Война на Първата коалиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Война на Първата коалиция
Революционни войни на Франция
Битката при Валми носи решителна победа за френската революционна армия
Информация
Период1792 – 1797 г.
МястоЕвропа (Франция, Централна Европа, Италия, Белгия, Нидерландия, Испания), Карибските острови
РезултатФренска победа:
• провъзгласяване на Френската република;
• анексия на Австрийска Нидерландия, левия бряг на Рейн и др.;
• установяване на френски дъщерни републики
Базелски мир, договор от Кампо Формио През 1798 с формирането на Втора антифренска коалиция войната продължава
Страни в конфликта
Свещена Римска империя [notes 1]
Прусия [notes 2]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания [notes 3]
Френски роялисти
Испанска империя (до 1795)[notes 4]
Кралство Португалия
Кралство Сардиния(до 1796)[notes 5]
Кралство Сицилия
Кралство Неапол и
други италиански държави [notes 6]
Нидерландска република [notes 7]
Първа френска република
Френски дъщерни републики
Испанска империя (от 1796)[notes 8]


Батавска република Батавска република (от 1795)[notes 9]


Полски легиони [notes 10]
Война на Първата коалиция в Общомедия

Войната на първата антифренска коалиция (1792 – 1797) е част от Революционните войни, първият опит на европейските монархии заедно да победят Първата френска република.

На 20 април 1792 г. Законодателното събрание на Франция обявява война на Австрия (тогава Свещената Римска империя), управлявана от Хабсбургската монархия, а след няколко седмици Кралство Прусия се присъединява на страната на Австрия.

По земя и море са атакувани границите на Франция, като Австрия и Прусия нахлуват от Австрийска Нидерландия и Рейн, а Великобритания оказва подкрепа на бунтовете във френската провинция и започва морска обсада на Тулон, където е френският флот.

Първото голямо сражение е при Валми (20 септември 1792), където младите ентусиазирани войски на революцията спират пруското нашествие. Два месеца по-късно е спечелена нова победа – при Жемап срещу австрийците. Франция търпи обрати (битката при Неервинден, 18 март 1793) и вътрешни премеждия (Вандейско въстание) и отговаря с драконови мерки. Комитетът за обществено спасение, създаден през април 1793 г., призовава масов набор (levée en masse) в армията за всички мъже между 18 и 25-годишна възраст (август 1793). Новата Френска революционна армия контраатакува, отблъсква нашествениците и напредва извън границите на Франция.

Установена е Батавската република като дъщерна република (май 1795) и със сключването на Базелския мир е спечелена пруската Рейнланд. С договора от Кампо Формио Свещената римска империя отстъпва Австрийска Нидерландия на Франция, а в Северна Италия са провъзгласени още няколко френски дъщерни републики. Испания сключва отделен мирен договор с Франция (Втори базелски договор), а Директорията започва да крои планове за още придобивки от Германия и Австрия.

На север от Алпите Карл Австрийски постига обрат през 1796 г., но в Северна Италия генерал Бонапарт помита всичко по пътя си срещу Кралство Сардиния и Австрия (1796 – 1797) в долината на По, като италианската кампания приключва с Льобенски мир и договора от Кампо Формио (октомври 1797). Първата коалиция се разпада, като срещу Франция остава да се бие само Великобритания.

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Привържениците на войната – брисотинците и кралският двор – разчитат на бърза и решителна война, но недостатъчната численост на армията и разложението в командния състав водят до поражения за французите още в самото начало, пролетта на 1792 г.[1]:с. 174. Първите военни действия се развиват по Рейн и са изцяло в ущърб на френската армия. Най-важното е, че тя е неподготвена (за нея не са полагани грижи вече три години), зле снабдена с провизии и боеприпаси, командвана от офицери – роялисти, които симпатизират на враговете на страната.[2] Ето защо много скоро пруският главнокомандващ херцог фон Брауншвайг навлиза на френска територия по посока на Париж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Собул, Алберт. Очерк по история на Френската революция. София, Наука и изкуство, 1978.
  2. Петко Петков, Деветнадесетия век на Европа, София 2012, с. 24 ISBN 978-954-07-3355-5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Номинално Свещената Римска империя, от която Австрийска Нидерландия и Миланското херцогство са под прякото управление на Австрия. Империята включва също много други италиански държави, както и други владения на Хабсбургите, например Великото Тосканско херцогство.
  2. Неутрална след Базелския мир от 1795 г.
  3. От 1 януари 1801 г. Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
  4. Излиза от войната след Базелския мир.
  5. излиза от войната след Парижкия договор.
  6. На практика всички италиански държави, вкл. Венецианската република и Папската държава, които са неутрални, са окупирани от Наполеон I през 1796 г. и са превърнати във френски дъщерни републики.
  7. Повечето войски се оттеглят, вместо да се сражават с настъпващата френска армия. Съюзник на Франция (под името Батавска република) след Базелския мир от 1795 г.
  8. Влиза отново като съюзник на Франция след договора от Сан Иделфонсо.
  9. Френската революционна армия сваля холандската република и установява на нейно място Батавска република като дъщерна република.
  10. Пристигнали във Франция след разпадането на Жечпосполита и Третата подялба на Полша през 1795 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War of the First Coalition в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​