Свети Вит (катедрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голямата (южна) кула

Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta) е катедрала разположена в замъка на Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града.

Пълното име на катедралата от 1989 г. е съответно на най-важните чешки светци Свети Вит, Свети Вацлав и Свети Войтех - Пражка Катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“.

В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитекрура и най-важната църква в страната.

Началото[редактиране | edit source]

Първата църква, която представлява романска ротонда е построена на мястото на днешната катедрала през 925 от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран Св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва — ръката на Св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световитславянско божество.

Готическата катедрала[редактиране | edit source]

Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344, когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Ара, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи характерни за френската Готика — Св. Вит е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.

Интериор

След като през 1352 г. Матиас от Ара умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн той съчетава по уникален начин различни готически елементи.

През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове — Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.

Строежът на катедралата спира в първата половина на 15 век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.

Ренесанс и барок[редактиране | edit source]

След като обстановката се успокоява, в края на 15 век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата — най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.

Завършване, 19 - 20 век[редактиране | edit source]

През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата Св. Вит в Прага“.

Постепенно в началото на 1860-те год. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави дизайна за западната фасада в класически готически маниер — 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт и последният архитект Камил Хилберт.

Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-7.

Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]