Голям пищял

Тибия и фибула при човек (тибията е по-дебелата кост)

Голям пищял (на латински: tibia, нарича се често Тибия) е дълга тръбеста кост на долния (задния) крайник при човека и голяма част от гръбначните животни движеща се успоредно с малкия пищял.

Описание

Тибията е добре оформена тръбеста кост. Притежава проскимален (горен) и дистален (долен) край свързани помежду си с тяло. Проксималният край има два кондила - медиален (condylus medialis) и латерален (condylus lateralis), които носят почти плоски ставни повърхности. Латералният кондил притежава и допълнителна ставна повърхност която го свързва с фибулата. Тялото на костта е право или слабо извито и има три повърхности. По външната част на дисталния край се образува медиален глезен (malleolus medialis), а по вътрешната му част латерален (malleolus lateralis)

Видови особености

• При човека -
• При говедото - силно развита кост. Латералният кондил носи малък израстък остатък от сливането с дисталния край на фибулата.
• При свиня - къса, груба и сравнително дебела кост.
• При кон - дълга, права и сравнително тънка кост.
• При куче и котка - дълга, сравнително тънка и силно извита в долната си половина кост.
• При птиците - права тръбовидна кост, най-дългата от всички кости на долните крайници.