Луи XVII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XVII
Крал на Франция и Навара
Louis Charles of France6.jpg
Портрет на Луи XVII от Александър Кучарский
Лични данни
Управление 21 януари, 17938 юни, 1795
Пълно име Луи-Шарл
Други титли Херцог на Нормандия (178589)
Роден 27 март, 1785
Версайски дворец, Версай
Починал 8 юни 1795 (на 10 годишна възраст)
Париж
Погребан в Базилика Сен Дени
Предшественик Луи XVI
Наследник Луи XVIII
Семейство
Династия Бурбони
Баща Луи XVI
Майка Мария-Антоанета

Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара (27 март 17858 юни 1795) с рождено име Луи-Шарл е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (на френски prince royal). Втори син на Луи XVI и Мария-Антоанета. От смъртта на своя баща през 1793 до своята собствена смърт през 1795 той се смята за крал на Франция и Навара от френските роялисти.

Преди смъртта на Луи XVI[редактиране | edit source]

Габриел дьо Поластрон, херцогиня на Полиняк, е назначена за гувернантка на неговата сестра Мари Терез Шарлот, а също и на бъдещия Луи XVII.

Агата дьо Рамбо е избрана от кралицата за Berceuse des Enfants de France [1] , т.е. за бавачка на Луи XVII, Херцога на Нормандия, който след смъртта на брат си Луи-Жозеф Ксавие Франсоа на 4 юни 1789 г. от туберкулоза, става дофин.

Ален Деко пише: Мадам дьо Рамбо[2] официално носи отговорността по грижите за Дофина на Франция от неговото раждане до 10 август 1792[3], с други думи цели 7 години. През тези 7 години тя никога не го оставя, отглежда го, грижи се за него, облича го, успокоява го, мъмри го. Десет пъти, стотици пъти, тя е повече негова майка от Мария-Антоанета[4].

Приятелка на Рамбо, Луиз Елизабет, е последната гувернантка на децата на крал Луи XVI и неговата съпруга, кралица Мария-Антоанета.

След отвеждането на кралското семейство в затвора Тампл на 10 август 1792 г. той е затворен заедно с баща си, който поема обучението му до 21 януари 1793 г., когато е отведен за екзекуция.

След смъртта на Луи XVI[редактиране | edit source]

До 3 юли 1793 г. Луи е държан заедно с майка си и сестра си в затвора в Тампл, след което е отделен от тях, за да бъдат премахнати у него всякакви монархистки стремежи. За негови пазачи са назначени обущарят Антоан Симон и неговата жена, които живеят в затвора. Като част от републиканското му превъзпитание, надзирателите му го принуждават да пие алкохол между побоищата, да пее Марсилезата, докато носи боне на санкюлот и да кълне родителите си. Пазачите му се обръщат към него с фамилията „Капет“ по името на Хуго Капет, същинския основател на кралската династия[5]. Това е преднамерена обида, понеже на кралските особи е отнета употребата на фамилия.

Луи XVII в Тампл

След като Симон е отстранен като негов надзирател, положението на Луи се влошава допълнително. Той е отведен в тайна стая, където в продължение на 6 месеца е държан на тъмно и без хигиена. Никой не е разговарял с него, не го е посещавал и храната му е подавана през процеп на вратата. Всичко това бързо влошава здравето на това 9-годишно дете.

Официално Луи-Шарл умира от туберкулоза в затвора. Според слуховете тялото му е било обезобразено от тумори и красти. Аутопсията е извършена в затвора и по традицията за запазване на кралските сърца, неговото сърце e укрито и съхранено от изследващия лекар, Филип-Жан Пелетан. То преминава през много ръце, докато най-накрая е погребано в урна в базиликата Сен Дени. Извършените анализи в наше време на сърцето и на запазената коса на Мария-Антоанета доказват, че то принадлежи на неин потомък. Тялото на Луи-Шарл е погребано в масов гроб и е засипано с вар. При ексхумацията през 19 в. е било невъзможно неговите кости да бъдат разпознати сред изровените скелети.

Самозванците за „изчезналия дофин“[редактиране | edit source]

Бързо се разпространяват слухове, че погребаното тяло не е на Луи-Шарл и той е отвлечен от свои симпатизанти. Така се ражда легендата за „изчезналия дофин“. Скоро се появяват и първите самозванци, които дълго след като Бурбоните възстановяват властта си във Франция през 1814 продължават да имат неоснователни претенции за престола на френския крал. Поддръжници на тази теза има дори и днес. В своята книга „Приключенията на Хъкълбери Фин“ писателят Марк Твен осмива цялото това множество чрез персонажите на херцога и дофина.

Тестовете на сърцето[редактиране | edit source]

Сърцето на Луи-Шарл сменя притежателите си дълго време. Пелетан се опитва да го върне на Луи XVIII и неговия брат Шарл X, но и двамата не са склонни да вярват, че това е сърцето на отдавна починалия им племенник. Не е известно дали Пелетан се е опитвал да се срещне и с неговата сестра херцогинята на Ангулем Мари Терез Шарлот.

Впоследствие сърцето е откраднато от един от студентите на Пелетан, който признава на смъртното си легло и моли жена си да върне сърцето на Пелетан. Вместо това, тя го изпраща на архиепископа на Париж, където то остава до Юлската революция от 1830. Известно време сърцето се намира в Испания. От 1975 се пази в кристална ваза в кралската крипта в Сен Дени извън Париж, където е гробницата на родителите на Луи-Шарл и на много други членове на френски кралски фамилии.

През 1990 Филип Делорм, който съхранява сърцето, извършва ДНК тест на сърцето. Ернст Бринкман от немския Мюнстер университет и белгийският генеалогичен професор Жан-Жак Касиман ръководят независимите тестове. През 2000 при сравнение с косъм от Мария-Антоанета е доказано, че сърцето е на Луи-Шарл, и на 8 юни 2004 в присъствието на членове на кралската фамилия Бурбони то най-сетне е погребано в Базиликата.

Необходимо е да се отбележи, обаче, че ДНК тестовете са с митохондриална ДНК. Тази ДНК се наследява от майката и позволява проследяване на майчината генеалогична линия. При допускане, че няма объркване в тестовете, те все пак не доказват, че сърцето е било на конкретен индивид.

Потекло[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
16. Луи, дофин на Франция (16821712)
 
 
 
 
 
 
 
8. Луи XV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
17. Мари-Аделаиде Савойска
 
 
 
 
 
 
 
4. Луи, дофин на Франция (172965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
18. Станислав Лежински
 
 
 
 
 
 
 
9. Мария Лежинска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
19. Катерина Опалинска
 
 
 
 
 
 
 
2. Луи XVI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
20. Август II Силният
 
 
 
 
 
 
 
10. Август III Полски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
21. Кристииана Ебернадина от Бранденбург-Байройт
 
 
 
 
 
 
 
5. Херцогиня Мария Жозефа Сакска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
22. Йозеф I, владетел на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
11. Мария Йозефа Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
23. Вилхелмина Амалия от Брауншвайг
 
 
 
 
 
 
 
1. Луи XVII
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
24. Карл V, херцог на Лотарингия
 
 
 
 
 
 
 
12. Леополд, херцог на Лорейн
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
25. Елеонора Йозефа Австрийска
Кралица на Полша и Литва
 
 
 
 
 
 
 
6. Франц I, владетел на Свещената римска империя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
26. Филип I, херцог на Орлеан
 
 
 
 
 
 
 
13. Елизабет Шарлот Орлеанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
27. Елизабет Шарлот от Зимерн, принцеса Палатин
 
 
 
 
 
 
 
3. Мария Антоанета
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
28. Леополд I, владетел на Свещената Римска империя)
 
 
 
 
 
 
 
14. Карл VI, владетел на Свещената Римска империя)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
29. Елеонора-Магдалена от Нойбург
 
 
 
 
 
 
 
7. Мария Тереза
Кралица на Унгария и Бохемия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
30. Лудвиг Рудолф, херцог на Брауншвайг-Люнебург
 
 
 
 
 
 
 
15. Елизабет Кристина от Брауншвайг-Волфенбютел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
31. Принцеса Кристина Луиз от Йотиген-Йотиген
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бавачка на чедото на ФранцияБ.пр.
  2. [1]
  3. т.е. до арестуването на Луи XVI и семейството муБ.пр
  4. Alain Decaux, Louis XVII retrouvé, 1947, p306.
  5. Династията на Бурбоните, към която принадлежи Луи XVII, е клон на тази на Капетингите, чийто основател e Хуго Капет.Б.пр.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louis XVII of France“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.