Култ към Върховното същество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан Робеспиер (6 май 1758 - 28 юли 1794)
"Френският народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата". Надписът на фронтона на съборната църква в Клермон-Феран е възстановен при реставрацията ѝ

Култът към Върховното същество (на френски: Culte de l'Être suprême) е форма на деизъм, която се въвежда и институционализира във Франция от Максимилиан Робеспиер по време на Френската революция. Като външния израз (манифестацията) към този култ се провеждат цяла серия от официални публично-революционни тържества в края на 18 век във Франция. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република.

Произход - sitz im Leben[редактиране | edit source]

Върховното същество било прието и наложило се от новата революционна власт за борба на първо място срещу консервативните "сили на реакцията и мракобесието", т.е. на християнството (главно католицизма като традиционна религия на френския народ) и на монархията в лицето на кралската власт на Бурбоните (понеже според християнската концепция върховната власт произтича от Бога), и на второ място и за противоборство срещу конкурентния "култ към разума", който се изповядвал от алтернативна партийно-политическа фракция на управляващите по това време Франция революционно-правителствени кръгове.

Идеология[редактиране | edit source]

От идеологическа страна, култът към Върховното същество бил базиран на деизма на Просвещението (на Волтер) и до голяма степен на философските възгледи на Жан-Жак Русо, което позволявало на "божественото провидение във Върховното същество" (макар и двамата френски просветители да били мъртъвци по това време и съответно и да си нямали и на идея за инициативата на Великия изток на Франция). Култът се позовавал на понятието за физическа религия и рационализъм, на мястото на Светия Дух и традиционализма. Целта на богослужението, което включвало цяла поредица от тържества в чест на "републиканските добродетели", е "развитието на гражданския и републикански морал".

Терминът "Бог" е изваден от употреба по това време и заменен от "Върховно същество". Този термин бил използван от философи и публицисти преди революцията и натоварен с различно религиозно и философско съдържание (включително и с част от традицията на римокатолицизма). Терминът е прокаран и присъства в "декларацията за правата на човека и гражданина" от 1789 г., която била промулгирана и прогласена от Националното събрание, като естествено всички тези актове били поставени под егидата на Върховното същество. През 1793 г., присъствието на Върховното същество било засвидетелствано и отразено в поредицата републикански управленски решения, които били препотвърдени и от якобинците в новия редактиран текст на Декларацията за правата на човека и гражданина.

Култът към разума[редактиране | edit source]

Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. "култ към разума" също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на Нотр Дам, бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в Прованс били организирани от бъдещия префект на Наполеоновата тайна полиция Жозеф Фуше.

Израждането на култа през последните месеци на Великата френска революция при Робеспиер[редактиране | edit source]

Церемонията в чест на Върховното същество, проведена на 8 юни 1794 г. на Марсово поле в Париж, на която Робеспиер произнася пламенна реч обожествяваща го.

През март 1794 г., след осъждането и екзекутирането от радикалните якобинци-монтаняри на Ебер и Шоме, култът на разума е забранен, а Робеспиер започва да налага култа към Върховното същество все по-последователно. На 7 май 1794 г. Националното събрание доминирано от монтанярите приема декларация, която гласи, че "френския народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата". Този култ естествено бил обвързан и с определени религиозни задължения, като борба срещу неверието в него и срещу тиранията, като и съответно били предвидени и въведени и наказания за предателите и тираните, с цел да се помогне на нещастните, слабите и потиснатите френски граждани.

На 8 юни 1794 г. в Париж е организирана изключително пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която пламенна реч за вярата в него произнася Робеспиер. По този начин култът във Върховното същество е ефективно въведен като държавна религия в нарушение на идеалите на революцията и на свободата на съвестта, което имало за последствие засилване на общественото недоверие и недоволство в Робеспиер и в крайна сметка речовития оратор бил запратен на гилотината.

Последствия[редактиране | edit source]

След логичния край на революционните събития разтърсили Франция в края на 18 век, било въведено и ново революционно летоброене заменило Григорианския календар.

Малко по-късно Наполеон Бонапарт се провъзгласил за император и след безславния му край със Стоте дни и загубата в битката при Ватерло, размирния френски император бил запратен на заточение на остров Света Елена, майка на Константин Велики и откривателка на животворния кръст.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Histoire de la France religieuse, sous la direction de Jacques Le Goff et René Rémond, XVIIIe siècle — XIXe siècl, Seuil, 1991.
  • La Révolution, l'Église, la France, Timothy Tackett, Cerf, 1986. Préface de Michel Vovelle.

Вижте също[редактиране | edit source]