Луи XVI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XVI Последни
Крал на Франция и Навара
Louis XVI en habit de sacre.jpg
Луи XVI в кралска регалия
Лични данни
Управление 10 май 1774 - 4 септември 1791
Коронация 11 юни 1775
Пълно име Луи Огюст Бурбон
Други титли крал на францизите (след 1789)
Роден 23 август 1754
Париж, Франция
Починал 21 януари 1793
обезглавен
площад Конкорд, Париж, Франция
Погребан в Сен Дени
Предшественик Луи XV
Наследник Първа Френската република
Максимилиан Робеспиер водач на Националната конвенция
Луи XVIII крал в Реставрацията
Семейство
Династия Капет,Бурбон
Баща Луи, дофин на Франция
Майка Мария Жозефа Саксонска
Брак Мари-Антоанет Хабсбург
Потомци Мари Терез Шарлот
Луи-Жозеф
Луи Шарл
Мари-Софи
Луи XVI Последни в Общомедия

Луи XVI (23 август 175421 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, после като крал на Франция от 1791 до 1792. Син на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Сакска. Внук на Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за дофин (20 декември 1765). Коронясан е за крал на 11 юни 1775 г. в катедралата в Реймс.

По време на революцията е отстранен и арестуван (10 август 1792). Съден е от Народното Събрание, признат за виновен в измяна и екзекутиран на 21 януари 1793. Екзекуцията му е знак за края на абсолютната монархия във Франция, което впоследствие ще доведе до издигането на Наполеон Бонапарт.

Въпреки че отначало е обичан, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария Режим. След премахването на монархията през 1792, новото републиканско правителство му дава прозвището Капе (на прякора на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите, която революционерите погрешно възприемат като фамилно име) и го принуждават да се нарича Луи Капе, в опита си да принизят положението му на крал. Също е наричан неофициално Луи льо Дерние (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале. Днес историците и французите като цяло имат по-различно мнение за Луи XVI, който е останал в историята като честен човек с добри намерения, но който най-вероятно е бил неспособен на особено тежката задача да реформира монархията и който е бил използван от революционерите като изкупителна жертва.

Абсолютната монархия[редактиране | edit source]

Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, правителството е затънало в дългове. Радикалните финансови реформи на Турго и Малерб отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на парламента, които настояват, че кралят няма законното право да налага нови данъци. Турго е освободен от длъжност през 1776, а Малерб абдикира през 1776, за да бъде заменен от Жак Некер. Той подкрепя Американската революция. През 1789, Луи назначава избори на Генаралите от съсловията за първи път от 1614, за да му бъдат одобрени валутните реформи. Изборите са били едно от събитията, които превръщат общото икономическо и политическо неспокойствие в страната във Френска революция, която започва през юни 1789. Скоро след свикването му, третото съсловие се обявява за Народно Събрание; опитите на Луи да вземе контрол дават резултат в „Клетвата на тенис корта“ (serment du jeu de paume, 20 юни), договорът на Народното Съставно Събрание на 9 юли и в събарянето на Бастилията на 14 юли.

Семейството[редактиране | edit source]

Кралица Мария-Антоанета с трите ѝ по-големи деца - Мари-Терез, Луи-Шарл и Луи-Жозеф

На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени от парижката долна класа, подтикнати от революционерите, се устремяват към Версай, където живеело кралското семейство. През нощта проникват в замъка и се опитват да убият кралица Мария-Антоанета, която със своя лекомислен начин на живот символизирала до голяма степен омразата към Стария Режим. След известно време кралят и семейството биват заведени от тълпата обратно в Париж, за да живеят в двореца Тюйлери.

Депресията[редактиране | edit source]

Самият Луи XVI е бил популярен. Скорошни изследвания стигат до извода, че Луи е страдал от клинична депресия, което го е направило предразположен към пристъпи на тежка нерешителност, по време на които жена му, непопулярната кралица Мария Антоанета, поема голямата отговорност да управлява. Принципите на революцията за върховната власт, предпочитана от хората, макар и основни за принципите на демокрацията в по-късни периоди, причиняват откъсване от правилата на абсолютната монархия за трона и олтара, които били в сърцето на тогавашното управление. В резултат от това, Революцията си печели противници в лицето на почти всички предишни управници във Франция и практически всички европейски правителства. Самите водещи фигури в първото революционно движение се съмнявали в принципите на управлението, избирано от народа. Някои, особено Оноре Мирабо, тайно заговорничели да възстановят силата на Короната в нова конституционна форма.

Новото управление[редактиране | edit source]

Въпреки това, внезапната смърт на Мирабо и депресията на Луи отслабили фатално развитието в тази област. Луи далеч не е бил толкова реакционен, колкото двамата му консервативни братя, Луи XVIII и Шарл X и многократно им е изпращал, публично или тайно, съобщения, призовавайки ги да прекратят опитите си да противодействат на новия режим. Въпреки това наложилото се негативно отношение към него и семейството му става причина той да бъде изолиран от новото демократично правителство.

На 21 януари 1793 е екзекутиран като враг на Революцията.

Потомци[редактиране | edit source]

От брака си с Мария Антоанета Луи XVI има 4 деца: