Луи XVII
| Луи XVII | ||
|---|---|---|
| Крал на Франция и Навара | ||
 |
||
| Портрет на Луи XVII от Александър Кучарский | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 21 януари, 1793 – 8 юни, 1795 | |
| Пълно име | Луи-Шарл | |
| Други титли | Херцог на Нормандия (1785–89) | |
| Роден | 27 март, 1785 | |
| Версайски дворец, Версай | ||
| Починал | 8 юни 1795 (на 10 годишна възраст) | |
| Париж | ||
| Погребан в | Базилика Сен Дени | |
| Предшественик | Луи XVI | |
| Наследник | Луи XVIII | |
| Династия | Бурбони | |
| Баща | Луи XVI | |
| Майка | Мария-Антоанета | |
Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара (27 март 1785 — 8 юни 1795) с рождено име Луи-Шарл е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (на френски prince royal). Втори син на Луи XVI и Мария-Антоанета. От смъртта на своя баща през 1793 до своята собствена смърт през 1795 той се смята за крал на Франция и Навара от френските роялисти.
Съдържание |
Преди смъртта на Луи XVI [редактиране]
Габриел дьо Поластрон, херцогиня на Полиняк, е назначена за гувернантка на неговата сестра Мари Терез Шарлот, а също и на бъдещия Луи XVII.
Агата дьо Рамбо е избрана от кралицата за Berceuse des Enfants de France [1] , т.е. за бавачка на Луи XVII, Херцога на Нормандия, който след смъртта на брат си Луи-Жозеф Ксавие Франсоа на 4 юни 1789 г. от туберкулоза, става дофин.
Ален Деко пише: Мадам дьо Рамбо[2] официално носи отговорността по грижите за Дофина на Франция от неговото раждане до 10 август 1792[3], с други думи цели 7 години. През тези 7 години тя никога не го оставя, отглежда го, грижи се за него, облича го, успокоява го, мъмри го. Десет пъти, стотици пъти, тя е повече негова майка от Мария-Антоанета[4].
Приятелка на Рамбо, Луиз Елизабет, е последната гувернантка на децата на крал Луи XVI и неговата съпруга, кралица Мария-Антоанета.
След отвеждането на кралското семейство в затвора Тампл на 10 август 1792 г. той е затворен заедно с баща си, който поема обучението му до 21 януари 1793 г., когато е отведен за екзекуция.
След смъртта на Луи XVI [редактиране]
До 3 юли 1793 г. Луи е държан заедно с майка си и сестра си в затвора в Тампл, след което е отделен от тях, за да бъдат премахнати у него всякакви монархистки стремежи. За негови пазачи са назначени обущарят Антоан Симон и неговата жена, които живеят в затвора. Като част от републиканското му превъзпитание, надзирателите му го принуждават да пие алкохол между побоищата, да пее Марсилезата, докато носи боне на санкюлот и да кълне родителите си. Пазачите му се обръщат към него с фамилията „Капет“ по името на Хуго Капет, същинския основател на кралската династия[5]. Това е преднамерена обида, понеже на кралските особи е отнета употребата на фамилия.
След като Симон е отстранен като негов надзирател, положението на Луи се влошава допълнително. Той е отведен в тайна стая, където в продължение на 6 месеца е държан на тъмно и без хигиена. Никой не е разговарял с него, не го е посещавал и храната му е подавана през процеп на вратата. Всичко това бързо влошава здравето на това 9-годишно дете.
Официално Луи-Шарл умира от туберкулоза в затвора. Според слуховете тялото му е било обезобразено от тумори и красти. Аутопсията е извършена в затвора и по традицията за запазване на кралските сърца, неговото сърце e укрито и съхранено от изследващия лекар, Филип-Жан Пелетан. То преминава през много ръце, докато най-накрая е погребано в урна в базиликата Сен Дени. Извършените анализи в наше време на сърцето и на запазената коса на Мария-Антоанета доказват, че то принадлежи на неин потомък. Тялото на Луи-Шарл е погребано в масов гроб и е засипано с вар. При ексхумацията през 19 в. е било невъзможно неговите кости да бъдат разпознати сред изровените скелети.
Самозванците за „изчезналия дофин“ [редактиране]
Бързо се разпространяват слухове, че погребаното тяло не е на Луи-Шарл и той е отвлечен от свои симпатизанти. Така се ражда легендата за „изчезналия дофин“. Скоро се появяват и първите самозванци, които дълго след като Бурбоните възстановяват властта си във Франция през 1814 продължават да имат неоснователни претенции за престола на френския крал. Поддръжници на тази теза има дори и днес. В своята книга „Приключенията на Хъкълбери Фин“ писателят Марк Твен осмива цялото това множество чрез персонажите на херцога и дофина.
Тестовете на сърцето [редактиране]
|
||||||||||||||||||||||
Сърцето на Луи-Шарл сменя притежателите си дълго време. Пелетан се опитва да го върне на Луи XVIII и неговия брат Шарл X, но и двамата не са склонни да вярват, че това е сърцето на отдавна починалия им племенник. Не е известно дали Пелетан се е опитвал да се срещне и с неговата сестра херцогинята на Ангулем Мари Терез Шарлот.
Впоследствие сърцето е откраднато от един от студентите на Пелетан, който признава на смъртното си легло и моли жена си да върне сърцето на Пелетан. Вместо това, тя го изпраща на архиепископа на Париж, където то остава до Юлската революция от 1830. Известно време сърцето се намира в Испания. От 1975 се пази в кристална ваза в кралската крипта в Сен Дени извън Париж, където е гробницата на родителите на Луи-Шарл и на много други членове на френски кралски фамилии.
През 1990 Филип Делорм, който съхранява сърцето, извършва ДНК тест на сърцето. Ернст Бринкман от немския Мюнстер университет и белгийският генеалогичен професор Жан-Жак Касиман ръководят независимите тестове. През 2000 при сравнение с косъм от Мария-Антоанета е доказано, че сърцето е на Луи-Шарл, и на 8 юни 2004 в присъствието на членове на кралската фамилия Бурбони то най-сетне е погребано в Базиликата.
Необходимо е да се отбележи, обаче, че ДНК тестовете са с митохондриална ДНК. Тази ДНК се наследява от майката и позволява проследяване на майчината генеалогична линия. При допускане, че няма объркване в тестовете, те все пак не доказват, че сърцето е било на конкретен индивид.
Потекло [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Бавачка на чедото на Франция — Б.пр.
- ↑ [1]
- ↑ т.е. до арестуването на Луи XVI и семейството му — Б.пр
- ↑ Alain Decaux, Louis XVII retrouvé, 1947, p306.
- ↑ Династията на Бурбоните, към която принадлежи Луи XVII, е клон на тази на Капетингите, чийто основател e Хуго Капет. — Б.пр.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louis XVII of France“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
