Карл IV (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл IV
Император на
Свещената Римска империя
Jan Vilímek - Karel IV.jpg
Карл IV., автор Ян Вилимек
Лични данни
Коронация 5 април 1355 г.
Пълно име Карл фон Люксембург
Други титли Крал на Бохемия
Граф на Люксембург
Крал на Германците
Крал на Бургундия
Роден 14 май 1316 г.
Прага
Починал 29 ноември 1378 г.
Прага
Семейство
Династия Люксембурги
Баща Йохан фон Люксембург
Майка
Цветовете на фамилията Пшемисловци
Елишка Пршемисловна
Карл IV в Общомедия

Карл IV (на немски: Karl IV., на чешки: Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-германски крал (от 1346), крал на Бохемия (от 1347) и римско-германски император на Свещената Римска империя (от 1355). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от късното Средновековие.

Карл IV е син на Ян Люксембургски, граф на Люксембург, крал на Бохемия и титулуван крал на Полша (1296 – 1346) и чешката принцеса Елишка Пршемисловна (1292-1330).

Възпитаван е в Париж.

Титли[редактиране | edit source]

Управление на Германия[редактиране | edit source]

Златната Була на Карл IV (1356)

Карл ІV дава на дворянството в градовете много привилегии . Поощрява земеделието, прави река Вълтава до река Елба плавателна, построява в Прага «новия град» (Нове-Мнесто), Храдчани, и знаменития за Прага Карлов мост. Основава там архиепископия и през 1348 година, първият в империята университет (по образец на този в Париж), привлича в Прага голямо количество художници.

Чрез големи суми пари и след дълги усилия Карл IV успява да издейства избрането на сина си Вацлав /Венцел/ за свой приемник (1376 година). Големите разходи на Карл IV го принуждават да обложи с тежки данъци на имперските градове, което довежда до основаването на Швабски градски съюз (1376 година).

Умирайки в Прага, Карл оставя Чехия, Силезия и германската корона на Вацлав, Бранденбург — на Сигизмунд, Лужицките земи —на Иохан, третия си син.

След смъртта на Карл IV неговото тяло е погребано в криптата на катедралата Свети Вит.

Семейство и деца:[редактиране | edit source]

Карл IV се жени четири пъти :

1.Първи брак: 1329 с Бланш Валоа (1316/1317, † 1 август 1348), дъщеря на Шарл I, граф Валоа (1270—1325)

2.Втори брак: (от 4 март 1349, Бахарах) Ана Пфалцска (26 сентември 1329 — 2 февруари 1353), дъщеря на Рудолф II Слепия (8 август 1306 — 4 октомври 1353), пфалцграф Рейнски от 1349

  • Венцел (1350–1351)

3.Трети брак: (от 27 май 1353, Буда) Анна Швайдницка (1339 — 11 юли 1362), дъщеря на Хайнрих II, княз Свидницки

  • Елизабет (19 март 1358 — 4 септември 1373); омъжена : от 19 март 1366 за Албрехт III (9 сентември 1349 — 29 август 1395), херцог Австрийски от 1365 година
  • Вацлав IV (26 февруари 1361 — 16 август 1419), херцог Люксембургски (1383—1388), крал на Чехия (Вацлав IV, 1378—1419), курфюрст на Бранденбург (1373—1378), крал на Германия (10 юни 1376 — 20 август 1400)
  • Четвърти брак: 1363 с Елизабета Померанска.
  • Анна (11 май 1366 — 3 юни 1394); омъжена: от 1382 г. за Ричард II Плантагенет (6 януари 1367 — 14 февруари 1400), крал на Англия (1377—1399)
  • Сигизмунд (15 февруари 1368 — 9 декември 1437), крал на Чехия (Зигмунд, 1419—1421, 1436—1437), крал на Унгария (Жигмонд, 1387—1437), курфюрст на Бранденбург (1373—1387), крал на Германия (20 сентември 1410 — 9 декември 1437), император на Свещената Римска империя (31 май 1433 — 9 декември 1437)
  • Йохан (22 юни 1370 — 1 март 1396), първи херцог на Гьорлиц от 1377 г.
  • Карл (13 март 1372 — 24 юли 1373)
  • Маргарета (29 септември 1373 — 4 юни 1410); омъжена: от 1387 година за Йоан III фон Хоенцолерн (1369 — 11 юни 1420), бургграф на Нюрнберг от 1397 година
  • Хайнрих (1377—1378)

Литература[редактиране | edit source]

  • Ausstellungs-Katalog Karl IV., Kaiser von Gottes Gnaden. Kunst und Repräsentation unter den Luxemburgern 1347–1437, Prager Burg, 15. Februar - 21. Mai 2006. Hrsg. von Jiří Fajt unter Mitwirkung von Markus Hörsch und Andrea Langer. Deutscher Kunstverlag, München-Berlin 2006, ISBN 978-3-422-06598-7. (Umfassende Neudarstellung mit zahlreichen Abbildungen zu Kunst und Kultur des luxemburgischen Hauses).
  • Eugen Hillenbrand, Karl IV. In: Verfasserlexikon. 2. Aufl., Bd. 4, S. 995ff.
  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger. Eine spätmittelalterliche Dynastie von gesamteuropäischer Bedeutung 1308–1437, Stuttgart 2000, S. 105–192.
  • Martin Kintzinger, Karl IV. In: Bernd Schneidmüller/ Stefan Weinfurter, Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I., München 2003, S. 408–32 und S. 593f. (Bibliografie). (Gute und informative Kurzbiografie. Dort auch weitere Angaben zur modernen Forschungsliteratur.)
  • Dietmar Lutz, Die Goldene Bulle von 1356. Lübeck 2006.
  • Hans Patze, Kaiser Karl IV. 1316–1378. Forschungen über Kaiser und Reich. Göttingen 1978. (Wichtige Aufsatzsammlung)
  • Ferdinand Seibt, Karl IV. Ein Kaiser in Europa. Frankfurt am Main 2003 (Nachdruck der Ausgabe von 1978). (Standardwerk)
  • Ferdinand Seibt, Kaiser Karl IV. Staatsmann und Mäzen. Katalog der Ausstellung in Nürnberg und Köln 1978/79, München 1978. (Katalog zur Ausstellung mit Aufsätzen von namhaften Historikern.)
  • Jiri Spevacek, Karl IV. Sein Leben und seine staatsmännische Leistung. Academia/Prag und Union Verlag, Berlin 1979.
  • Heinz Stoob, Karl IV. und seine Zeit. Graz u. a. 1990.
  • Heinz Thomas, Deutsche Geschichte des Spätmittelalters. Stuttgart 1983, besonders S. 212ff. (Gute Darstellung der politischen Geschichte des deutschen Spätmittelalters.)


Външни препратки[редактиране | edit source]