Вандейско въстание
Вандейското въстание или Въстанието във Вендея (на френски: Guerre de Vendée), срещащо се и като Вандейската война е основната въоръжена акция на вътрешната реакция срещу френската революция.
Съдържание |
Причини[редактиране]
Веднага след екзекуцията на краля на Франция била установена якобинската диктатура, а нейните лидери скоро се вживяли в ролята на божествени владетели наместото на краля. Революционният терор залял страната и свободата на вероизповеданието било заменена с рушене на християнски храмове и манастири, и в избиване на свещеници и монаси. Това било "началото на края" и във Вандея проумели истинската същност на френската революция, която не донесла пропагандираната в началото свобода на избор, а този избор вече се бил озовал в ръцете на нови диктатори, заменили предишния просветен абсолютизъм на стария ред. Католиците били подложени на преследване, а вярата се свела до новия култ към Върховното същество.
Развой[редактиране]
През март 1793 г. в град Шоле младеж убива командирът на местната Национална гвардия. Една седмица по-късно, противниците на военната повинност се сбиват с републиканците в Машекул. Републиканците дават стотици жертви. На бреговете на Лоара се появява въстанически отряд, оглавен от търговеца на платно Жак Кателино и лесничея Стофле. В средата на март, отрядът разбива една републиканска армия от три хиляди души. В ръководството на въоръжените групировки във Вандея се включват местните аристократи. Вандейци са твърди подръжници на краля и римокатолицизма. Вандейската армия нарича себе си "Кралска католическа армия". През юни войските ѝ превземат град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. Обаче, предвид недостатъчната си подготовка и численост се обръщат на запад към Анжер, и след като го превземат се разправят с местната републиканска власт и адептите ѝ, и в края на юни обсаждат Нант, надявайки се на помощта на англичаните по море. Нант е безуспешно обсаден.
Потушаване[редактиране]
Вандейската война придобива известност с така наречените "адски колони на генерал Тюро", действията на които някои приемат за геноцид. По време на потушаване на въстанието, а и след това при провеждането на действия за подавяне на контрареволюционните настроения сред населението на Вандея, са убити без съд и присъда повече от 10 хиляди души (включително жени и деца), както и роднини и членове на семействата на участниците във въстанието, духовенство, монаси и монахини. Тези кланета над местното население на Бретан и Нормандия стават известни като "Нантското удавяне", като смъртното наказание наместото на гилотината е по-бързо и масово.
Символика[редактиране]
Вандейското въстание става символ на съпротивата на Бялата гвардия по време на Гражданската война в Русия.
Галерия[редактиране]
-
Bataille de Cholet 1794.JPG
Картина с батална сцена от въстанието
Източници и литература[редактиране]
- Reynald Secher: Le génocide franco-français: la Vendée-Vengé, 4. korrigierte Auflage, Paris 1992 ISBN 2-13-045260-4 – auch in englischer Übersetzung verfügbar unter dem Titel A French genocide: the Vendée, Notre Dame 2003, ISBN 0-268-02865-6
- Marie Breguet: L’avant-guerre de Vendée: les questions religieuses à l’Assemblée Législative (octobre 1791 – septembre 1792), Paris 2004, ISBN 2-7403-1091-9
- Guy-Marie Lenne: Les réfugiés des guerres de Vendée: 1793–1796, La Crèche 2003, ISBN 2-84561-100-5
Вижте също[редактиране]
