Бурбони
| Бурбони Франция и Навара |
||||||||||||||||||||
|
Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия. Тя произхожда от френската династия на Капетингите.
Името на династията на Бурбоните идва от брака на Робер дьо Клермон, шести син на френския крал Луи IX, с Беатрис, наследница на владение на Бурбони. Техният син Луи става херцог Бурбон през 1327 г. Въпреки че неговият род е лишен от херцогство след два века, потомци на рода са коронясани в Навара (1555) и във Франция (1589).
Други потомци на френската династия на Бурбоните владее Испания (1700-1808, 1813–1868 и 1875–1931 г., и отново от 1975 до днес) и Кралството на двете Сицилии (1734–1806 и 1815-1860, и само Сицилия от 1806 до 1816), но през 1792 г. френската линия губи короната за първи път, а през 1830 г. — за последен, след 16-годишен период на реставрация.
Майката на княз Фердинанд Сакс-Кобурготски, който заема българския престол през август 1887 г., е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Династия на Бурбоните във Франция [редактиране]
- Анри IV Велики 1589–1610
- Мария Медичи (Регент) 1610–1617
- Луи XIII Обични 1610–1643
- Ана Австрийска (Регент) 1643–1651
- Луи XIV, Кралят Слънце 1643–1715
- Филип Орлеански (Регент) 1715–1723
- Луи XV Обични 1715–1774
- Луи XVI 1774–1793
- Луи XVII (в действителност никога не управлява страната) 1793–1795
След края на Френската революция и управлението на Наполеон Бонапарт, династията на Бурбоните е реставрирана:
Орлеанската Юлска монархия, която завзема властта през юли 1830, слага на трона ръководителя на Орлеанската кадетска линия на Бурбоните:
С идването на Втората република през 1848 г. настъпва краят на управлението на Бурбоните във Франция.
След като империята на Наполеон III рухва през 1870 г. на бурбонския претендент за трона във Франция, граф Дьо Шамбор, му е предложено да се възкачи на трона. Дьо Шамбор обаче упорства и не се съгласява да поеме управлението, освен ако Франция не се съгласи да изостави традиционния трикольор и приеме смятания от него за истински герб на Франция — този на Бурбоните. Френското народно събрание не могло да се съгласи с тези условия, тъй като трикольорът се свързвал с Първата република и бил използван по време на Юлската монархия, Втората република и Империята.
Докато монархистите чакали Дьо Шамбор да умре и неговият наследник, граф Париж, да поеме властта (граф Париж нямал нищо против трикольора), била установена временна Трета република. Дьо Шамбор обаче умира едва след повече от десет години, и дотогава общественото мнение се променя към поддръжка на републиката като „правителствена форма, която ни разделя най-малко“.