Жирондисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жирондисти в затвора Prison de La Force след ареста им през 1793

Жирондѝстите (на френски: Girondins) са политическа групировка (фактическа партия) по времето на Френската революция от 1789 г., представляваща интересите предимно на републикански настроената търговско-промишлена и земеделска буржоазия, предимно на провинциалната. Названието "жирондисти" идва от департамента Жиронд, откъдето произхождат голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери стават Ж.П. Брисо, П.В. Верньо, съпрузита Ролан, Жан-Антоан дьо Кондорсе и др. Съмишленик на жирондистите e и френската писателка и феминистка Олимпия дьо Гуж, авторка на "Декларация за правата на жената и гражданката".


На първия етап от революцията жирондистите, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в Якобинския клуб и се обявяват заедно с други революционни сили срещу абсолютизма. Разграничаването на жирондистите от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от Максимилиан Робеспиер, започва през есента на 1791 г., когато жирондистите започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодално–монархичните държави в Европа. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, преобразявайки държавния й строй в съответствие със своите политически идеали, а също мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от деспотизма. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят войната, разчитайки още на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на Франция. Въпросът за войната бил едно от най-големите им различия с монтанярите, които принципно не били против война, но искали първо да укрепят положенито на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.


През март 1792 г. Луи XVI поканва жирондистите във властта и се създадева първото жирондистко министерство, но през юли с.г. кралят ги уволнява. След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. и падането на правителство на фьойаните, жирондистите, заемащи ръководна позиция в Конвента, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия й характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление и др. През октомври 1792 г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното въстание от 31 май2 юни 1793 г. сваля от власт жирондистите и установява диктатура на отявлените якобинци. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на Жан-Пол Марат, метежът им в Нормандия и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.


След контрареволюционния преврат на 9 термидор (27–29 юли 1794 г.) жирнодистите, арестувани заедно с якобинците, са амнистирани в голямата си част, а оцелелите от тях депутати са върнати в Конвента. Оттук нататък жирондистите се изявяват като една от най-контрареволюционните сили във френското общество.


Вижте още