Превземане на Бастилията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Превземане на Бастилията
Конфликт: Френска революция
Prise de la Bastille.jpg
„Превземането на Бастилията“, худ. Жан-Пиер Уе
Период 14 юли 1789
Място Париж, Франция
Резултат Превземане на Бастилията, начало на Френската революция
Воюващи страни
Flag of Royalist France.svg Френското правителство Flag of France.svg Парижки опълченци
Командири
Flag of Royalist France.svg Бернар Рене дьо Люне
Flag of Royalist France.svg Принцът на Ламбе
Flag of France.svg Камил Демулен
Сили
114 войници
30 оръдия
600 - 1000 въстаници
Жертви и загуби
1 (6 или 8 загиват впоследствие) 98

Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ (Le Bastille), показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но той се смято за начало на Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията (Fête de la Fédération). На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“ (Bastille Day).

През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. На 5 май 1789 възниква спор при откриването на Генералните щати, поради това, че третото съсловие, имащо право само на един глас, иска повече гласове, но второто съсловие, съставено от аристокрацията и съставляващо едва около 2% от френското население по това време, го възпира. На 17 юни 1789 няколко представители от средната класа (буржоазия), част от третото съсловие, се самопровъзгласяват за Национално събрание, институцията, която създава и приема новата френска конституция. Кралската власт се противопоставя на това, но събранието се преименува на Учредително събрание на 9 юли.

Обсадата на Бастилията и издаването на Декларация за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l'Homme et du citoyen) са третото събитие, което дава начало на Френската революция. Първото е опълчване на арсторацията, която отказва помощ на краля при събирането на данъците.[1] Второто е създаването на Националното събрание и Клетвата в залата за игра на топка.

Средната класа формира Националната гвардия, използваща трицветна розетка в цветовете синьо, бяло и червено. Тя е получена при комбинирането на червено-синята розетка на Парижката комуна и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата ѝ схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.

Париж, обхванат от въстанието и, според думите на Франсоа Мине „пълен със свобода и ентусиазъм“,[2] дава силна подкрепа на Събранието. Пресата публикува нейните заседания, а политическите дебати се организират по площадите и залите на столицата. Кралският дворец и неговата земя стават място на неспирни демонстрации. Тълпата от тези демонстрации отваря затвора „Абие“, за да пусне френските войници, задържани поради това, че не са се противопоставили на въстанието. Събранието обаче решава, че е най-добре те да бъдат върнати в затвора. Техните чинове и документации са унищожени.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Gross, David. We Won’t Pay!: A Tax Resistance Reader. ISBN 1434898253. с. 139–153.
  2. Mignet 1824, §Chapter I

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]