста кост. Притежава проскимален (горен) и дистален (долен) край свързани помежду си с тяло. Проксималният край има два кондила - медиален (condylus medialis) и латерален (condylus lateralis), които носят почти плоски ставни повърхности. Латералният кондил притежава и допълнителна ставна повърхност която го свързва с фибулата. Тялото на костта е право или слабо извито и има три повърхности. По външната част на дисталния край се образува медиален глезен (malleolus medialis), а по вътрешната му част латерален (malleolus lateralis)[1]

Видови особености[редактиране | edit source]

  • При човека -
  • При говедото - силно развита кост. Латералният кондил носи малък израстък остатък от сливането с дисталния край на фибулата.
  • При свиня - къса, груба и сравнително дебела кост.
  • При кон - дълга, права и сравнително тънка кост.
  • При куче и котка - дълга, сравнително тънка и силно извита в долната си половина кост.
  • При птиците - права тръбовидна кост, най-дългата от всички кости на долните крайници.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том І, Земиздат 1995 г., стр. 155-159
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19