Ото III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото III.

Ото III
Otto III der Dritte
император на Свещената Римска империя
Отон III. Миниатюра от Eвангелието на Ото III Баварска държавна библиотека (Мюнхен).
Отон III. Миниатюра от Eвангелието на Ото III
Баварска държавна библиотека (Мюнхен).

Роден
980 г.
Починал
24 януари 1002 г. (22 г.)
ПогребанАахенска катедрала, Аахен, Федерална република Германия

Религияхристиянство
Управление
Период983 – 1002
Коронация21 май 996
ПредшественикОто II
НаследникХайнрих II
Други титликрал на Германия
крал на Италия
Семейство
РодСаксонска династия
БащаОто II
МайкаТеофано Склирина
Братя/сестриМатилда
София
Аделхайд I
Ото III в Общомедия

Ото III, понякога и Отон III (на немски: Otto III; * 980, † 1002), e германски крал и император на Свещената Римска империя от 983 до 1002 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Ото е роден в Клеве, Северен Рейн-Вестфалия. Син е на император Ото II и на византийската принцеса Теофано, племенница на византийския император Йоан Цимисхи.

Император[редактиране | редактиране на кода]

Регентство (983 – 994)[редактиране | редактиране на кода]

На 25 декември 983 г. тригодишният Ото е коронован за император на Свещената Римска империя, след като баща му умира няколко дни преди това. Поради малолетието на Ото III управлението е съсредоточено в ръцете на майка му, която остава на регентския престол до смъртта си през 991, след което попечителството му е поето от баба му Света Аделхайд.

През 984 г. малкият император е отвлечен от баварския херцог Хайнрих II, който се обявява за негов регент. Скоро обаче Хайнрих Баварски е принуден да върне Ото на майка му. Благодарение на майка си Ото III получава блестящо за времето си образование, което му спечелва прозвището Mirabilia Mundi[1] (Чудото на света).

Самостоятелно управление (994 – 1002)[редактиране | редактиране на кода]

През 994 г. навършилият пълнолетие Ото III поема властта в свои ръце. През 996 г. предприема поход в Италия, където е повикан на помощ от папа Йоан XV срещу римския нобел Кресценций. Ото III обаче пристига в Рим едва след смъртта на папата. Ото се намесва в избора на нов папа и осигурява папския престол на братовчед си Бруно от Каринтия, който става папа под името Григорий V. През 998 г. Отон повтаря похода си срещу Кресценций и издигнатия от него антипапа Йоан XVI. Кресценций е заловен и екзекутиран през същата година, а Григорий V е възстановен на папския престол.

Обзет от идеята да възстанови някогашното величие на Римската империя, нейните институции и традиции от времето на Юстиниан Велики, през 998 г. Ото III превръща Рим в административна столица на империята си и въвежда в дворцовия живот много порядки от византийския церемониал[2]. Същата година императорът издава була, с която обявява възстановяването на Римската империя[3]. След мистериозната смърт на папа Григорий V, Ото III издига на папския престол своя учител Херберт – папа Силвестър II.

Ото III води изключително активна и гъвкава политика спрямо славяните, които се намират по източните граници на империята. През хилядната година императорът признава независимостта на Полша, чиито владетел Болеслав Храбри е удостоен с титлата Съюзник на Империята, а столицата му Гниежно става седалище на архиепископска катедра. Ото III признава независимостта и на Унгария, чийто вожд се покръства под името Стефан I и със съдействието на императора получава кралска титла[3].

С наближаването на хилядната година императорът е обзет от изключително силен мистицизъм. Усилените пости, молитвите и посещенията на гробовете на различни мъченици задържат Ото III дълго в Италия. Връщайки се в Германия, императорът отваря гроба на Карл Велики, за да се поклони на останките му[4].

Малко преди смъртта си Ото III потушава един бунт на жителите на Рим и успява да разтрогне едно съглашение между византийците и арабите в Сицилия.[4]

Ото III умира на 23 януари 1002 г. в своя италиански замък Патерно в Чивита Кастелана и е погребан в Аахен. От различните версии за смъртта му най-популярна е тази, че императорът умира от малария, но според друга мълва Стефания, съпругата на Кресценций, прелъстила императора и го отровила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Льо Гоф, Ж. Цивилизация на средновековния Запад. С.:AGATA, 1999. 545 с.
  2. По майчина линия Ото е праплеменник на Василевса Йоан Цимисхий.
  3. а б Льо Гоф. Цит. съч. 71 с.
  4. а б Льо Гоф, Цит. съч. 545 с.