Версай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Версай
Versailles
предградие
Знаме    
Versailles collage.jpg
Франция
Red pog.png
Версай
Ил дьо Франс
Red pog.png
Версай
Страна Флаг на Франция Франция
Регион Ил дьо Франс
Департамент Ивлин
Площ 26.18 km²
Надм. височина 132 m
Население (2010) 86 979 души
Кмет Етиен Пинте
Основаване 1038
Официален сайт [1]
Версай в Общомедия

Верса̀й (на френски: Versailles) е град в Северна Франция, предградие на Париж, разположено на 21 км югозападно от центъра на града.

През 17-18 век във Версай е основна резиденция на френските крале, а и днес градът е важен административен и съдебен център. Населението, преброено през 2007 г. е 86 979 жители. Версай се е превърнал в световноизвестен туристически обект благодарение на Версайския дворец. През 1919 г. там е сключен Версайският договор след Първата световна война.

Площта на града е 26,18 кв. км, най-високата му точка се намира на 132 метра надморска височина. Смятан е за луксозно предградие на Париж. Градът извънредно е разделен на големи авенюта (наследени от монархията), които създават впечатление за няколко малки града, отделени помежду си.

Име[редактиране | edit source]

Все още съществуват съмнения относно етимилогията на името на Версай, но се предполага че идва от латинската дума versare, която означава "продължавам да се преобръщам" и е била използвана в Средновековието за обработваемите земи (земи, които постоянно са били "обръщани"). По време на Френската революция и преименуван на Berceau-de-la-Libert̀e, което озачава "Люлка на Свободата".

Управление[редактиране | edit source]

Префектурата на департамента Ивлин

Версай е бил неофициалната столица на Франция от май 1682 г. (когато крал Луи XIV премества двореца и правителството за постоянно във Версай) до септември 1715 г. (след смъртта на Луи XIV и регентството на Филип д`Орлеан, който ги преместил обратно в (Париж) и отново от юни 1722 г. (когато Луи XV се мести във Версай) до октомври 1789 г. (когато Луи XVI е принуден да се върне в Париж от гражданите там). През целия този период Париж останал официална столица на Франция и официалният кралски дворец бил Лувъра, но на практика държавните дела били диктувани от Версай.

За пореден път Версай става неофициална столица на Франция от март 1871 г. (когато френското правителство се подслонява там заради възстанието в Париж по това време) до ноември 1879 г. (когато новоизбраните леви републиканти връщат правителството и парламента в Париж).

Версай е направен център на департамента Seine-et-Oise през май 1790 г. (Seine-et-Oise има приблизително 100 400 жители). През шестдесетте години на XX век, с разширяването на преградията на Париж жителите на Seine-et-Oise достигат 3 милиона, което е смятано за твърде голямо и невъзможно за управление. Затова е разделено на 3 департамена през януари 1968 г. Версай става център на департамента Yvelines най-голямата част от Seine-et-Oise. Преброяването на населението през 1990 г. показва, че Yvelines има 1 354 304 обитатели.

Град Версай е седалище на Римската Католическа епархия, основана през 1790 г, която е зависима от Парижката епархия. От 1972 г. Версай е и резиденция на една от 30-те общонародни академии на министерството на образованието на Франция. Версайската академия е най-голямата по брой на възпитаници и отговаря за всички начални и средни образователни заведения в западните преградия на Париж. Градът е също така важна позиция за френската армия, традиция напомняща за монархията, например с военния си лагер и други институции.

География[редактиране | edit source]

Версай е разположен на 17.1 километра (10.6 мили) югозападно от центъра на Париж. Градът стои на издигнато плато 130-140 метра (425-460 фута) над морското равнище (въпреки че височината на центъра на Париж е само на 33 метра (108 фута) надморска височина) и е заобиколен с гористи хълмове.

Версайската комуна заема 26.18 кв. километра (10.11 мили2 или 6 469 акра), което представлява 1/4 от цялата лощ на Париж. През 1999 г. Версай има гъстота на населението 3 275/км2 (8 481/мили2), а Париж 20,164/км2 20,164/км2 (52,225/мили2).

Създаден по желанието на краля, градът има разумно и симетрично устройство на улиците. По стандартите на XVIII век, Версай е бил много съвременен европейски град. Той е използван за модел за построяването на Вашингтон от Пиер Чарлс Л'Енфант.

История[редактиране | edit source]

Името на Версай за пръв път се появява в средновековен документ от 1038 г. Чрез феодалната система на средновековна Франция, господарите на Версай са командвани директно от краля, без посредници между тях, въпреки че не са били истински важни лордове. В края на XI век селото се сдобива с средновековен замък и църквата Свети Жулиен.

Карта на Версай през 1789

Фермерската дейност и разположението на Версай по пътя от Париж до Дре и Нормандия допринасят за бурното развитие на селото, което достига върха си в края на XIII век, наричания още "век на Свети Луи" . Този период е известен и с процъфтяването на северна Франция и масивното строителство на готически катедрали. Но за нещастие XIV век донася Чумата и Стогодишна война заедно със смъртта и разрушението. В края на Стогодишната война през XV век, селото започва да се възстановява с население само от 100 жители.

През 1561 г. Маршал дьо Ломение, секретар на финансовия щаб на крал Чарлс IX, става господар на Версай. Той получава разрешение да създаде 4 годишни такси и седмичен пазар всеки четвъртък. Тогава обитателите на Версай наброяват 500. Маршал дьо Ломение е убит по време на клането в деня на светеца Вартоломей (24 август, 1572). През 1575 г. Албърт дьо Гонди от Флоренция, който идва във Франция заедно с Катерина де`Медичи, купува феода на Версай.

Луи XIII[редактиране | edit source]

Оттогава Версай става притежание на фамилията Гонди, богати и влиятелни парламентаристи в Париж. Няколко пъти през първото десетилетие на XVII век, семейство Гонди любезно канят крал Луи XIII на лов в обширните гори на Версай. През 1622 г. кралят става собственик на част от тези гори за лично ловуване. През 1624 г. той купува земя и нарежда на Филибърт Льо Рой да построи малък " джентълменски замък" за ловуване, изграден от камък и червени тухли с тъмносив покрив.

На 10 ноември, 1630 г. в този малък замък се случва едно известно историческо събитие - тържеството на кралицата майка е осуетено и Ришельо е избран за премиер. По-късно, през 1632 г. кралят получава Версай от фамилията Гонди. Замъкът е разширен през 1632-1634 г. След смъртта на Луи XIII през 1643 г. селото има 1 000 жители.

Луи XIV[редактиране | edit source]

Луи XIV

Крал Луи XIV, син на Луи XIII, е бил само 5 годишен когато баща му умира. Докато навърши пълнолетие майка му Ана Австрийска управлява като регент. През 1661 г, 20 години по-късно, Луи XIV започва лично да управлява. Младият крал показва интерес към Версай. Идеята да напусне Париж, където като дете е преживял първата Фронда (възстание срещу правителството), никога не го оставя. Той натоварва своите архитекти Льо Во и Льо Нотр да превърнат замъкът на баща му заедно с парка достойни за кралски особи. На 6 май 1682 г. краля решава да се установи заедно с правителството във Версай.

Един нов град се изплува на повърхността, резултат от находчивия указ на Луи XIV, датиращ от 22 май 1671 г, в който краля постановява, че всеки може да се сдобива с почти всичко в новия град безплатно. Съществуват само две условия за това - първото е годишна такса от 5 шилинга, която се плаща за 1,000 фута2, а втората - къщите трябва да бъдат построявани според плановете на кралските архитекти. Това донася на града симетричност и красота. Покривите на сградите на Версай не превишават нивото на Мраморния двор на входа на двореца (построен на хълм над града).

Старото село и църквата Свети Жулиен били премахнати, за да се направи място за нови сгради. От двете страни на Аваню дьо Париж били построени кварталите Нотердам и Свети Луи, с нови големи църкви, пазари, аристократични жилища,всички изградени в хармоничен стил според моделите на видни френски архитекти. Версай е бил огромна конструкция години наред. Малко по малко всички, които желаели или се нуждаели да живеят близо до политическата власт се премествали във Версай. Със смъртта на „Краля Слънце“ през 1715 г. селото е било превърнато в прекрасен град с население приблизително 30 000 обитатели.

Луи XV и Луи XVI[редактиране | edit source]

Когато кралското семейство на Луи XV се завръща във Версай през 1722 г, градът едва има 24 000 жители, но управлението на крал Луи XV във Версай му връща предишното величие. По това време градът става най-могъщата столица в цяла Европа с прекрасна нова архитектура и дизайн. Впоследствие обаче стриктните правила за строителство, постановени от Луи XIV започват да се пренебрегвали и се спекулирало с почти всичко. Повечето от нещата, които крал Луи XIV раздавал безплатно сега били получавани срещу високи цени. Изгледът на града се променил по време на кралете Луи XV и Луи XVI. Сградите станали по-високи. Въпреки това през 1744 г. населението на Версай достигнало 37 000 граждани. Крал Луи XV построил Военно министерство и Министерство на външните работи (където през 1783 г. бил подписан договор с Великобритания, слагащ край на Американска война за независимост и Военоморско министерство. До 1789 г. популацията на Версай е достигнала 60 000 обитатели и градът станал седмия или осмия най-голям град във Франция и изобщо един от най-големите в цяла Европа.

Френската революция[редактиране | edit source]

Седалище на политическа власт, Версай буквално става люлката на Френската революция. Точно там на 4 август, 1789 г. е премахнат феодализма. Най-накрая на 5 и 6 октомври 1789 г. огромна тълпа от парижани нахлува в замъка и принуждава кралското семейство да се завърне в Париж. Много скоро Народното събрание на Франция последва краля в Париж и Версай загубва ролята си на столица.

Оттогава насам, Версай губи и много голяма част от гражданите си. От население над 60 000 през 1806 г. в града остават едва 26 974 жители. Замъкът, лишен от мебелировката и орнаментите си по време на Френската революция, е изоставен само с Наполеон, който престоява там за кратко време, след което напуска града за свое добро. Крал Луи-Филип спасява двореца от пълно опустошение като го превръща в Национален музей посветен на "величието на Франция" през 1837 г. Версай става място за поклонение на всички хора, страдащи от носталгия по старата монархия.

19-ти и 20-ти век[редактиране | edit source]

През 1870 г. Френско-Пруската война отново връща Версай под прожекторите. На 18 януари, 1871 г. победителите германци обявяват за крал на пруските Вилхелм I, император на Германия в самия замък във Версай, за да отмъстят за завоеванията на Луи XIV два века по-рано. По-късно през март същата година, поредното възстание на Парижката комуна принуждава Френското правителство да се преостанови във Версай, откъдето бунтът е и потушен. След това правителството и парламентът на Франция остават там и дори на много места Версай е смятан за нова столица, за да се избегнат революционни наклонения в Париж в бъдеще.

Църквата Нотр дам

Връщането на монархията става почти осъзнато през 1873 г. Версай отново се превръща в политическия център на Франция, пълен с клюки, а населението му достига 61 686 граждани през 1872 г, съвпадащо с рекордното население отбелязано през ерата на Френската революция 83 години по-рано. Но когато левите републиканци спечелват изборите, партиите, които подкрепят връщането на монархията, са победени и мнозинството решава правителството да се премести в Париж през ноември 1879 г. Версай понася поредно изселение на жители, в града остават 48 324 обитатели при преброяването през 1881 г. След това Версай никога повече не е използван за столица на Франция. Присъствието на Френския парламент през седемдесетте години на XIX век оставя на града огромен салон в едно от крилата на двореца, което е било използвано от Френския парламент се събира да подобри Френската конституция.

Въпреки всичко Версай отново се възстановява и през 1911 г. има население от 60 458 жители. През 1919 г. след края на Първата световна война, градът отново си връща славата, когато много от договорите свидетелстващи за края на войната са подписани в замъка. След [1919]] г. Парижките преградия започват да се разширяват и Версай е прибавен към общата площ на Париж. Тогава градът изпитва силно демографско и икономическо развитие, превъщащ се в грамадно преградие на столицата. Ролята на Версай като административен и съдебен център е подсилена през шестдесетте и седемдесетте години на XX век и някакси той се превръща в главно средище на западните преградия на Париж.

Центърът на града запазва своята буржоазна атмосфера, докато хората от средната класа се установяват край ЖП гарите и покрайнините. Версай става шикозно преградие на Париж, добре свързан с центъра на столицата, чрез редица влакови линии. Въпреки това той е изключително разделен от големи авенюта, наследени от монархията, с което човек остава с впечатление, че това са няколко малки градчета, игнориращи се едно друго. Версай никога не е бил индустриален град, въпреки че там има няколко химически и хранително-вкусови фабрики. В основата си градът е място на различни учреждения, като публична администрация, туризъм, бизнес конгреси и много фестивали.

Демография[редактиране | edit source]

Население през годините[редактиране | edit source]

1450
прибл.
1561
прибл.
1643
прибл.
1715
прибл.
1722
прибл.
1744
прибл.
1787
прибл.
1793
пребр.
1800
пребр.
1806
пребр.
1821
пребр.
100 500 1,000 30,000 24,000 37,000 60,000 35,093 27,574 26,974 27,528
1831
пребр.
1836
пребр.
1841
пребр.
1846
пребр.
1851
пребр.
1856
пребр.
1861
пребр.
1866
пребр.
1872
пребр.
1876
пребр.
1881
пребр.
28,477 29,209 35,412 34,901 35,367 39,306 43,899 44,021 61,686 49,847 48,324
1886
пребр.
1891
пребр.
1896
пребр.
1901
пребр.
1906
пребр.
1911
пребр.
1921
пребр.
1926
пребр.
1931
пребр.
1936
пребр.
1946
пребр.
49,852 51,679 54,874 54,982 54,820 60,458 64,753 68,874 66,859 73,839 70,141
1954
пребр.
1962
пребр.
1968
пребр.
1975
пребр.
1982
пребр.
1990
пребр.
1999
пребр.
2005
пребр.
84,445 86,759 90,829 94,145 91,494 87,789 85,726 86,400
След 1800 г. започват официални преброявания на населението на Версай.

Имиграция[редактиране | edit source]

Родени в континентална Франция Родени извън континентална Франция
87.9% 12.1%
Родени в отвъдморските
територии на Франция
Френски поданици
родени в чужбина
Имигранти от ЕС-15 Други имигранти
извън ЕС-15
0.9% 4.2% 3.2% 3.8%

Култура[редактиране | edit source]

Основната културна атракция на Версай, естествено е дворецът, със своите богато украсени стаи и историческо значение.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Versailles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.