Максимилиан Робеспиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан дьо Робеспиер
Максимилиан Робеспиер
Мандат
27 юли 1792 – 27 юли 1794
Мандат
20 септември 1792 – 27 юли 1794
Член на Националното Учредителното събрание
Мандат
9 юли 1789 – 30 септември 1791
Роден 6 май 1758
Арас, Франция
Починал 28 юли 1794
Конкорд, Париж, Франция
Националност французин
Религия Деизъм
Полит. партия Якобинци
Подпис Signature de Maximilien de Robespierre.jpg

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски Maximilien Frqnçois Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните лидери на Френската революция, известен сред поддръжниците си като "Неподкупния". Участник в Генералните Щати, Учредителното конституционно събрание, аболиционист, с участието си в Комитет за обществено спасение оглавява репресиите известни като Царството на Терора, приключили няколко месеца след свалянето му от власт и публичната му екзекуция в 1794г.

Младежки години[редактиране | edit source]

Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. В докладите си на нейните събрания идеята за "естествените права" на човека и се обявява против законодателството, което не държи сметка за тези права.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Портрет на Робеспиер около 1790г,

През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.

Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право. Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народната маса заради честността му и думите му: "Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него.." както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският Клуб.

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.

През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави. Той предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията. Заедно с Марат и други революционери от “Планината” Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юни 1794 г.

Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.

Източници[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. 1911 Енциклопедия Британика