Бурбони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия. Тя произхожда от френската династия на Капетингите.

Името на династията идва от брака на Робер дьо Клермон, шести син на френския крал Луи IX, с Беатрис, наследница на владение на Бурбони. Техният син Луи става херцог Бурбон през 1327 г. Въпреки че неговият род е лишен от херцогство след два века, потомци на рода са коронясани в Навара (1555) и във Франция (1589).

Други потомци на френската династия на Бурбоните владеят Испания (1700-1808, 18131868 и 18751931 г., и отново от 1975 до днес) и Кралството на двете Сицилии (17341806 и 1815-1860, и само Сицилия от 1806 до 1816), но през 1792 г. френската линия губи короната за първи път, а през 1830 г. — за последен, след 16-годишен период на реставрация.

Майката на княз Фердинанд Сакс-Кобурготски, който заема българския престол през август 1887 г., е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

Бурбони
Франция и Навара
Герб на Бурбоните
Страна: Франция и Навара
Парентална династия: Капетинги
Титли: Херцог на Бурбон
Крал на Навара
Херцог на Вандом
Крал на Франция
Херцог на Орлеан
Крал на Испания
Херцог на Парма
Крал на Двете Сицилии
Велик херцог на Люксембург
Херцог на Севиля
Основател: Робер дьо Клермон
Последен владетел: Шарл X
Настоящ потомък: Луис Алфонсо
Година на основаване: 1272
Разпадане: 1830
Националност: Французи
Кадетски линии: Орлеанска династия
Династия Орлеан-Браганза
Династия на Бурбоните - Двете Сицилии
Династия на Бурбоните - Парма

Династия на Бурбоните във Франция[редактиране | edit source]

След края на Френската революция и управлението на Наполеон Бонапарт, династията на Бурбоните е реставрирана:

Орлеанската Юлска монархия, която завзема властта през юли 1830, слага на трона ръководителя на Орлеанската кадетска линия на Бурбоните:

С идването на Втората република през 1848 г. настъпва краят на управлението на Бурбоните във Франция.

След като империята на Наполеон III рухва през 1870 г. на бурбонския претендент за трона във Франция, граф Дьо Шамбор, му е предложено да се възкачи на трона. Дьо Шамбор обаче упорства и не се съгласява да поеме управлението, освен ако Франция не се съгласи да изостави традиционния трикольор и приеме смятания от него за истински герб на Франция — този на Бурбоните. Френското народно събрание не могло да се съгласи с тези условия, тъй като трикольорът се свързвал с Първата република и бил използван по време на Юлската монархия, Втората република и Империята.

Докато монархистите чакали Дьо Шамбор да умре и неговият наследник, граф Париж, да поеме властта (граф Париж нямал нищо против трикольора), била установена временна Трета република. Дьо Шамбор обаче умира едва след повече от десет години, и дотогава общественото мнение се променя към поддръжка на републиката като „правителствена форма, която ни разделя най-малко“.

Династия на Бурбоните в Испания[редактиране | edit source]

Бурбоните управляват Испания от 1700 г. до днес с няколко прекъсвания по различни причини – чужда окупация, обявяване на република или диктатура – но неизменно се връщат на престола. По-точно периодите им на управление са 1700-1808, 18131868 и 18751931 г., и отново от 1975 до днес.

1700-1808[редактиране | edit source]

Първият представител на Бурбонската династия в Испания е Филип V Бурбон или Филип д'Анжу, втори син на френския велик дофин Луи Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска. По бащина линия Филип е внук на Луи XIV и още при раждането си Филип получава титлата херцог д'Анжу. Баба му е испанската инфанта Мария-Тереза и така той е роднина по майчина линия на испанския крал Карлос II. Карлос e последният мъжки представител на Хабсбургската династия в Испания и умира на 1 ноември 1700 г. без да има деца. Преди смъртта си той посочва за свой наследник Филип, а като алтернатива и своя племенник ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, друга сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.

Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не била изплатена, което според подписания предбрачен договор е достатъчно основание за анулиране на декларацията за отказ от испанското престолонаследие.

След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си върху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално са заличени от списъка с наследниците на френския престол съгласно Утрехтския мирен договор.

Филип V управлява на два пъти (17001724, 17241746), като за кратко отстъпва короната на първородния си син Луис I (1724). След смъртта му управляват последователно вторият му син Фернандо VI (17461759) и третият му син (от друг брак) Карлос III (17591788). В периода 17881808 Испания се управлява от Карлос IV, син на Карлос III.

В годините след Френската революция кралският двор в Испания чувства непосредствена опасност от разпространение на революцията в собствената си страна. След идването на Наполеон на власт през 1799 г. френският натиск над Испания се засилва и през 1803 между Франция и Испания е подписан неизгоден за испанците договор. След военен метеж на 19 март 1808 Карл IV се отрича от престола в полза на престолонаследника Фернандо VII, но през май Наполеон заставя и бащата, и сина да се откажат от престола и на 6 юни прави брат си Жозеф Бонапарт крал на Испания. Започва Испанската борба за независимост.

19 век и началото на 20 век[редактиране | edit source]

Пораженията на Наполеон през 18121813 откриват пътя за реставрация на испанските Бурбони и на 13 май 1814 г. Фернандо отново заема престола и управлява до 1833.

След 1975[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Испанские Бурбоны“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Вижте още[редактиране | edit source]