Самоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Независима държава Самоа
Знаме на Самоа
Герб на Самоа
(знаме) (герб)
Местоположение на Самоа
География и население
Площ 2 831 km²
(на 165-то място)
Столица Апия
13°50′ ю. ш. 171°46′ з. д. / 13.833333° ю. ш. 171.766667° з. д.
Най-голям град Апия
Официален език английски, самоански
Население (пребр., 2008) 188 240
(на 178-мо място)
Гъстота на нас. 63,9 д./km²
Управление
История
Независимост
от Великобритания
1 януари 1962
Икономика
БВП на човек (ППС) 4 800 $
Валута тала (WST) (AUD)
Други данни
Часова зона UTC+13
Телефонен код 685
Карта на Самоа

Самоа е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан.

Често е наричана Западна Самоа, тъй като източната част от островите Самоа принадлежат на САЩ. Столица на Самоа е град Апия.

История[редактиране | edit source]

Около 2 000 г. пр.Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Остров Уполу, където сега се намира столицата на страната е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 г. През 1768 и 1787 г. островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се установява първата английска християнска мисия. През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над страната, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт, кой да управлява островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, бил наследен от наследник, който не бил по вкуса на САЩ и Британия. Вследствие на това двете сили изпращат военни кораби в пристанището на столицата Апия.

В крайна сметка комисия от представители на Британия, Германия и САЩ определила Кралство Самоа да бъде разделено и то престанало да бъде независима държава. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За САЩ останали Тутуила и Мануа, наречени Американска Самоа. Великобритания нищо не получава, но за сметка на това е компенсирана от германския кайзер със Соломоновите острови.

През август 1914 г. вследствие на започналата Първа световна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. По договора от Версай от 1919 г. Германия загубва всичките си колонии. По решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да управлява островите – управление, което продължава до 1 януари 1962 г., когато страната става първата независима държава в Океания под името Западно Самоа.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавното и устройство е монархия. Страната е член на Британската общност. Пожизнен глава на държавата е крал Малиетоа Танумафили II. Законодателна власт – Асамблея от 49 депутати, избирани за 5 години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителна власт – правителство и министър-председател. Въоръжени сили 2,3 хил. души.

География[редактиране | edit source]

Страната има площ 2831 км2. Разположена е в южната част на Тихия океан. Състои се от два големи острова - Савайи (1 707 км2) и Уполу (1 125 км2), 2 малки – Маноно и Аполима и 5 много малки островчета. Общата брегова линия е 340 км. Островите са от вулкански произход, планински, с широки долини и най-висок връх Силисили - 1 858 м (на о-в Савайи).

Климат – субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26°С. Чести са силните урагани. Валежи - 2000-3000 мм годишно.

Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).

Икономика[редактиране | edit source]

Монокултурно селско стопанство,в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. Животновъдство – едър рогат добитък, птици и свине. Промишлеността е слабо развита. Малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари и др. Развива се дървообработващата промишленост. Транспорт – шосета 1 800 км, от които 260 км с твърдо покритие, няма жп линии. Международно летище – Фалеоло (на 34 км западно от Апия). Страната годишно се посещава от 98 хил. туристи. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 17:21:62.

Население[редактиране | edit source]

  • Населението – 188 2400 души (2008 г.).
  • Гъстота – 63,9 жители на км2.
  • Естествен прираст – 27.
  • Средна продължителност на живота – мъже 67 години, жени 72 години.
  • Етнически състав – самоанци 98,6% (от тях 10% метиси), европейци 0,6%, други полинезийци 0,5%, други 0,3%.
  • Официален език – самоански и английски.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 30%.
  • Религиозен състав – християни 99,8% от тях протестанти 78,4%, католици 21,6%), други 0,2%.
  • Градско население – 23%. На остров Уполу живее 76% от населението.
  • Столица – Апия (37 хил. жители).
  • По-големи градове (в хил. жители) – на остров Уполу: Ваителе (7,0), Фалеасиу (3,8), Ваилеле (3,2), Фалеоло (2,2), Солосоло (1,7), Маноно Ута (1,4), Фалеафа (1,2), Матаваи (1,2); на остров Савайи: Сафоту (1,4), Гатаиваи (1,1), Сапулу (1,1).

Административно деление[редактиране | edit source]

11 окръга, които от 2004 г. са обединени в 4 региона: 3 на Уполу – Градски ареал Апия, Северозападен Уполу, Уполу – останала част и 1 на Савайи.

Название на остров, (английско изписване) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
остров Аполима (Apolima) 1,0 75 13°49′ ю. ш. 172°09′ з. д. / 13.816667° ю. ш. 172.15° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Маноно (Manono) 3,0 889 13°51′ ю. ш. 172°07′ з. д. / 13.85° ю. ш. 172.116667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Савайи (Savai'i) 1 707,0 43 103 13°35′ ю. ш. 172°25′ з. д. / 13.583333° ю. ш. 172.416667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Уполу (Upolu) 1 125,0 134 024 13°55′ ю. ш. 171°45′ з. д. / 13.916667° ю. ш. 171.75° з. д. Якоб Рогевен (15 юни 1722)

Култура[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]