Хуго Капет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго Капет
Крал на франките
King Hugh Capet.jpg
Лични данни
Управление 3 юли 98724 октомври 996
Коронация 3 юли 987, Ноайон
Роден 941
Дурдан, Франция
Починал 24 октомври 996
Мелюн, Франция
Погребан в Сен Дени, Париж
Предшественик Луи V
Наследник Робер II
Подпис Capet Hugo.jpg
Семейство
Династия Капет
Баща Хуго Велики
Майка Хедвига Саксонска
Брак Аделхайд Аквитанска
Потомци Хедвига, графиня на Монс
Жизел, графиня Посту
Робер II
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Хуго Капет в Общомедия

Хуго Капет (на немски Hugo Kapet, на френски Hugues Capet, произнася се Юг Капѐ ) е крал на Франция от 987 до 996 г. Капет произхожда от богато германско семейство в Западнофранкското кралство, чиито представители на два пъти за кратко стават крале.

Произход[редактиране | edit source]

Той е най-големият син на Хуго Велики и Хедвига Саксонска, дъщеря на немския император Хайнрих I Птицелов и сестра на Ото I Велики. В началото Хуго е гласен за монах и е изпратен да донесе мощите на Свети Валери в Амиенската катедрала (980). След смъртта на баща си наследява именията му и става най-могъщият благородник в страната.

Управление[редактиране | edit source]

От 978 до 986 е съюзник с немските императори Ото II и Ото III, както и с архиепископ Адалберон срещу крал Лотар. През 985 г. той вече е фактическият владетел на Западнофранкското кралство, а след смъртта на Луи V през 987 г., архиепископът на Реймс убеждава бароните да го изберат за крал. На 3 юли в Ноайон, Пикардия Хуго Капет е коронясан за крал. Така се поставя началото на управлението на династията на Капетингите.

Хуго притежава малки имения около Анжу и Шартър. Между Париж и Орлеан владее земи, възлизащи на около 400 квадратни мили. Реалната му власт се разпростира във владенията му и ако той ги напусне рискува да бъде пленен за откуп или убит. През 993 г. епископът на Лаон организира заговор, за да постави Хуго под опеката на Ото III. Заговорът се проваля, но фактът че никой не е наказан, говори сам по себе си колко слаба е властта на Хуго. Извън неговите владения действат различни закони, в страната има поне 150 валути и се говорят дузина езици. Да бъде обединено всичко това в едно е сложна дейност, в която се включват усилията на самия крал и неговите едри феодали. По този начин царуването на Хуго Капет е съпътствано от много борби между различните благородници. Военната мощ на Хуго е ограничена и той често разчита на помощта на херцога на Нормандия.

Смърт и наследник[редактиране | edit source]

Умира на 24 октомври 996 г. в Мелюн. На трона е наследен от сина си Робер II.

Източници[редактиране | edit source]

  • Robert-Henri Bautier, « L'avènement d'Hugues Capet », Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 27-37. 
  • Colette Beaune, « Roi », Dictionnaire du Moyen Âge, PUF, Paris, 2002, p. 1232-1234. 
  • Bernhard Blumenkranz, « Où est mort Hugues Capet ? », Bibliothèque de l'École des Chartes, 1957, p. 168-171. 
  • Pierre Bonnassie, «  », La France de l'an Mil, Paris, Seuil,‎ 1990, p. 125-141
  • Michel Bur, « Adalbéron, archevêque de Reims, reconsidéré », Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Picard, Paris, 1992, p. 55-63.
  • André Chédeville, «  », Le roi et son royaume en l'an Mil, Paris, Picard,‎ 1990, p. 157-163
  • Robert Delort, « France, Occident, monde à la charnière de l'an Mil », La France de l'an Mil, Seuil, Paris, 1990, p. 7-26. 
  • Pierre Gasnault, « Hugues Capet et la villa des Juifs », Bibliothèque de l'École des Chartes, 1960, p. 166-167.
  • Olivier Guyotjeannin, «  », Le roi de France et son royaume autour de l'an mil, Paris, Picard,‎ 1992, p. 91-98
Луи V крал на Франция (987 – 996) Робер II