Ото I
Вижте пояснителната страница за други значения на Ото I.
| Ото I Велики | ||
|---|---|---|
| император на Свещената Римска империя | ||
![]() |
||
| Детайл от монумента Магдебургския ездач, датиран от 1240 г. Счита се, че изобразява Отон Велики, Магдебург | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 962 - 973 г. | |
| Коронация | 2 февруари 962 г. | |
| Други титли | крал на Германия | |
| Роден | 23 ноември 912 | |
| Валхаузен, дн.Германия | ||
| Починал | 7 май 973 | |
| Мемлебен, дн.Германия | ||
| Погребан в | Магдебургска катедрала | |
| Предшественик | Беренгар I | |
| Наследник | Ото II | |
| Семейство | ||
| Брак | Едит Английска | |
| Втори брак | Аделхайд Бургундска | |
| Династия | Лиудолфинги | |
| Баща | Хайнрих I Птицелов | |
| Майка | Матилда Вестфалска | |
Ото I Велики или Отон Велики (на немски: Otto I der Große) е бил херцог на Саксония, от 936 г. - крал на Източно-франкското кралство и от 962 г. - император на Свещената Римска империя. Заради разцвета, който неговото кралство преживява, той е наречен още приживе Ото Велики. Произлиза от рода Лиудолфинги, познат след неговото управление и като Саксонска или Отонова династия.
Ото I е син на краля на Германия Хайнрих I Птицелов и Матилда Вестфалска.
Съдържание |
Вътрешна политика [редактиране]
В стремежа си да обуздае сепаратистките стремежи на едрите феодали и да укрепи авторитета на кралската власт, Ото I се опитва да създаде съюз между църква и държава или по-скоро да постави църковните институции в служба на държавата. Материалната база за подобен съюз са обширните поземлени дарения, които краля прави за различни църковни институции, както и увеличения имунитет (права, които феодалът има над територията и населението ѝ), който Ото им предоставя. Имунитетните привилегии (съдебни, военни, административни и други) превръщат духовенството в много важен изпълнителен орган на държавата. В замяна обаче висшето духовенство дава васална клетва на краля и получава от него инвеститура (въвеждане във власт). Тази църковна организация, поставена в служба на държавата и предствляваща нейна главна опора, се означава в литературата с термина имперска църква (на немски Reichskirche).
Външна политика [редактиране]
Ото I значително разширява териториалните граници на държавата — продължава завоеванията на изток, стигайки до р. Одер и продължавайки традицията, започната от Карл Велики за насилствена християнизация на покореното население. Освен това успява да присъедини херцогство Лотарингия и да принуди датския крал да му даде васална клетва. Основната външна заплаха, както и по времето на Хайнрих I Птицелов (911-936), продължават да бъдат маджарите (унгарците). През 955 г. обаче, в битката при р. Лех Ото успява да ги разбие и да ги изтласка в земите на днешна Унгария, където те по-късно основават своя държава.
През 951 г. Ото I предприема първия си поход в Италия. Успява да завладее Ломбардия и е коронясан в Павия с желязната корона на лангобардските крале. През 961 г. отново предприема поход в Италия, стигайки до Рим. През 962 г. е коронясан от папа Йоан XII за император, като в замяна Ото признава властта на папата над светските си земи. Ото I успява дори да получи признание на титлата си от страна на Византия, за което свидетелства бракът между сина му Ото II и византийската принцеса Теофано.
Характер [редактиране]
Според негов съвременник Ото бил верен приятел, щедър и снизходителен владетел. След смъртта на кралица Едит, се научил да чете. Обичал лова, играта на шашки и рицарските игри. Имал грамадно тяло с космати гърди, червено лице, бяла коса, дълга брада и живи очи. Носел облекло само родно производство. Спял малко и говорел насън.[1]
Брак и деца [редактиране]
- 1-а жена: (от 929 г.) — Едит Английска (* 910; † 26 януари 946 или 947), дъщеря на краля на Уесекс Едуард I Старши и Елфлида. Деца:
- Лиудолф (* 930; † 6 септември 957), херцог на Швабия (950-954), крал на Италия (956-957)
- Лиутгарда (931-953), омъжена от 947 г. за Конрад I Червения (* ок. 922; † 10 август 955, херцог на Лотарингия)
- 2-а жена: (от 9 октомври 951 г.) — Аделхайд Бургундска (* 931; † 16 декември 999), дъщеря на краля на Горна Бургундия Рудолф II и Берта Швабска и вдовица на Лотар II, крал на Италия. Деца:
- Хайнрих (952/953-954)
- Бруно (953/954-957)
- Матилда (* 954; † 7 февруари 999), игуменка на Кведлинбург от 966 г.
- Ото II (* 955; † 7 декември 983), император на Свещената Римска империя от 973 г.
Източници [редактиране]
|
||||||||
