Общество на народите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дворецът на нациите в Женева (Швейцария), построен между 1929 и 1938, е построен за седалище на Обществото на народите. Днес той служи за главна квартира за Европа на ООН.

Обществото на народите (ОН), известно и като Лига на нациите, е международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели са понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние.

Дипломатическата философия на Обществото представлява фундаментална промяна в мисленето, в сравнение с предходните сто години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел разглежда Европа като поле на съюзи между националните държави, създавайки баланс на силите, поддържан от силни армии и тайни споразумения. Според новата концепция Обществото на народите функционира като правителство на правителствата, като разрешава спорове между отделните държави по открит и правноориентиран начин. Идеята за създаването на Обществото е на американския президент Удроу Уилсън.

Лишено от собствени въоръжени сили и зависимо от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите трудно се справя със задачите си. След няколко забележителни успеха и други първи провали, Обществото в крайна сметка се оказва неспособно да предотврати агресията от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората световна война показва, че Обществото се е провалило в основната си цел - предотвратяване на мащабен военен конфликт. Организацията на обединените нации (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.

Предистория[редактиране | edit source]

Идеи за създаването на международни организации съществуват още преди 20 век. Политическото разединение и враждите между отделните народи са основен фактор за сравнително късното им реализиране. Първи стъпки към осъществяването на тези идеи се правят през 19 век. Първоначално държавите създават международни организации, за да сътрудничат помежду си по специфични въпроси.

Така през 1865 г. е създаден Международният телекомуникационен съюз като Международен телеграфен съюз, а девет години по-късно (1874 г.) и Световният пощенски съюз (сега и двата специализирани агенции на ООН). Тези две събития дават надежда, че и големи световни проблеми могат да бъдат разрешени по пътя на взаимното съгласие. Идеята за предотвратяването на последиците от военните конфликти и изграждането на структура, която да се грижи за мироопазването постепенно започва да си проправя път. През 1899 г. в Хага се провежда Международна мирна конференция, която цели да разработи начини за разрешаване на кризи по мирен път, предотвратявайки войни, и систематизиране на правила за водене на война. Като резултат Постоянният арбитражен съд е установен и започва своята работа през 1902 г.

Ужасът на Първата световна война провокира вземането на по-радикални мерки като създаването на Обществото на народите на Парижката мирна конференция. В подписаният от 44 държави устав на новата организация заляга Версайската система от мирни договори, което я превръща в удобен инструмент за прокарване на собствени интереси в ръцете на страните победителки.

Създаване[редактиране | edit source]

Парижката мирна конференция одобрява решението за създаване на Обществото на народите на 25 януари 1919 г. Уставът на Обществото е подписан от 44 държави на 28 юни 1919 г.

От 27-те държави победителки във войната, от доминионите на Великобритания Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и от Индия – колония с голям принос за победата във войната (с 1,5 млн. мобилизирани и 75 хил. загинали). Към ОН се присъединяват 13 специално поканени неутрални държави. Няколко месеца след създаването на Обществото, се присъединяват България и Австрия (през 1920 г.)

Държави-членки[редактиране | edit source]

Споразумение на Обществото на народите[редактиране | edit source]

член 4. Приема Великите по онова време сили и добавя по слабите държави като неперманентни членове на Съвета

Обезоръжаване: член 8. - Според този член Съвета трябва да приеме редукции на оръжията, както и задължава страните членки честно и отговорно да дават доклад за оръжията, които притежават

Кризисно управление: член 12. При даден конфликт страните са задължени да преминат през 3 месеца период за "охлаждане" на военните отношения(т.е без военни действия), което понякога води до разрешаване на конфликта без да се стига до военни действия

член 15. Според този член страните членки на Съвета(Assembly) са задължени да провеждат проучвания и разследвания на минали конфликти и неразбирателства с оглед неповтаряне на съществували вече конфликти


Наказуеми диспути:

член 13. Дава възможност на страните членки да дават своите диспути пред институциите за арбитрация,ако тези конфликти не могат да бъдат разрешени чрез дипломация член 14. Учредява се Постоянен Международен Правен Съд, който ще разглежда всякакви видове конфликти и диспути на Страните членки на ОН


Обща сигурност: (международна сигурност) (Collective Security)

член 10. - Отсъжда страните членки като политически независими и задължава страните членки да спазват правилото за суверенност и непокътнатост на държавите. Този член става причина за неподписването на Мира от страна на Американския Сенат. член 16. Ако член на Лигата на Нациите не преминава през рутинните стъпки за започване на война, военните действия на този член се възприемат като военни действия срещу всички страни от ОН.

Социални и Икономически въпроси: Този член става факт след като ОН се страхуват от Намерението на Ленинистките Болшевисти да бъдат говорители на всички работници в международен мащаб. член 23. Страните предприемат мерки за предпазването и създаването на хуманни трудови условия и честно третиране към нациите било то от колониите или от страните членки, като възлага на Съвета задачата да приема споразумения за касаещи се до разпространение на наркотиците, защита от трафик на децата и на жените.

Попечителство ; член 22. Страни които са неразвити остават под крилото на по развитите държави, които трябва да се грижат за вътрешните и външните работи на по "изостаналите страни"

Структура[редактиране | edit source]

Обществото на народите е създадено с три основни конституционни органа: Събрание; Съвет и постоянен Секретариат. В допълнение, Обществото има две основни крила - Постоянна палата за международно правосъдие и Международната организация на труда.

Отношенията между Събранието и Съвета не са изрично определени. В действителност, тяхната компетентност, с малки изключения, е почти идентична. Всеки един от двата органа може да се занимава с всички въпроси в сферата на компетентност на Обществото и да повлияе на мира в света. Конкретни въпроси или задачи, могат да бъдат отнесени до Събранието или до Съвета. Всеки въпрос може да се предава от един орган на друг.

Секретариат[редактиране | edit source]

Секретариатът е постоянно действаща институция. Не участват всички, в началото само великите сили, после разделят секретариата, като в него участват постоянни и непостоянни членове:

Секретариатът се разделя на комисии, в които се подготвят законите, за да се приемат от Общото събрание.

Съвет - Член 4 от "Споразумението" на Лигата на Нациите отсъжда ролята на Съвета като главен орган, който трябва да запазва международния мир. По подобие на Съвета за Сигурност на ООН, Съвета на Лигата на Нациите включва всички Велики сили тогава(без САЩ) като също така, за да задоволи претенциите на по-малките и слаби държави, отсъжда неперманентни места в Съвета, които се избират годишно от Събранието.

Събрание[редактиране | edit source]

Събранието (Assembly) се състои от представители на всички страни членки на Обществото на народите. Всяка държава има право да изпраща до трима представители, и има право на един глас.

Събранието провежда своите заседания в Женева. Заседанията му са на годишна база, считано от първия понеделник на септември в съответствие с Правилника за дейността на Събранието, приета на единадесетото заседание, на 30 ноември 1920 година. Специална сесия на Събранието може да бъде свикана по искане на дадена държава, при условие че мнозинството от членовете се съгласи.

Специалните функции на Събранието включват приемането на нови членове, периодичния избори на непостоянните членове на Съвета, избори, заедно със Съвета, на съдиите от Постоянния съд, както и контрол на бюджета. На практика Събранието се превърна в движеща сила на дейности на Обществото на народите.

Съвет[редактиране | edit source]

Съветът на Обществото на народите действа като един вид изпълнителен орган, който насочва дейността на Обществото. Съветът започна своята работа с четири постоянни членки (Великобритания, Франция, Италия, Япония) и четири непостоянни държавите-членки, които се избират от Събранието за срок от три години. Първите четири непостоянни членки са Белгия, Бразилия, Гърция и Испания. САЩ е трябвало да бъдат пети постоянен член на Съвета, но Сенатът на САЩ гласува срещу ратификацията на Договора от Версай (на 19 Март 1920), като по този начин блокира участието на САЩ в дейността на Обществото.

Мандати[редактиране | edit source]

Успехи[редактиране | edit source]

Аландски острови[редактиране | edit source]

Албания[редактиране | edit source]

Горна Силезия[редактиране | edit source]

Мемел[редактиране | edit source]

Гърция и България[редактиране | edit source]

1925 - Гръцки и български военни части имат инцидент на границата. Гърция предприема военни мерки, но преди това конфликтът е предаден на Комисията по разследването и накрая и двете държави изваждат полза от конфликта.

България[редактиране | edit source]

Фритьоф Нансен лобира за България. Той счита, че биха могли да помогнат на България, ако тя влезе в Обществото на народите и получи финансова помощ. Страната става член на Обществото на народите на 16 декември 1920 г., получава два заема, които ѝ помагат за излизане от следвоенната криза.

Саар[редактиране | edit source]

Мосул[редактиране | edit source]

Неуспехи[редактиране | edit source]

Причините ОН да се смята за провал са разнородни. Изискването за единодушен вот, липсата на военна сила, провеждането на собствените интереси на най-важните страни и бавното вземане на решения от непостоянните Съвет и Асамблея водят до неефективност в дейността ѝ, която най-ясно си проличава при италианското нашествие в Абисиния и последвалата криза в Манджурия.

Неучастието на големи държави също подпомага провала на организацията. Въпреки че американският президент Уудроу Уилсън е движещата фигура около формирането на Обществото, САЩ никога не се присъединява. Италия и Япония първоначално са постоянни членки, но и двете напускат- едната през 1937 г., а другата през 1933 г. Германия е член единствено в периода 19261933 г., а Съветският Съюз е приет през 1934 г. и изгонен пет години по-късно заради войната с Финландия. Още повече, изключването на предложената от японците Клауза за Расово Равенство от устава на ОН уронва авторитета ѝ. След като Америка не се присъединява, Великобритания и Франция имат още по-малък интерес да работят за новата организация. Техните интереси са насочени към колониите и към следвоенно възстановяване.

Друга основна причина за неуспеха на Обществото на Народите е и тежката икономическа обстановка, в която се намират много от Европейските държави в края на Първата Световна Война. Именно тези икономически трудности предоставят идеалната среда за развитието на крайни, национал-фашистки политически формации.

Трета причина са дупки и пропуски в Споразумението като например липсата на понятие за "агресия' и в какво се измерва тя. В допълнение тогавашното Съвещание на Консулите заема важна роля и редуцира влиянието на ОН Някои дипломати са били несклонни да дадат на Лигата някои преимущества защото се страхуват да не загубят сувереността си Член 10. и член 16 касаещи международния мир не се спазават.

Според Ф.Х. Хинсли, автор на книгата "Power and the Pursuit of Peace: Theory and Practice in the History of Relations between States", "Всичко, което знаем за историята и природата на международните отношения, сочи че Обществото, както първоначално е създадено, е вървяло към провал; както и че организацията е можела да бъде създадена само по начина, по който е създадена". Водейки ни към мисълта, че Обществото на Народите е било обречено на неуспех, заради начина и времето, в което е създадено.

Тешен[редактиране | edit source]

Вилнюс[редактиране | edit source]

Рур[редактиране | edit source]

През 1923 година френски танкове навлизат в Рур (Рурска област).Причината е, че Ваймарската република , която по това време е обхваната от хиперинфлация (за няколко години хлябът от няколко пфенинга достига до 1 милиард марки), не може да изплати репарациите, наложени ѝ от Версайския мирен договор (Версайски мирен договор).Въпреки че Германия моли за временно прекратяване на плащанията, Франция не се съгласява и навлиза с танковете си в богатата на въглища област.ОН не успява да реагира на това.Немското правителство призовава населението да спре работа.

Благодарение на пакт Бриан-Келог французите се изтеглят от областта.Окупацията на Рур е сериозен гаф за Франция и ОН и води до вътрешни проблеми.

Корфу[редактиране | edit source]

Гръцко-италиански диспут от 1923 г. Трима италиански дипломати са убити в Гърция. Мусолини изисква 50 млн. за отплата на дипломатическото убийство със срок пет дни. Гърция не успява и Италия окупира Корфу по подобие на Франция, което е основна причина Франция да не критикува Италия. Съветът изпраща диспута пред Комисия на запитването и гласува в полза на Италия като задължава Гърция да плати неустойките.

Манджурска криза[редактиране | edit source]

През 1937 година Япония напада китайската област Манджурия. За кратко време столицата на областта е превзета. ОН налага само сравнително леки икономически санкции на Япония. В израз на това страната на изгряващото слънце напуска Обществото.

Манджурската криза е вторият провал на ОН след италианското нахлуване в Етиопия.

Война в Чако[редактиране | edit source]

Война в Чако (1932-1935) е военен конфликт между Боливия и Парагвай.Причината за него е ,че двете страни си оспорват контрола в богатата на петрол област Гран Чако.ОН не взима особени мерки и войната води до смъртта на 100 000 души.

Превъоръжаване на Оста[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: