Домашна свиня

Домашна свиня
Sus scrofa domestica
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Mammalia Бозайници разред: Artiodactyla Чифтокопитни семейство: Suidae Свине род: Sus Свине вид: scrofa Свиня подвид: domestica Домашна
Научно наименование
Sus scrofa domestica Linnaeus, 1758

Домашната свиня (Sus scrofa domestica) е бозайник от разред чифтокопитни. Произлязла е от дивата свиня и днес се счита за неин подвид. Поради религиозни причини тя е слабо разпространена в някои части на света. В други обаче тя е основния източник за месо и месни продукти. Напоследък представители на някои породи се отглеждат като домашни любимци. Във Франция обонянието на свинете се използва за откриване на трюфели.

Произход и одомашняване

Археологически находки свидетелстват за това, че кости от диви свине са намирани в селища от басейна на река Тигър. Костите на тези свине много наподобяват по големина и форма на тези отглеждани днес на остров Нова Гвинея. Останки от свине на възраст 11 400 години са открити и в Кипър. На острова свине биха могли да попаднат единствено от континенталната част с помощта на човека в процеса на одомашняване. Отделен независим център на одомашняване на свинята е имало и в района на днешен Китай..

ДНК-анализ на зъби и кости от свине открити в разкопки на неолитни селища в Европа показва, че първите домашни свине са били пренесени в Европа от Близкия Изток. На старият континент обаче усилено протичал процес на одомашняване на европейската дива свиня и това довело до постепенното заместване на близкоизточните свине с европейски и дори до пренасянето им и в Близкия Изток. .

Високата степен на приспособимост на дивите свине позволила на първобитното човечество да ги одомашни бързо. Свинете били използвани основно като източник на месо, но приложение в бита на хората намирала и тяхната кожа, кости и четина.

Домашната свиня е пренесена в Северна Америка от Ернандо де Сото и други испански завоеватели.

Разпространение

Домашната свиня произлиза от свободно живеещата в природата дива свиня. Човек е опитомил свинята преди 10 хиляди години. Първите породи домашни свине са били твърде примитивни и не са се различавали от дивите си посестрими.

Предполага се, че е имало няколко центъра на опитомяване в Азия и в Европа. По-късно преселението на народите е допринесло за смесването на първите породи домашни свине.

Някои от старите породи свине са по-дребни например свинете "двине" в Индия. Други са с по-дълъг череп и рило (западноевропейските) или с по-широка и скъсена зурла (средиземноморските и азиатските). Всички породи домашни свине се кръстосват помежду си, защото всички произлизат от дивата свиня, но от различни подвидове.

Общи сведения

Две домашни прасета.

Свинята се отглежда заради месото и сланината (от нея се произвежда вторичен продукт, наречен свинска мас). Никое друго животно не расте толкова бързо и не се угоява така добре, както свинята. Новородените малки прасенца не тежат и килограм, но се хранят много лакомо, растат бързо и всеки ден наддават по половин килограм. Едно малко прасенце за една година може при добро хранене да достигне 200 kg. А в края на втората година свинята вече може да тежи и 450 кг. Всяко прасило дава по 12 до 18 прасенца.

Най-вкусно свинско месо се получава при така нареченото „угояване за бекон“. При него свинете се хранят с подбрани фуражи, докато достигнат 92—95 kg тегло. Тогава пластът сланина под кожата е дебел само два-три сантиметра и месото е прошарено с ивици крехка сланина. Такова месо се цени най-много. От него се приготвят най-вкусните пушени бутове, шунки, пръжки и други деликатеси.

Анатомични особености

При съвременните породи свине са се запазили някои биологични особености характерни за дивата свиня. Това са слабото зрение, острия слух, добро обоняние, способността за плуват зле. За разлика от това обаче се е повишила плодовитостта, способността за бърз растеж и нарастване на подкожната тлъстина. При свинете муцуната е удължена и завършва с къса подвижна част наречена рило. То е чувствителен орган позволяващ на свинете да ринат почвата и търсят корени, насекоми и червеи. Зъбната формула на домашната свиня е:

$\frac{4(4).1(1).4(3).3}{4(4).1(4).4(3).3}= 44 (32)$

Млечните жлези са 14 разположени по седем в две редици. Космената покривка се нарича четина и при повечето породи е радка и къса. Само при някои примитивни породи е груба, гъста и дълга. Стомахът е прост, еднокамерен. Свинете са всеядни и могат да консумират както растителна така и животинска храна. По някои анатомични и физиологични особености свинете наподобяват на човек. Поради тази особеност те се използват и като лабораторни животни за медицински и изследователски цели.

Размножаване

Полова зрялост настъпва на 6 - 7 месец, а първото заплождане на свинете започва на 8 - 9 месечна възраст при тегло 130 — 150 kg. Половия цикъл се повтаря през 18 — 22 дена. Покриването е естествено от нерез или изкуствено като се използва добита семенна течност. Бременността продължава 114 — 115 дена, а периодът до следващото заплождане е от 26 до 60 дена. По този начин една свиня може да се опраси 2 или 3 пъти в рамките на една година. Раждат 10 - 12 прасенца, но често техния брой достига и до 14 - 16.

Свинята в религиите, традициите и фолклора

• Индия - символ на изгряващото слънце
• Китай - част от жизнения цикъл на китайския календар
• Християнство - символ на сатаната, сладострастието и ненаситната лакомия
• Република Конго - символ, носещ щастие

Термини и фразеологизми

Подрастващи прасета

Отглеждането на свине от човека е допринесло до възникването на думи характеризиращи ги според възрастта и физиологичното състояние. Начинът на отглеждане и помощните съоръжения свързани с това също са свързани с термини, които да ги описват.

Според възрастта и категорията си свинете биват:

• Нерез - мъжко некастрирано животно в разплодна възраст.
• Свиня-майка - бременна или родила свиня.
• Ремонтни свине - отраснали свине от двата пола, които са оставени за разплод.
• Прасета-сукалчета - новородени бозаещи прасенца.
• Отбити прасета - отраснали прасенца отбити от майката и преминали към твърда храна.
• Прасета за угояване - големи прасета хранени с цел бързо достигане на кланично тегло.
• Кастрати - мъжки и женски прасета кастрирани на различна възраст. Обикновено нерезите изключени от разплод се кастрират няколко седмици преди клането с цел подобряване миризмата на месото.

При домашни условия свинете се отглеждат от едно до няколко в сграда наречена „кочина“. Обикновено прасетата отглеждани при такива условия се наричат „коледници“, поради факта, че отгледани през годината се колят в дните около Коледа. В промишленото свиневъдство се отглеждат хибридни високопродуктивни свине в свинеферми с различен капацитет съставени от една или няколко сгради. В тези сгради свинете се отглеждат предимно боксово. Някои примитивни породи като Източно-балканската и Иберийската свиня се отглеждат при пасищни условия. Свинете образуват стадо, което в миналото е наричано „черда“, водено от пастир.