Максимилиан Робеспиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максимилиан дьо Робеспиер
Член на Комитета за обществено спасение
Мандат27 юли 1793 – 27 юли 1794
Президент на Конвента
Мандат20 септември 1792 – 27 юли 1794
Член на Националното Учредително събрание
Мандат9 юли 1789 – 30 септември 1791
Лична информация
Роден
Починал
Конкорд, Париж, Франция
ПогребанПарижки катакомби
Националностфранцузин
РелигияДеизъм
Родства
Огюстен Робеспиер
Полит. партияЯкобинци
Професияреволюционер
Подпис
Максимилиан дьо Робеспиер в Общомедия

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски: Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, получил прозвището „Неподкупния“ сред поддръжниците си, но също така и една от най-противоречивите фигури от този период. Участник е в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като Големият терор, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция на 28 юли 1794 г. на площада на революцията, днес площад Конкорд.

Избран за депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г., той скоро става една от основните фигури на „демократите“ в Учредителното събрание, защитавайки премахването на смъртното наказание и робството, правото на глас на цветнокожите, евреите и комедийните актьори, както и всеобщото избирателно право на мъжете[1] и равни права срещу избирателния ценз. Неотстъпчивостта му скоро му печели прозвището „Неподкупният“. Член на якобинския клуб от самото му начало, той постепенно се превръща в една от неговите водещи фигури.

Противопоставя се на войната срещу Австрия през 1792 г., на Лафайет и подкрепя падането на кралската власт. Член на въстаническата Парижка комуна, той е избран в Националния конвент, където сяда на пейките на монтанярите и се противопоставя на Жирондата. Присъединява се към Комитета за обществена безопасност на 27 юли 1793 г., където участва в създаването на революционно правителство и Големият терор. През пролетта на 1794 г. Робеспиер и неговите колеги от Комитета за обществена безопасност последователно арестуват ебертистите, лидери на клуба на корделиерите, след това Дантон и дантонистите, мерки, последвани от осъждане и екзекуция на лидерите на тези „фракции“.

Робеспиер несъмнено е най-противоречивата фигура на Френската революция. Неговите противници подчертават ролята му в установяването на терора и авторитарния характер на Комитета за обществена безопасност. За други, Робеспиер се опитва да ограничи ексцесиите на терора и е преди всичко защитник на мира, пряката демокрация, социалната справедливост и говорител на бедните.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Робеспиер е ирландец по произход[2] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той е най-големият син на Максимилиан-Бартелеми-Франсоа дьо Робеспиер (1732 – 1777), адвокат във Висшия съвет на Артоа, и на Жаклин-Маргьорит Каро (1735 – 1764), дъщеря на пивовар от Арас. След срещата си през 1757 г. двамата млади се женят на 2 януари 1758 г. Неговият дядо Максимилиан (1694 – 1762) също е адвокат във Висшия съвет на Артоа, неговият прадядо Мартен (1664 – 1720) е прокурор в Карвен, а неговият прадядо Робер (1627 – 1707) нотариус в Карвен и съдебен изпълнител на Ойние. Робеспиер се подготвя да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършва колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпва в Юридическия факултет на Сорбоната.

Двойката има още четири деца: Шарлот, родена през 1760 г., Анриет-Юлали-Франсоаз през 1761 г. и Огюстен през 1763 г.; най-малкото дете е родено на 4 юли 1764 г., но умира при раждането и е погребано същият ден, без да му е дадено собствено име. Майката не се възстановява и умира на 15 юли, на двадесет и девет години[3]. Максимилиан е на шест години по това време. Малко по-късно бащата изоставя децата си. Момичетата са отгледани от лелите си, а момчетата от дядовците и бабите си.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан Робеспиер влиза през 1765 г. в колежа на Арас (древна йезуитска институция, която все още не принадлежи на ораторианците, управлявана от местен комитет, назначен от епископа). Шарлот, в своите Мемоари, потвърждава, че отношението на Максимилиан претърпява голяма промяна по това време и осъзнавайки, че по някакъв начин е глава на семейството, става по-сериозно. През 1769 г., благодарение на намесата на Луи-Франсоа дьо Конзие, той получава стипендия от 450 ливри годишно от абатството Сент Васт и влиза в лицея в Париж „Луи Велики“ (на френски: Lycée Louis-le-Grand)[4]. Въпреки недоимъка, той се справя блестящо с обучението в лицея (1769 – 1781). Името му е обявено няколко пъти в разпределението на наградите на Общия конкурс. Той е ученолюбив ученик, отдаден единствено на работа, самотен и мечтател.

Получава бакалавърска степен по право от факултета в Париж на 31 юли 1780 г., диплома и лиценз на 15 май 1781 г. и е регистриран в регистъра на адвокатите на парламента на Париж две седмици по-късно. На 19 юли по доклад на директора на колежа му е дадена награда от 600 ливри.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Робеспиер около 1790 г.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.

В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в Национално учредително събрание – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.

Заедно с неколцина депутати, като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинския клуб.

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.

През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят Революционни войни против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с Жан-Пол Марат и други революционери монтаняри Робеспиер води борба срещу жирондистите по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

Народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява Комитета за обществено спасение, създаден през април 1793 г. да противодейства на антифренската коалиция и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на якобинската диктатура. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.

Робеспиер е привърженик на култа към Върховното същество, форма на деизъм, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този култ през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на ебертистите и на дантонистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“ (или „Големият терор“), като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души[2] Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират Термидорианския преврат в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юли 1794 г. и публичната му екзекуция на следващия ден.

Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)
  1. Mabo, Solenn, « Claude Guillon, Robespierre, les femmes et la Révolution. », Clio. Femmes, Genre, Histoire, vol. 2, no 56,‎ 2022, p. 278-281
  2. а б Енциклопедия Британика 1911
  3. Hervé Leuwers, Robespierre, Paris, éd. Fayard, coll. Pluriel, 2016, p. 21.
  4. David P. Jordan, The revolutionary career of Maximilien Robespierre, University of Chicago Press, 1989, 308 p.