Полинезия
Полинезия (от Гръцки: πολύς много, νῆσος острови) е голяма група, от около 1000 острова разположени в централния и южния Тихи океан. Обхваща Хавайските острови, Маркизките острови, Дружествените острови, Тубуай, Туамоту, Лайн, острови Кук и много други. Коренното население на тези острови се отличава със сходство в своите езици, обичаи и етнографски особености.
Определение [редактиране]
Терминът "Полинезия" е използван за пръв път от Charles de Brosses през 1756, и се е отнасял към всички острови в Тихия океан. През 1831 Jules Dumont d'Urville в лекция пред Географското Общество на Париж предлага ограничение върху използването на термина, като предлага използването на термините Микронезия и Меланезия. Това разделение на Тихия окена на три отделни части е останало широкоразпространено и в наши дни.
Географски, Полинезия може да бъде описана като триъгълник, чийто ъгли са Хавайските острови, Нова Зеландия и Великденският остров. Други големи островни групи разположени в Полинезийският триъгълник са Самоа, Тонга, различни островни вериги формиращи острови Кук и Френска Полинезия. Голяма група полинезийски острови извън този триъгълник е Тувалу. Съществува и малка, откъсната Полинезийска територия в Папуа-Нова Гвинея, Соломоновите острови и Вануату. По същество, това е антропологически термин отнасящ се за една от трите части на Океания (другите са Микронезия и Меланезия), чието предколониално население принадлежи към едно етно-културно семейство, появило се, като резултат на векове морски миграции.
Важни Дати [редактиране]
- 2000 г. п.р. н.е Развитие на племенната общност Лапита в Меланезия *200 г. п.р. н.е Разселване на Таити и Маркизките острови.
- 300 г. п.р. н.е Разселване на Рапа Нау, пътешествия до Америка.
- 400 г. п.р. н.е Разселване на Хавайските острови.
- 850 г. п.р. н.е Заселване на Аотероа, зараждане на цивилизацията на маорите.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
